Определение № 1695 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4803/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Б.-К. чрез пълномощника й адвокат Т. И., против решение № 822 от 2.08.2022 г., постановено по гр. д. № 751 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е отменено решение № 260001 от 14.02.2022 г. по гр. д. № 652/2019 г. на Районен съд - Бургас и е постановено друго за уважаване на предявения от Г. Х. К. против А. Г. Б.-К. установителен иск за собственост на недвижим имот - едноетажна жилищна сграда, монолитна, ст.б. конструкция с тухлена зидария със застроена площ от 86 кв.м., покрив - дървена конструкция, покрита с керемиди, състояща се от еднопространствена бокс кухня, дневна и трапезария, излизащи на източна тераса, две спални, баня и тоалетна, входна веранда, построена в УПИ * в кв.25 по плана на [населено място], [община], с площ от 530 кв.м (съгласно документ за собственост - договор за продажба на недвижим имот-ЧОС от 18.07.2006г. и скица № 639/30.10.2019г., издадена от Община Средец), при граници на имота: изток-улица, запад-край регулация, север УПИ парцел *-общински, юг-УПИ парцел *-общински и е отхвърлен предявения от А. Г. Б.-К. против Г. Х. К. иск за делба на същата сграда. Г. Х. К. чрез пълномощника си адвокат М. П. е подал отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е безспорно по делото, че страните са бивши съпрузи, като помежду си имат два брака и два развода, като вторият граждански брак, сключен на 06.11.2009 г. е прекратен с влязло в сила съдебно решение № 1082/29.05.2018 г. по гр. д. № 9149/2017 г. на Районен съд - Бургас. Не е спорно и че на 18.07.2006 г. Г. К. е придобил недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ УПИ *, квартал 25, с площ 530 кв.м., отреден за жилищно строителство по плана на [населено място], общ. С., както и че след придобиването в имота е изградена масивна жилищна сграда, предмет на спора. Основният спор между страните е дали грубият строеж на сградата е осъществен преди или след сключване на брака им на 6.11.2009 г., като ищцата А. Б.-К., заявила претенцията за делба на жилищната сграда, твърди, че сградата е построена след сключването на брака между страните – грубият строеж е завършен през есента на 2010 г., поради което и сградата е придобита в режим на съпружеска имуществена общност – принадлежи общо на двамата съпрузи, отделно от собствеността върху терена, съответно насрещната страна Г. К. твърди, че сградата е завършена в груб вид и е покрита преди брака, поради което е негова лична собственост, съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС. Съдът е посочил, че по делото е представен инвестиционен проект за обект „жилищна сграда“ в УПИ *, кв.25, [населено място], общ. С. с възложител Г. К., изготвен към месец август 2006 г. Видно от представените заверени преписи е, че виза за проектиране за обекта е издадена през м. 07.2006 г. Извършено е съгласуване с Община Средец, „Електроразпределение“ Бургас, „ВиК“ ЕАД, гр. Бургас. Представен е и предварителен договор от 27.09.2006 г. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение – Стара Загора“ АД на потребител към искане за проучване с вх. № 30288/05.09.2006 г., сключен между дружеството и Г. К. за посочения по – горе обект. Представен е договор от 19.04.2007 г. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение – Стара Загора“ АД на потребител, сключен между дружеството и Г. К. за обекта. Възпроизвел е и показанията на разпитаните по делото свидетели – М. И., М. М. и С. А., ангажирани от А. Б.-К. и Я. П. и С. Я., ангажирани от Г. К.. Посочил е и установените от писмените доказателства и експертните заключения доходи на страните и теглени от тях кредити за периода след 2003 г. Приел е, че в тежест на съпруга, претендиращ, че построената върху земя на другия съпруг сграда е съпружеска имуществена общност, е да докаже че грубият строеж е завършен по време на брака. Законовата презумпция е, че собственикът на земята е собственик на сградите, оборването и е в тежест на този, който твърди друго. Опровергаването на установените в закона оборими презумпции се извършва чрез т. нар. „обратно доказване“, което винаги трябва да е пълно, тоест в настоящия случай е в тежест на ищцата да опровергае презумпцията по чл. 92 ЗС, като установи при условията на пълно доказване, че жилищната сграда е изградена до степен на завършеност „груб строеж“ и е покрита след сключването на брака между страните. Отчел е, че по делото липсват строителни книжа, от които може да бъде направен категоричен извод за отделните етапи и за момента на завършване на строителството. Установено е, че такива не са налични и в община Средец. Липсват и писмени доказателства, от които да се установи кога е започнал строежа на сградата – напр. протокол за определяне на строителна линия или друг документ, установяващ етапите на изграждането на сградата. При спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, моментът на изграждане на сграда в груб строеж, може да се установи с всички доказателствени средства. Счел е, че в случая анализът на събраните доказателства, обосновава извода, че процесната жилищна сграда е изградена в груб вид преди сключването на брака на страните. В тази насока са показанията на ангажираните от ищеца по насрещния иск Г. К. свидетели, обсъдени във връзка и с писмените доказателства – инвестиционен проект за сградата от м. август 2006 г., предварителен договор от 27.09.2006 г. за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Стара Загора“ АД, както и договор № 30288 от 19.04.2007 г. за присъединяване към електроразпределенителната мрежа на „Електроразпределение Стара Загора“ АД на потребител, като от съвкупния им анализ и съпоставяне с всички, приети по делото доказателствени материали, съдът приема за установено, че изграждането на процесната жилищна сграда в груб вид е осъществено преди сключването на брака между страните. При обосновка на този извод съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Я. П. и С. Я., като ги е приел за последователни, безпротиворечиви и убедителни, отчитайки, че изнесените от свидетелите факти са в резултат на техни преки възприятия и освен това показанията им намират опора и в писмените доказателства – обсъдените по-горе работен проект за сградата от м. август 2006 г., представените договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа, както и в приетите пред първоинстанционното производство съдебно – техническа и съдебно – счетоводни експертизи. Установената от показанията на свидетелите П. и Я. фактическа обстановка е и житейски логична, доколкото съдът приема, че строителството на процесната сграда е започнало през 2007 г. и грубият строеж на сградата е завършен за период от една година, т.е. през 2008 г., който срок е напълно възможен, като в подкрепа на това заключение е и приетата по делото съдебно – техническа експертиза. Посочил е, че не кредитира показанията на свидетелите М. И., М. М. и С. А., предвид възможната тяхна заинтересованост с оглед близките им приятелски отношения с ищцата, както и най – вече поради това, че същите се опровергават от показанията на свидетелите П. и Я. и не намират опора в нито едно друго доказателство по делото. Писмени доказателства, които да са в подкрепа на показанията на посочените по – горе свидетелки няма ангажирани. Освен това показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата са непоследователни и противоречиви в определени части, а в някои и нелогични. Показанията на свидетелката М. И. са противоречиви и неубедителни – така например същата посочва, че през 2010 г. вилата не е била измазана, като е била на груб строеж. В същото време свидетелката посочва, че по това време са слагали покрива през въпросната година. Свидетелката не е сигурна колко пъти е посещавала вилата, като първо посочва един, два пъти, впоследствие – два или три, като това е било преди и след завършване на вилата. Ходили са с ищцата до вилата, тъй като последната е имала проблеми с автомобила си. За последния свидетелката не е сигурна каква марка е бил, но мисли че е „Сузуки“. Видно от представеното свидетелство за регистрация, част I, въпросният автомобил е придобит през 12.09.2014 г. от ищцата А. Б. – К., тоест в случай, че поводите за придружаване на ищцата до вилата са били проблеми с автомобила, марка „Сузуки“, който последната притежава, това не би могло да се случи преди есента на 2014 г., а не през 2010 г., както твърди свидетелката. Следва да се отчете и това, че свидетелката е посещавала вилата по – скоро инцидентно, през един относително дълъг период от време, при това не многократно, поради което съдът няма как да изгради впечатления върху процеса на строителство на вилата от нейните показания, включително и съпоставяйки ги с показанията на останалите свидетели. Показанията на свидетелката М. М. също не могат да послужат за изграждане на фактическите изводи на съда. На първо място следва да се отчете обстоятелството, че свидетелката е посещавала вилата един път годишно, през лятото, когато е идвала до Бургас, тоест нейните впечатления от процеса на строителството също не могат да бъдат приети за пълни и последователни. Свидетелката посочва, че вилата е „била застроена до кота вила в края на 2010 г., с точност не мога да кажа или 2011 г.“. След като се установява от твърденията на свидетелката, че е посещавала вилата през лятото по време на посещенията си в Бургас, при това веднъж годишно, то тези впечатления на свидетелката за точното време на завършване на вилата до етап „груб строеж“ през „края на 2010 г.“ не биха могли да бъдат приети за лични, тъй като свидетелката очевидно не е посещавала вилата през този период от годината. Свидетелката също така посочва, че последно е посещавала вилата през 2016 г., като „последно, когато е била там, е бил направен плочник ограда“, като посочва, че барбекюто не е било построено. В същото време свидетелката М. И. посочва, че през последното си посещение, което е било през 2015-2016 г. вилата е била изцяло завършена, включително е имало изградено барбекю. В същата насока са и показанията на свидетелката С. А., тоест в тази част показанията на свидетелките си противоречат, което е от значение, тъй като е индиция за времевата представа на свидетелките. Показанията на свидетелката С. А. също са противоречиви, непоследователни и не кореспондират с другите, събрани по делото доказателства. Свидетелката сочи, че строителството е започнало през есента на 2008 г., което противоречи на показанията на всички останали свидетели, включително и на твърденията на ищцата, че строежът е започнал година по – рано, през 2007 г. Свидетелката твърди, че през 2010 г. вилата е била на „груб строеж“, като свиделката заявява, че „през 2010 г., лятото, есента, като съм минавала видях, че има построена къща, недовършена, недоизмазана, без дограми“. Тук показанията й следва да бъдат съпоставени с тези на свидетелката М. М., която пък сочи, че вилата е довършена на етап „груб строеж“ края на 2010 или 2011 г. Последната пък е посещавала вилата всяка година през лятото, тоест в случай, че вилата е била покрита тогава, последната е щяла да стане свидетел на това обстоятелства. Във всички случаи показанията на двете свидетелки в тази им част си противоречат. Показанията на свидетеля Я. П. са последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в съвкупност с останалите, приети по делото писмени доказателства, както и с тези, дадени от св. С. Я.. Свидетелят притежава имот в съседство на процесния имот, като впечатленията му по отношение на строителството и степента на завършеност на процесната сграда са изградени през призмата на закупуването на неговия имот и строителството на собствената му къща. Това се подкрепя и от представените от свидетеля писмени доказателства, а именно нотариален акт на л. 180, ведно с разрешение за строеж № 74/10.11.2008 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 08/29.10.2009 г. Свидетелят е посещавал регулярно имота си, поради което е имал и впечатления и върху съседния имот, собственост на въззивника К.. От значение е и също така, че свидетелят е влизал и в отношения с Г. К. именно във връзка със строителството на сградата му. Следва да се посочи, че по тези причини и показанията на свидетелят са значително подробни фактологически, като липсват противоречия или разминавания в същите. Именно поради изложеното, съдът намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че показанията на свидетеля П. са изолирани. Последните кореспондират с тези на свидетеля Я., който има имот в същото населено място, при това в близост до процесната сграда, тоест и двамата имат много по – постоянни и трайни впечатления относно строителството на процесната сграда и нейното довършване. Следва да се посочи и, че строителството на процесната сграда е започнало не по – късно от есента на 2007 г. /такива са твърденията на ищцата/, като според приетата съдебно – техническа експертиза е възможно технически процесната сграда да бъде построена за една година. Така възприетите гласни доказателства са обосновали извода, че процесната жилищна сграда е изградена в груб вид преди сключването на брака на страните, в поземлен имот индивидуална собственост на съпруга Г. К., поради което и съгласно нормата на чл. 92 ЗС е негова лична собственост. При това положение съсобственост между страните по отношение на едноетажната жилищна сграда, построена в УПИ * в кв.25 по плана на [населено място], [община], не е налице, поради което и искът за делбата й подлежи на отхвърляне, а предявеният насрещен установителен иск за признаване за установено, че Г. Х. К. е изключителен собственик на горепосочения недвижим имот, е основателен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви за произхода на средствата, вложени в изграждането на имота, при спор между страните за времевия период на изграждане на постройката и за липсата на достатъчно средства от страна на собственика на земята, за да изгради имота в твърдения от него период преди брака на страните; 2) как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете и мотивира евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК. Първият въпрос е обоснован с доводите, че при формиране на фактическите си изводи съдът не е обсъдил основното и допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, че в периода 2006 – 2008 г. Г. К. не е разполагал с достатъчно средства, с които да построи сградата – с ипотечния кредит е закупен имота в [населено място], [улица], като част от сумата е заделена и използвана за ремонт на апартамента и за закупуване на два парцела, в единия от които е построена процесната сграда, а с остатъка от сумата са заплатени проектите с участието и на ищцата по време на фактическото съжителство преди сключване на брака, докато сочената като основен източник на доходи за Г. К. пенсия е отпусната с изменението на Закона за физическото възпитание и спорта-отм., ДВ бр. 87/2012, по време на брака между страните. С оглед посочената обосновка по първия въпрос въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, включително тази, на която се позовава касаторката. Въпросът се основава на тезата, че по делото е установено, че към твърдяния от Г. К. период същия не е разполагал с парични средства, с които да финансира грубия строеж на сградата, както и че е установено, че средствата от ипотечния кредит са изразходвани за покупка на два УПИ и апартамент, ремонт на апартамента и изготвяне на инвестиционните проекти. Тази теза не съответства на данните по делото, въз основа на които са формирани изводите на съда. Не са представени доказателства кога и на какво основание е придобит апартамента в [населено място], [улица], нито има данни за извършван в същия ремонт на твърдяната от касаторката стойност. Следователно въпросът е основан на превратно тълкуване на установените по делото факти, поради което и не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос е обоснован с тезата на касаторката, че съдът не е извършил цялостен анализ на личната заинтересованост на свидетеля П., който като пряк съсед ползва изградената от Г. К. мръсна канализация, за да включи в нея собствения си обект (в строителството на който е вложил доста средства, за да се задоволи със септична яма) и за когото не е без значение поведението на бъдещия собственик на тази сграда. По втория въпрос също не се констатира противоречие с практиката на ВКС, вкл. и тази, посочена от касаторката. Дори и да се приеме, че свидетелят П. е заинтересован по смисъла на чл. 172 ГПК, това не е основание изцяло да се игнорират показанията му. Както е разяснено и посоченото от касаторката решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр. Д. № 776/2009 г., ІV г. о. на ВКС, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно. В случая съдът е извършил цялостен анализ на свидетелските показания, съпоставяйки изнесените в тях факти и установеното от наличните писмени доказателства и е формирал изводите при отчитане, че в тежест на ищцата е да проведе главно доказване на момента на завършване на грубия строеж на сградата. С оглед изхода на настоящото производство А. Г. Б.-К. следва да възстанови на Г. Х. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 3000 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат М. П.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение