Определение № 791 от 06.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 657/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Едноличен търговец „ И. – К. В. Ш. „ против определение № 1362 / 22.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 1154 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, ІІІ състав, с което е потвърдено определение от 20.12.2011 год. по т.д.№ 3080/ 2011 год. на СГС, ТО, VІ отд. – 4 състав, за прекратяване производството по делото, поради уважен отвод за неподведомственост на спора пред съд, на основание валидна арбитражна клауза по сключения между страните договор, както и в частта относно разноските, присъдени в тежест на ищеца, с оглед прекратяването на производството, на основание чл. 78 ал.4 от ГПК, в размер на 1 200 лева. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, позовавайки се на съдържанието на отговора на ответника, като по същество твърди, че за да би се произнесъл по възражението за неподведомственост по чл.15 ал.1 ГПК, съдът е бил обвързан от изрично становище на ответника по относимостта на представения договор към предявения спор. Обжалва се въззивното определение и поради несанкциониране бездействието на първоинстанционния съд да препрати спора по компетентност на АС на БТПП, в съответствие с определението му по възражението за неподведомственост .В частта относно потвърдените разноски на основание чл.78 ал.4 ГПК, жалбоподателят изразява становище за неправилно приложение на нормата, не в съответствие със систематичното й тълкуване, предвид ал. 2 и ал. 3 на чл.78 ГПК. Навежда довод, че така предявеният иск е допустим, а десезирането на съда следва не от поведението на страните, а по силата на закона. Предявява хипотеза за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Ответната страна - [фирма] оспорва подадената касационна частна жалба, поради липса на основание за допускането й до касационно обжалване, а и като неоснователна по същество. Оспорва наличието на формулиран в съответствие с изискванията на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправен въпрос. Дори изводим от изложението и като относим към приложението на чл.8 ал.1 от ЗМТА, такъв въпрос не се намира обоснован с допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Вторият от поставените въпроси – за задължението на съда да препрати делото на компетентния арбитражен съд, след уважаване на възражение за неподведомственост на спора пред съд - страната счита неотносим към предмета на спора. Третият от поставените въпроси – процесуалноправен - относно приложимостта на чл.78 ал.4 от ГПК и в случай на прекратяване на производството, поради уважено възражение за неподведомственост на спора пред съд, идентично и на втория от формулираните въпроси ответната страна намира необоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, предявена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, тъй като с потвърдителното въззивно определение по уважено от първоинстанционния възражение за неподведомственост на спора, е преградено разглеждането на спора пред съд. В този случай, в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл.15 ал.2 ГПК, касационното обжалване е допустимо в хипотезата на чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 ГПК. В частта относно разноските, с оглед цената на предявения главен иск и касационната обжалваемост на прекратителното определение, въззивното определение е също обжалваемо. По допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното: Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове за осъждане ответника да заплати цената на доставено вино, в размер на 31 779,55 лева, за която доставка е издадена отделна фактура, ведно с обезщетение за забава в издължаването на цената, на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, в размер на 1 332,08 лева, изрично предявявайки вземането си на основание договор № 1001 / 06.01.2010 год., за доставка на общо количество от 150 000 л. / купажна партида /. Чл.9 от този договор съдържа противопоставената от ответника с отговора на исковата молба арбитражна клауза. Ответникът не оспорва, а с оглед противопоставеното възражение за неподведомственост, очевидно изрично твърди договора за приложим към основанието на предявената претенция, оспорвайки по същество качеството на доставката. В този смисъл не би могъл да се сподели извод за липса на становище на ответника по приложимостта на договора към процесното отношение, респ. по наличие на противопоставима арбитражна клауза .Процесната арбитражна клауза сама по себе си е ясна, недвусмислена, не съдържа неясноти и противоречия и не е налице спор по тълкуването и действителността й. Първоинстанционният съд е уважил възражението и прекратил производството по делото, присъждайки в полза на ответника направените разноски от 1200 лв. - адвокатско възнаграждение, изрично договорени само за защитата, упражнена с подаването на отговор на исковата молба, включваща и възражението за неподведомственост на спора на съд и доказано заплатени, ненадхвърлящи минимума съгласно Наредба №1 / 2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения - чл.7 ал.2 т.4. Въззивният съд е потвърдил определението изцяло. Касаторът не е формулирал изрично въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, но поставените процесуалноправни такива са изводими от изложението и в този смисъл - уточняеми от настоящия състав, съгласно правомощията, предоставени му с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, като предявени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, в следния смисъл: 1 / При уважено възражение за неподведомственост на спора пред съд, на основание чл. 19 вр. с чл.15 ал.1 от ГПК, длъжен ли е съдът да изпрати делото по компетентност на съответния арбитражен съд ? и 2 / Разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК относно възмездяване разноски на ответника приложима ли е и в тази хипотеза - на прекратено, поради уважен отвод за неподведомственост на спора, съдебно производство ?. Изложението по формално сочен в същата хипотеза материалноправен въпрос, не позволява извеждането му чрез уточняване. Дори да се приеме, че същият е свързан с необходимостта от изрично становище на ответника по относимостта на договора, съдържащ арбитражната клауза, към спорното правоотношение, то такъв въпрос не би имал характеристиката на правен въпрос: не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, обяснимо и с оглед непредявяването му в този смисъл с въззивната жалба. Впрочем самото предявяване на възражението от страна на ответника, както се посочи по-горе, съставлява позоваване на договора, като приложим към спорното правоотношение, каквото е и становището му по съществото на спора, а и изричното позоваване на ищеца в исковата молба. Първият от процесуалноправните въпроси също няма характеристика на правен такъв по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите изводи на съда, като напълно неотносим към преценката за неподведомственост на спора на съд, а към последици от уважаването на възражението, т.е. към правилността на последващи преценката на съда по релевантния въпрос процесуални действия, като правилността сама по себе си е извън основанията за допускане на касационното обжалване. Липсата на правен въпрос, покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК, изключва възможността за произнасяне по допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Във всички случаи, обаче, следва да се съобрази, че не е налице процесуална норма, относима към така поставения въпрос, която въззивният съд не само да не е съобразил / което би било основание за неправилно процесуално действие извън обхвата на настоящото произнасяне /, но в тълкуването на която да е вложил смисъл, противен на вложения от законодателя. Процесуалният въпрос по приложението на чл.78 ал.4 от ГПК в случай на прекратяване на съдебно производство, на основание чл.15 ал.1 от ГПК, макар правен - относим към предмета на спора и обуславящ решаващите изводи на съда, не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Нормата на чл.78 ал.4 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК е ясна, не е провокирала противоречива съдебна практика, нито е налице непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава, с оглед изменение в обществените условия или законодателството. Несъстоятелен е изводът за систематично тълкуване на чл.78 ал.4 ГПК във връзка с чл.78 ал.2 и ал.3 от ГПК, както предвид яснотата на ал.4, непредпоставяща тълкуване, така и предвид обстоятелството, че ал. 2 и ал.3 разглеждат напълно различни и несъвместими с ал.4 хипотези. Нещо повече: в хипотеза на произнасяне по чл.274 ал.3 ГПК, макар относно дължимостта на държавна такса по производство, прекратено поради отвод за неподведомственост, на основание чл.15 ал.1 вр. с чл.19 ал.1 ГПК / респ. приет за основателен отказ за връщането й на ищеца, след прекратяването на производството на това основание /, Върховен касационен съд / опр. 459 / 10.07.2012 год. по ч.т.д. № 226 от 2012 год. на І т.о. / се е обосновал именно с изначалната допустимост и подведомственост на съд на така предявения иск и последващото му десезиране, с упражнения от ответника основателен отвод за неподведомственост. Аналогично на внесената държавна такса, направените от ответника разноски до момента на прекратяването имат своето процесуално основание, тъй като прекратяването не настъпва по силата на закона, както неоснователно твърди жалбоподателя, нито се касае за процесуална пречка, за която съдът следи служебно. Разноските са провокирани от несъобразяване ищеца с договорената арбитражна клауза - относителна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, от което следва, че ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици от последващото му прекратяване, при позоваване на ответника за съществуването й, в срока по чл.8 ал.1 вр. с пар.3 ПЗР на ЗМТА. Още повече в случая претендираните и възмездени разноски са в съответствие с обхвата на действително дължимата защита, с оглед противопоставения отвод за неподведомственост, ограничена до подаването на отговор на исковата молба. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение