Определение № 5408 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1799/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 25/17.02.2025г. по гр.д. № 524/2024г. в частта, с която Пловдивският апелативен съд, изменяйки решение № 196/01.07.2024г. по гр.д. № 843/2023г. на ОС-Стара Загора, е осъдил Прокуратурата на Република България като процесуален субституент на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Н. С. М. сумите 70 000 лв. и 2 384.55 лв. – обезщетение съответно за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в длъжностни и документни престъпления. Решението се обжалва от Прокуратурата на Република България с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по въпросите за онези конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да го обоснове. Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване - общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с т. 11 ППВС № 4/23.12.1968 г. и с т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно като постановено в нарушение по чл. 52 ЗЗД доколкото определеният размер на обезщетението е необосновано завишен - касационните основания по чл. 281, т. 1, пр. 1 и 3 ГПК. Ответникът по касация Н. М. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд намерил за установена следната фактическа обстановка: на 18.03.2009г. срещу неизвестен извършител е образувано ДП №1/2009г., пр.пр. №1464/2009г. по описа на ОП - Пловдив за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК. На 19.08.2009г. за престъплението ищецът, заемащ длъжността началник отдел „БКС“ в [община], е привлечен като обвиняем. С постановление от 3.01.2011г. ищецът е привлечен като обвиняем за: престъпление по чл. 321, ал. 3,предл.посл., вр. ал. 2 НК – за това, че в периода 22.02.2007г. - 12.01.2010 г. е участвал в организирана престъпна група, създадена с користна цел, включваща и други длъжностни лица в [община], а именно Н. К. – кмет, П. Б. – зам. кмет, П. С. – гл. секретар, както и Т. М. – касиер в офис Гълъбово на „Сосиете Женерал Експресбанк“АД - престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; престъпление по чл. 316, вр. чл. 308,ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; престъпление по чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и две престъпления по чл. 313, ал. 1 НК. На ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция 4 000 лв.“. С постановление от 01.06.2011г. към първоначалните обвинения са добавени две престъпления по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а ищецът отново е привлечен като обвиняем за общо осемте престъпления. В съда е внесен обвинителен акт от 23.12.2011г. срещу 11 обвиняеми, сред които и ищецът. Образувано е нохд №949/2011г. на Окръжен съд - Стара Загора. С разпореждане № 5/ 09.01.2012г. производството е прекратено и изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура. По обвинителен акт на Специализираната прокуратура е образувано нохд №67/ 2012г. на Специализирания наказателен съд. С разпореждане от 17.02.2012г. производството е прекратено и е върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения. По частен протест разпореждането е отменено с определение по вчнд №68/2012г. на Апелативния специализиран наказателен съд. Пред Специализирания съд са проведени 46 открити заседания, на които ищецът се явява лично. С присъда № 2/07.02.2014г. подсъдимите са оправдани. Присъдата е отменена с решение № 33/15.10.2014г. по внохд № 146/2014г. на Апелативния специализиран наказателен съд и делото е върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение. След връщането на делото с постановление от 17.11.2014г. на Специализираната прокуратура производството е прекратено частично по отношение на престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. посл., вр. ал. 2 НК, като е прието, че в хода на разследването да не е доказана организирана престъпна група. Делото е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура – Пловдив. С Постановление от 15.01.2015г. наказателното производство е прекратено частично по отношение на ищеца за престъплението по чл.313,ал.1 от НК поради абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК. От Окръжна прокуратура - Пловдив е внесен обвинителен акт и е образувано нохд №36/2015г. на Окръжен съд - Стара Загора. С разпореждане № 309/13.03.2015г. производството е прекратено и делото е върнато на Окръжната прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Разпореждането е отменено с определение № 218 от 21.05.2015г. по вчнд №180/2015г. на Апелативен съд - Пловдив. След връщане на делото производството отново е прекратено с разпореждане № 1064/24.08.2015г. Разпореждането е потвърдено с определение № 602/19.11.2015г. по вчнд №481/2015г. на Апелативен съд - Пловдив, като е прието, че обвинителният акт не отговаря на законовите изисквания. След връщане на делото с постановление от 30.11.2015г. наказателното производство е разделено, като материалите срещу ищеца и останалите обвиняеми с изключение на кмета Н. К. са отделени в отделно ДП №241/2015г. на ОСлО при ОП - Пловдив. Ищецът отново е привлечен като обвиняем с постановление от 13.07.2016г. за редуцираните пет престъпления – две по чл. 311, ал. 1 НК, по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК и по чл. 308, ал. 1 НК. С постановление от 28.12.2016г. наказателното производство спрямо ищеца е прекратено и за престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК поради изтичане на абсолютната давност. По молба на обвиняемия П. С. по чл. 368 от НПК за ускоряване на досъдебното производство с определение № 434/12.06.2017 г. по чнд № 85/2017г. на Окръжен съд - Стара Загора е определен тримесечен срок, в който Прокуратурата да внесе обвинителен акт в съда или да прекрати производството. С Постановление от 16.08.2017г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за две престъпления по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК. Разследването му е предявено с протокол от 04.09.2017 г. На 25.09.2017г. срещу останалите осем от общо единадесетимата първоначални обвиняеми, сред които е ищецът, е внесен обвинителен акт и е образувано нохд №496/2017г. на Окръжен съд - Стара Загора. С разпореждане № 436/23.05.2018г. делото е насрочено за разпоредително заседание на 25.06.2018г. и 26.06.2018г., а на 17.12.2018г. производството е прекратено и делото е върнато на ОП - Пловдив за отстраняване на недостатъци в обвинителния акт. С постановление от 04.08.2021г. обвиненията, включително срещу ищеца, са приети за недоказани и на основание чл. 243,ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1,т. 1 НПК наказателното производство е прекратено. При тези фактическа обстановка въззивният съд е намерил за осъществен фактическия състав в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като е добавил, че независимо от съществената фактическа и правна сложност на случая, продължителността на наказателното производство надхвърля разумния срок като основната причина са допуснатите от прокуратурата съществени процесуални нарушения. Намерил, че не се установява ищецът да е допринесъл за тази продължителност. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е намерил, че всеки подложен на незаконно наказателно преследване търпи типичните за това положение неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, свързани с притеснения във връзка с воденото производство, страх от осъждане, накърняване на доброто име и достойнството, отчуждение, за които обстоятелства не е необходимо да се събират нарочни доказателства, за да ги намери за осъществени и в причинна връзка с незаконното наказателно производство. Въззивният съд е добавил, че от свидетелските показания се установява, че след повдигнатите му обвинения ищецът се е променил – бил е притеснен, станал мнителен, започнал да страни от познати, изпитвал неудобство пред 70-те негови подчинени служители и работници, страдал от безсъние, започнал да вдига кръвно налягане, загубил концентрация в работата си, вследствие на което постъпили много оплаквания от граждани и служители, поради което напуснал работа, но след около шест месеца се върнал на същата работа, като ищецът не бил в състояние да се зарадва на оправдателната присъда и не можел да повярва, че всичко е приключило след толкова дълго време. Повдигнатото обвинение било публично оповестено и през цялото време на незаконното наказателно производството вниманието на обществото е било насочвано към неговото развитие. Това активно отразяване на процеса от медиите повлияло негативно на психо-емоционалното състояние и поведението на ищеца като публична личност, ползваща се с добро име и авторитет в [населено място] - неголямо населено място. Въззивният съд намерил също, че травматичната ситуация е довела до възникването на богата неврологична симптоматика и чести негативни прояви, като невротичните симптоми са настъпили по пътя на психотравмата, а продължителната тревожност и безпокойство са довели до психологично изтощение и оказали неблагоприятно влияние върху личния, професионален и социален живот на ищеца. Първоначално ищецът бил обвинен в извършването на осем престъпления, само едно от които е тежко, а впоследствие броят им е редуциран до две по чл. 212, ал. 4, пр.1, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, които са тежки като непрекъснатото прецизиране на обвиненията е завишило чувството на несигурност у ищеца и страхът от несправедливо осъждане. За справедливия размер на обезщетението въззивният съд е взел предвид и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането и е приел, че справедливото обезщетение на понесените неимуществени вреди е 70 000лв., от които 25 000лв. поради неразумния срок на наказателното производство. Искът за обезщетение на имуществените вреди от незаконното обвинение също е счетен за доказан по основание и е уважен до размер на 2 384.55лв. Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжаване при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната) по частично уважения иск за обезщетение на неимуществени вреди от незаконното обвинение по обобщените въпроси (материалноправен и процесуалноправен) за онези конкретно проявени обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да го обоснове. Въззивният съд се е задоволил с обсъждане на част от релевантните обстоятелства за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, включително когато като основание на иска е заявена, респ. установена неразумна продължителност на незаконното наказателно производство, спестявайки мотиви по отношение на други, а оттам и не е изяснил съотношението на онези, които е приел да налагат по-завишен размер на обезщетението. Макар да е посочил, че ищецът е продължил да изпълнява служебните си задължения, а са недоказани твърденията в исковата молба за съществено влошаване на здравословното му състояние по причина на незаконното обвинение, въззивният съд е намерил, че поради настъпили вреди в рамките на продължителен период от време, обхващащ голяма социално-активна и продуктивна част от живота на ищеца, понесените вреди са с такава дълбочина и значителен интензитет, че са оставили трайни отпечатъци върху неговата личност, които той и до момента преработва. Липсва конкретизация на това какви са трайните отпечатъци и как рефлектират върху качеството на живот на ищеца. Не е обсъдена и взетатата мярка за неотклонение „парична гаранция“, нейната тежест и проявление спрямо житейското състояние на ищеца. Макар да е посочил какъв е бил медийният отзвук, въззивният съд не е изложил аргументация за конкретните проявления на този отзвук спрямо личността и здравето на ищеца и за отражението върху професионалното му развитие и личен живот. Липсват и мотиви как се е отразило незаконното обвинение съобразно възрастта на ищеца, а и раководната му позиция, която предполага житейска опитност и устойчивост на стрес. По частично уважения иск за имуществени вреди касаторът не повдига въпроси, респ. не обосновани са предпоставките по чл. 280, ал. 1 и по ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви съдът