Определение № 1006 от 18.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 2853/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] срещу решение № 151/09.06.14г., постановено по т.д.№ 95/13г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 122/09.07.10г. по гр.д.№ 1289/07г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма] и кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./, [населено място], че направените от [фирма] плащания по разходни касови ордери от 30.04.99г., 12.05.99г., 17.05.99г., 21.05.99г., 26.05.99г. и 26.05.99г. общо за сумата от 64340 лв. на [фирма] /сега [фирма]/ са нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ по предявения иск от Д. И. Г. като синдик на [фирма] /н./ против [фирма] и [фирма] и частично е отменено първоинстанционното решение, като на основание чл.34 ЗЗД е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] /н./ сумата от 124340 лв., произтичаща от плащания по разходни касови ордери 30.04.99г., 12.05.99г., 17.05.99г., 21.05.99г., 26.05.99г. и 26.05.99г. и платежно нареждане от 03.05.99г., платени от [фирма] на [фирма] по предявения иск от Д. И. Г. като синдик на [фирма] /н./. Подадена е касационна жалба и срещу допълнително решение № 121/14.07.14г. по т.д.№ 95/13г., с което е допълнено решение № 151/09.06.14г., постановено по т.д.№ 95/13г. от Великотърновския апелативен съд и на основание чл.86 ЗЗД е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] /н./ законната лихва върху сумата 124340 лв., считано от 27.12.07г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че решенията се недопустими и неправилни и моли да се допусне касационното обжалване за проверка на допустимостта им, както и въвежда основания по чл.280, ал.1 ГПК. Синдикът на [фирма] /Н./ Д. И. Г. е подал два отговора на касационните жалби, предвид и на постъпилото от касатора допълнение. [фирма] /н./ не взема становище по жалбите. Третото лице помагач [фирма], [населено място] също е депозирало два отговора на касационните жалби. Синдикът и третото лице помагач първоначално са оспорили жалбите, но предвид изменението на разпоредбата на чл.646 ТЗ и на основание П..14, ал.1 ПЗР към ЗИДТЗ от 2013г. са изразили становище за недопустимост на въззивното решение и съответно за наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваните основно и допълнително решения въззивният съд е приел, че с решение от 06.03.2002г. е открито производство по несъстоятелност на [фирма] при обявена неплатежоспобност и свръхзадълженост с начална дата 24.04.99г. Въззивният съд се е произнесъл по исковете след влизане в сила на изменението на разпоредбите на чл.646 и чл.649 ТЗ със ЗИДТЗ с ДВ бр.20/13г. Изложени са съображения, че с извършените плащания е направено изпълнение на неизискуеми парични задължения в едногодишен срок след началната дата на неплатежоспособността, и същите са обявени за нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, както и съдът е уважил осъдителния иск за връщане на платените суми. Касаторът поддържа, че искът по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ е уреден като конститутивен, поради което разглеждането му като установителен обуславя недопустимост на въззивното решение. Заявено е и второ основание за недопустимост с оглед предявяване на иска след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл.649, ал.1 ТЗ съгласно П..14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ. Синдикът и третото лице помагач изразяват становище за недопустимост на въззивното решение само на основание, че искът по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ е предявен след изтичане на едногодишния срок по чл.649, ал.1 ТЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне. С изменението в ДВ бр.20/13г. на ТЗ и съгласно П.. 8 разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ГПК е променена, като в същата е уреден иск за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на определени действия или сделки. С нормата на П.. 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване на масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето. С Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на П.. 14, ал. 1 и 2 и П.. 15 от ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ, бр.20/2013 год./ и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено. С оглед промяната по отношение на процесуалната характеристика на иска – от установителен в конститутивен, както и предвид на въведеното възражение за неспазване на преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ, касационен контрол ще следва да бъде допуснат за проверка на допустимостта на решенията. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи – чл. 649, ал. 6, предл. 1 ТЗ, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на І т. о.