Определение № 547 от 07.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2130/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Ц. и А. В. Ц. от [населено място] против Решение № 46/31.01.2018 г. по в. гр. д. № 686/17 г. на Софийския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 39/30.03.2017 г. по гр. д. № 196/2016 г. на Пирдопския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Д. П. Д. и И. П. Д. субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищците на основание придобивна давност върху следния недвижим имот: УПИ-III-373, с площ от 654,40 кв. м. заедно с построената в имота двуетажна, еднофамилна масивна жилищна сграда със застроена площ 67 кв.м, масивен гараж с площ 22.4 кв.м и навес В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции за собственост бъдат уважени. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, че „ВКС има трайна практика, че съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, ако владението е продължило след 1951 г. повече от десет години и е несмущавано, се признава придобивната 10 годишна давност”, както и че „евентуалното касиране на решението ще доведе до точното приложение на закона в случая на чл. 79, ал. 1 ЗС, но това води и до развитие на правото“. Ответниците по касационната жалба - Д. П. Д. и И. П. Д. не са депозирали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното в настоящото производство въззивно решение Софийският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пирдопския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите положителни установителни искове за собственост, основани на твърдението, че са придобили по давност процесния имот в периода след 1975 г. Установено е, че с нотариален акт № 19/1975 г. касаторката Ц. Г. Ц. и сестра й К. Г. С. /майката на ответницата Д. П. Д./ са признати за собственици при равни права на основание наследство и давностно владение върху празно дворно място, съставляващо парцел УПИ III-372, с площ от 684 кв.м. С нотариален акт № 181, том III, дело № 1005 от 25.07.1975 г., касаторката Ц. Г. Ц. е прехвърлила чрез дарение своята част от дворното място на дъщеря си В. А. Ц.. С влязло в сила решение № 221 от 11.06.2015 г. по гр.д. № 696/2014 г. на Софийски окръжен съд, е потвърдено решение № 164 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 313/2012 г. на Пирдопския районен съд, с което на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан допуснатият до делба при равни права между съделителите В. А. Ц. и Д. П. Д. процесен недвижим имот, съставляващ УПИ ІІ- 373 в кв. 33 по плана на [населено място], общ. П., с площ 654.40 кв.м, заедно с построената в имота двуетажна, еднофамилна масивна жилищна сграда със застроена площ 67 кв.м, масивен гараж с площ 22.4 кв.м и навес. Решаващите мотиви, въз основа на които въззивната инстанция е приела за необосновано твърдението на ищците, че са придобили по давност процесния недвижим имот, се основават на преценката, че същите, макар и да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, не са доказали качеството си владелци, доколкото имотът е бил прехвърлен от тях на дъщеря им, което обуславя необходимостта да са отблъснали нейното владение, както и че поначало е останал недоказан началният момент на собственото им владение като предпоставка да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС. Допускането на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение на Силистренския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. По същество изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обективира оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК, предвид твърдението, че въззивният съд е формирал грешни правни изводи, поради неправилна преценка на правнорелевантни доказателства по делото. Според т. 1 от цитираното тълкувателно решение, съдържащо задължителни указания досежно определянето на обуславящия изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които се преценяват от касационния съд едва в стадия на разглеждане на касационната жалба- в случай, че същата бъде допусната до разглеждане. Правният въпрос, който обуславя допускането на касационното обжалване, следва да е принципен и насочен към установяване на действителния смисъл и съдържание на приложима по делото материалноправна или процесуалноправна норма, която въззивният съд е приложил или е игнорирал при формулиране на правните си изводи. Общо заявеното твърдение на касатора, че въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалноправни норми, не позволява да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. По същество в конкретния случай обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос е свързан с преценката за предпоставките, при които собственик, прехвърлил имота си в полза на трето лице и продължил да упражнява фактическата власт върху него, може да го придобие по давност. Такъв правен въпрос не е формулиран от касаторите, което само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Само за пълнота на изложението следва да се посочи обаче, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е изцяло съобразено с константната практика на ВКС, според която, след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи същата и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт само по себе си не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително за себе си да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин /Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС, І г.о., Решение № 115/28.10.2016 г. по гр.д. № 977/2016 г., II г.о./. Доколкото в конкретния случай не се установява установеното от ищците държане върху процесния имот след прехвърлянето му на тяхната дъщеря да е било обърнато във владение чрез явно отричане правата на новия собственик, следва да се приеме, че поставеното от въззивния съд решение, с което е отхрърлена исковата претенция, основана на твърдение за придобиване на процесния имот от ищците по давност, е правилно като съобразено с приложимия материален закон. Предвид изложеното, не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение