Определение № 342 от 21.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1588/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Реймед-09“ ЕООД чрез адв. Б. Е. срещу решение № 591/12.03.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговска колегия, 15-ти състав по в.т.д. № 5712/2018 г., с което е обезсилено решение № 1324/26.06.2018 г. и определение № 4789/26.09.2018 г. на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 6210/2014 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. Касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. Твърди, че решението на САС е недопустимо, касателно обезсилване на първоинстанционното решение в частта му, в която исковете срещу „Реймед-09“ ЕООД са отхвърлени, като в изложението си формулира следния въпрос: „Налице ли е правен интерес от въззивното обжалване на решение, в частта му, с която съдът се произнася по отношение на лица, различни от жалбоподателя и по този начин не засяга правната сфера на жалбоподателя?“ Ответниците по касационната жалба: Община Етрополе оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор; „Юробанк България“ АД моли да бъде оставена касационната жалба без разглеждане, поради липса на правен интерес от подаването й за „Реймед-09“ ЕООД, ако се приеме наличие на правен интерес, да не се допуска касационно обжалване по същата по съображения в писмен отговор; „Мадара-МС“ ЕООД и „Медитех-Инженеринг“ ЕООД не взимат становище по жалбата. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу съдебен акт на САС, подлежащ на касационно обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Решението на СГС, касателно отхвърлителната му част срещу „Реймед-09“ ЕООД е обезсилено, но делото е върнато за ново разглеждане, което е основание за наличие на правен интерес за подаване на касационната жалба от „Реймед-09“ ЕООД. По изложените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното: СГС е сезиран с осъдителни искове от Община Етрополе срещу „Мадара-МС“ ЕООД, „Мадара-МСИ“ ЕООД, Медитех-Инженеринг“ ЕООД и „Юробанк България“ АД за сумата 91671.71 лв., като в хода на процеса „Мадара-МСИ“ ЕООД е заменено от „Реймед-09“ ЕООД. Изложени са твърдения, че Общината е сключила договор от 04.10.2013 г. с консорциум „М и М Инженеринг“ ДЗЗД, страни в който са били „Мадара-МС“ ЕООД, „Реймед-09“ ЕООД и Медитех-Инженеринг“ ЕООД за възлагане на обществена поръчка с предмет доставка, монтаж и пускане в действие на медицинска апаратура по обособени позиции за нуждите на „МБАЛ Проф. д-р Ал. Г.“. По време на изпълнение на договора страните се споразумели възложителят Община Етрополе да предостави на изпълнителя сумата 150000 лв., представляваща частично плащане по договора, за което е съставена фактура № 6/13.01.2014 г., като след последното разплащане по договора изпълнителят да възстанови дадената сума. В потвърждение на поетия ангажимент обединението е представило две съгласия за директен дебит в полза на Общината. В изпълнение на договора и на основание на извършените доставки, на 10.07.2014 г. Общината е превела на изпълнителя дължимата по договора сума в окончателен размер, от която се приспадат приведен аванс и неустойка по договора, без приспадане на процесната сума. Възстановена е част от процесната сума – 58328.29 лв. при посочено основание „връщане на сума“. След даденото съгласие на изпълнителя за директен дебит, Общината с платежно нареждане е поискала възстановяване на сумата в размер на 150000 лв. от изпълнителя, но въпреки наличието на основание да се извърши директен дебит, „Юробанк България“ АД не е изпълнила исканата операция, с което нанесла вреда на Общината. Ищецът твърди, че е налице причинна връзка между поведението на ответниците, вкл. и банката, от което Общината претърпяла вреда в размер на 91671.71 лв. С предявения иск Общината е поискала ответниците да бъдат осъдени да й заплатят имуществени вреди в посочения размер, който представлявал разлика между частичното плащане и общо изплатената от Общината сума от 150000 лв. Исковата молба е оставяна без движение за уточняване основанието на претенциите, каквито многократно са направени от ищеца. С оглед на същите СГС е приел, че главните осъдителни искове срещу ответниците, без „Юробанк България“ АД, са предявени на основание чл.49 ЗЗД, при условие на евентуалност на основание чл.59 ЗЗД. Приел е, че при условията на кумулативно съединение с първоначалнитне искове е предявен и иск срещу „Юробанк България“ АД на основание чл.27 ал.1 ЗПУПС вр. чл.49 ЗЗД. СГС е постановил решение, с което е отхвърлил осъдителните искове на Община Етрополе срещу участниците в консорциума „Мадара-МС“ ЕООД, „Реймед-09“ ЕООД и „Медитех-Инженеринг“ ЕООД по чл.79 ал.1 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 91671.71 лв., осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на Община Етрополе на основание чл.27 ал.1 ЗПУПС вр. чл.49 ЗЗД сумата 91671.761 лв. – вреди от неизпълнено нареждане за директен дебит, ведно със законна лихва от 26.09.2014 г. С определение № 4789/26.09.2018 г. СГС е допълнил решението си в частта за разноските, като Общината е осъдена да заплати разноски по делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на „Мадара-МС“ ЕООД и на „Реймед-09“ ЕООД. Пред САС е подадена въззивна жалба от „Юробанк България“ АД срещу решението на СГС в цялост. Общината е обжалвала определението, с което е допълнено решението на СГС в частта за разноските. По тези жалби САС е обезсилил решението и определението на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Изложените съображения от САС са свързани с отклонение на СГС от диспозитивното начало, несъобразяване с направените уточнения на претенциите и квалифициране на исковете като такива по чл.79 ЗЗД при изложени основания за претендиране на обезщетения за вреди от непозволено увреждане, причинено от бездействието на ответниците. САС е приел, че искът срещу банката по чл.27 ал.1 ЗПУПС вр. чл.49 ЗЗД е разгледан на това основание, но все в отклонение на диспозитивното начало не е разгледан и СГС не се е произнесъл по искове с правно основание чл.49 ЗЗД срещу участниците в консорциума, които ищецът е пожелал да бъдат осъдени солидарно с банката. В този смисъл по отношение на така предявените искове срещу дружествата, участници в консорциума и банката не е формирана воля на съда нито в мотивите, нито в диспозитива. САС е констатирал и наличие на противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и петитума й, което не е било отстранено от ищеца, въпреки многократно дадените възможности и конкретно по отношение на новоконституираната страна „Реймед-09“ ЕООД. Според САС като е разгледан иск, който не е предявен, СГС е постановил недопустимо решение, поради което САС е обезсилил същото, както и определението от 26.09.2018 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия на проверка на исковата молба и следващите процесуални действия, вкл. доклад по делото. Пред САС в о.с.з. от 04.02.2019 г. въззивникът „Юробанк България“ АД чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. е уточнил, че обжалва първоинстанционното решение в частта, в която „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати определена сума на общината и в този смисъл е допуснато уточнение от САС без прекратяване на производството по част от въззивната жалба. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. Формулираният от касатора въпрос е във връзка със спора и конкретно с допустимостта на решението на САС, за която ВКС следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а в случая и касаторът се позовава на чл.280 ал.2 предл.1-во ГПК. При така постановеното решение на СГС, отхвърлящо осъдителни искове на Община Етрополе срещу „Мадара-МС“ ЕООД, „Реймед-09“ ЕООД и „Медитех-Инженеринг“ ЕООД и уважаващо с втори диспозитив осъдителен иск на Общината срещу „Юробанк България“ АД, следва да се прецени допустимостта на въззивното решение, обезсилващо решението на СГС в цялост по подадена въззивна жалба само на „Юробанк България“ АД, като се прецени правния интерес на въззивника „Юробанк България“ АД по подадената от него въззивна жалба срещу решението на СГС в цялост. Въведеното с нормата на чл.6 ГПК диспозитивно начало не изключва съдебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени сред които са решенията /арг. от чл.7 ал.1 ГПК/ - мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на изложеното, следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС за проверка неговата допустимост в цялост. На основание чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1833.43 лв. Мотивиран от горното, съдът: