Определение № 60220 от 17.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 311/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на З. И. М., с адрес в [населено място], представлявана от адв. С. Д., с искане да бъде изменено определение № 60555 от 12 юли 2021 г., постановено по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските. В молбата се сочи, че присъдените на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което същите следва да бъдат редуцирани до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът „Електроразпределение Север” АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от А. А. К., Р. Г. Л. и Г. К., чрез адв. М. К., заявява становище за неоснователност на искането. Молбата за изменение на определението, постановено в производството по чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, е основателна. С определение № 60555 от 12 юли 2021 г., съдът не допусна касационно обжалване на въззивно решение № 260036 от 14 октомври 2020 г., постановено по в.гр.д. № 365/2020 г. по описа на окръжния съд Д., с което е потвърдено решение № 142 от 7 февруари 2020 г., постановено по гр.д. № 3067/2019 г. по описа на районния съд Д., с което е отхвърлен предявеният от М. срещу „Електроразпределение Север” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на дружеството, че М. не дължи сумата от 6825,62 лева, представляваща цена на начислено количество електрическа енергия за периода 01.07.2016 г.-27.05.2019 г. в размер на 38573 кВт/ч по партида с клиентски №.... и абонатен № ...., за обект на потребление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Д”, ап. .... С определението касаторката е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север” АД разноски за касационното производство в размер на 1608 лева. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, по искане на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на разноските (не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая минималният размер на възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съгласно действащата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция (ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.) същото е в размер на 671,28 лева, а съгласно чл. 9, ал. 3 от наредбата за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8 от нея, но не по-малко от 500 лева. Предвид обема на осъществената правна помощ, изразила се в изготвяне на отговор на касационната жалба, следва да се приеме, че заплатеното от ответника в касационното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото за това производство. Ето защо определението на касационния съд следва да бъде изменено в частта му за разноските, като на ответника по касационната жалба се присъдят 604,16 лева с включен ДДС, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,