Определение № 669 от 16.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5021/2014 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] чрез управителя Д. Б. Н., приподписана от адв. С. С. срещу въззивно определение № 260/2014 г. на Русенския окръжен съд, постановено по ч.т.д. № 138/2014 г. Излагат се доводи за неправилност. Частната касационна жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК; приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но е срещу акт, изключен от касационен контрол, съгласно приетото в т. 8 на Тълкувателно решение № 8/18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС. С обжалваното въззивно определение Русенският окръжен съд е потвърдил определение на Русенския районен съд за връщане на частна въззивна жалба срещу разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Съгласно задължителните указания по цитирания по-горе тълкувателен акт, въззивното определение е от вида на тези, които са окончателни и не могат да се обжалват пред Върховен касационен съд. При тези съображения, частната касационна жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение,