Определение № 875 от 24.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4967/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долна Митрополия, приподписана от старши юрисконсулт Р. В.-Ц., против въззивно определение № 1627 от 17.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 941/2025 г. на Окръжен съд - Плевен. С него е потвърдено определение № 4891 от 01.10.2025 г. по гр.д. № 5905/2025 г. на Районен съд-Плевен, с което производството по делото, образувано по предявената от Дирекцията молба, е прекратено поради недопустимост.

В изложението към касационната жалба се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Кой е приложимият ред за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 СК съобразно разпоредбата на § 36 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на СК, ако процедурата е започнала преди 31.12.2026 г.?“.

2. „Допустимо ли е решаващият съд при наличие на искане за вписване в регистъра за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 СК по преписка започнала пред административния орган преди 31.12.2026 г. да откаже постановяване на решение в този смисъл поради липсата на създадена по силата на същия нормативен акт и въведена в експлоатация Национална електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО), без да се съобрази с § 7 от Преходните и заключителните разпоредби към Наредба № РД-06-46 от 04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване?“.

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долна Митрополия по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 93, ал. 2 и ал. 3 СК за вписване на малолетното дете Г. М. Б., [дата на раждане], в Национална електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО), водена от Министерство на труда и социалната политика, както и в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП – Плевен. Първоинстанционният съд е върнал молбата на основание чл. 130 ГПК, като е приел, че е недопустима и е прекратил производството. Аргументирал се е, че в § 33, ал. 1 от ПЗР към ЗИДСК, ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г. е предвидено НЕИСПО и електронната платформа за кандидатстване да бъдат създадени до 31.12.2026 г., като до внедряването им продължават да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и съответните регистри на такива деца. Посочил е, че съобразно § 36 ПЗР към ЗИД на СК, обн. ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. с ДВ бр. 26/2025 г., в сила от 01.01.2025 г., всички процедури по Глава осма „Осиновяване“, започнали преди 31.12.2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред съобразно нормата на чл. 84 СК в редакцията ѝ, действаща преди изменението с ДВ бр. 106/2023 г., предвиждаща административен ред за вписването на деца във водения от РДСП регистър на деца за пълно осиновяване без съдебната намеса. Въззивният съд е споделил приетото от районния съд, че молбата е недопустима за разглеждане и производството по делото следва да се прекрати.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:

Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Към настоящия момент по въпросите за реда за извършване на вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване по чл. 84, ал. 3 СК при започнала преди 31.12.2026 г. процедура е налице съдебна практика, обективирана в определение № 5320 от 20.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3587/2025 г., III г. о., ГК и определение № 5173 от 12.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3910/2025 г., III г. о., ГК. В тях е прието, че от новата редакция на чл. 84 СК ясно следва, че съдът е оправомощен да разгледа искане на директора на ДСП и да постанови вписване само в националната информационна система по чл. 83, ал. 1 СК (НЕИСПО), а не във водените до този момент от РДСП регионални регистри на деца за пълно осиновяване, или в тези на АСП. Посочено е, че новата система се предвижда да бъде създадена до 31.12.2026 г., като до внедряването и въвеждането ѝ в експлоатация продължават да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистрите на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Досегашният ред по чл. 84 СК (в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 г.), урежда изцяло административна процедура за вписването на деца в регионалните регистри за пълно осиновяване – със заповед на директора на РДСП. Друг извод не следва и от цитирания от касатора § 7 от ДР на Наредба № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване (обн., ДВ, бр. 97/2024 г., изм. с ДВ, бр. 58/2025 г.), доколкото актът е приет по приложението на чл. 83, ал. 4 СК и ще влезе в сила от датата на въвеждане в експлоатация на новата система.

Допълнително, нормата на § 36 ПЗР ЗИД СК (ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. бр. 26/2025 г., в сила от 01.01.2025 г.), според която всички процедури по Глава осма „Осиновяване“, започнали преди 31.12.2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред, е достатъчно ясна и не буди съмнение за вложения в нея смисъл.

Предвид изложеното не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, след като по въпросите вече е налице задължителна съдебна практика, а и правната уредба е достатъчна ясна и конкретна.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение