Определение № 737 от 10.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 85/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД срещу определение № 630/07.10.2024 г., постановено по ч.т.д. № 411/2024 г. на Апелативен съд Варна в частта, с която е потвърдено определение № 406/20.06.2024 г. на Окръжен съд Силистра за осъждане на касатора да заплати по сметка на окръжния съд дължимата се за производството държавна такса. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че липсва разпоредба, която да възлага в тежест на ответника разноските за държавна такса при отказ от предявения иск. Разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК е неприложима в процесната хипотеза, тъй като отговорността за разноски е функция от произнасянето на съда с краен акт. Претендира се отмяна на въззивното определение и постановяване на друго такова, с което ответното дружество да бъде освободено от тежестта за заплащане на държавна такса. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, се поддържа наличието на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Налице ли са основания за присъждане на разноски в полза на съда при отказ от иск и за възлагането им в тежест на ответника?“ Препис от частната касационна жалба е връчен на насрещната страна, но от нея не е депозиран отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност. За да потвърди частично определението на Окръжен съд Силистра, въззивният състав е изложил съображения, че исковото производство е било прекратено поради отказ от предявените искове поради извършено от страна на ответното застрахователно дружество /частен касатор в настоящото производство/ плащане на застрахователни обезщетения в хода на делото и след изтичане на срока за доброволно уреждане на заявените от ищците претенции. В мотивите на обжалваното определение Апелативен съд Варна е разгледал общата хипотеза на чл. 78, ал. 4 ГПК, но е съобразил, че заявеният отказ от искове е бил породен от поведението на ответника, който е станал причина за завеждане на делото. В мотивите на своя акт съставът се е позовал на практика на касационната инстанция. Касаторът не е обосновал релевираното от него основание за факултативен достъп до касационен контрол. Поставеният въпрос, макар да удовлетворява общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не покрива сочения допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса съществува практика на касационната инстанция, от която въззивният съд не се е отклонил. Това са, освен цитираните във въззивното определение актове, също и определение № 447/2017 г. по ч. т. д. № 1278/2017 г. на II т.о., определение № 270/2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 на I г.о., определение № 79/2020 г. по гр. д. № 3003/2019 г., III г.о. и др. С тях се приема, че, ако вземането на ищеца е било ликвидно и изискуемо към датата на предявяване на иска, оспорвано преди това или в хода на процеса и погасено при висящо дело, тогава ответникът няма право на съдебно-деловодни разноски, а напротив – дължи разноски на ищеца. По същата логика следва да се урежда въпросът за отговорността за разноски, когато ответникът е изпълнил в хода на процеса и поради това ищецът се е отказал или оттеглил иска. Това разрешение намира приложение и по отношение на задължението за заплащане на държавна такса с оглед характера й на разноски за водене на делото, включително в случаите, когато държавна такса предварително не се внася. Задължението за внасянето й трябва да бъде възложено на ответника, който с поведението си е предизвикал образуването на исковия процес и възникването на задължение за заплащане на държавна такса. Поради липса на сочения селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се налага извод за постановяване на отказ обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,