Определение № 1161 от 08.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 757/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. П. И. чрез адв. П. М. против решение, постановено на 29.05.2009 г. от СГС, ІІ-Б състав по въззивно гр.д. № 1494/2008 г. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна Н. Х. Т. не е отговорила по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Обосновката за допускане на касационното обжалване се съдържа, както в самата касационна жалба, така и в отделно приложено изложение и следва да се приеме, че е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Повдигнатите от касатора въпроси са непрецизно формулирани, а и се прави смешение между касационните основания – по чл. 281 ГПК и основанията за допускане на касационното обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следния въпрос, преформулиран от съда - може ли гражданският съд по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, без наличие на основанията по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ да установи престъпното обстоятелство, от което се твърди, че е причинена вредата на ищеца. Въпросът е от значение за постановения резултат по спора, тъй като в обжалванато решение, постановено по чл. 45 ЗЗД е прието, че ответникът К. И., докато е управлявала таксиметров автомобил /при рязко тръгване/ е прегазила със задната гума в областта на ставата на долния десен крайник ищцата Н. Т. в резултат на което й причинила средно телесно увреждане, от което тя претърпяла неимуществени вреди. Деянието е съставомерно по чл. 342 НК и по време на гражданския процес се е развил и наказателен с подсъдима К. И.. Мотивиран от горното, съдебният състав