Определение № 227 от 26.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1644/2021 г.
ВКСI търговско отделение26.04.2022 г.докладчик Елеонора Чаначева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260051 от 10.03.2021г. по т.д.719/20г. на Пловдивски апелативен съд. УКАЗВА на касатора – ЗД „ Бул инс“АД, [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от 1600лв, в противен случай производството ще бъде прекратено. След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД „ Бул инс“АД, [населено място] срещу решение №260051 от 10.03.2021г. по т.д.719/20г. на Пловдивски апелативен съд. Ответниците по касационната жалба – И. Т. Г. и Н. Т. Г., чрез пълномощника си- адв. П.К. са на становище, че не са налице прeдпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, касаторът е поставил въпроса- „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд“. Така поставеният въпрос е релевантен, с оглед решаващия извод на състава свързан с извършената от съда преценка за наличие на материалноправна активна легитимация на ищците - брат и сестра на починалия в резултат на ПТП на 31.03.2018г.- А. Г.. Касаторът обосновава и наличие на допълнителен критерий - противоречие със задължителна тълкувателна и казуална практика на ВС, респ. ВКС. Подробно са развити съображения за това, че ищците не установяват предпоставки за включването им към кръга от лица, на които се присъжда обезщетение за вреди, произтичащи от непозволеното увреждане в резултат на ПТП, при което е починал техният брат. Правният въпрос е обоснован и като разрешен от съда в противоречие с ТР ОСНГТК № 1 /16г., както и са сочени отдели актове на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. Така, страната обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Този извод се налага, с оглед приетото от съда за установеност на активната материална легитимация на ищците. Решаващият състав позовавайки се на изслушаните свидетелски показания е мотивирал, че е установена емоционална връзка на обич и привързаност между братята и сестрата, като това е прието за достатъчно за да бъде обосновано изключението и да бъдат включени ищците в кръга лица, на които се дължи обезщетение. С оглед цитираната от касатора задължителна практика, за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, трябва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между братята и сестрата. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на брата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, въпреки тези разрешения липсва мотивиране на такава връзка, която фактите по спора да установяват, тъй като свидетелските показания, необсъдени в пълнота от съда установяват, че отношенията между братята съставляват обичайните отношения между лица израснали в едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищците като лица извън кръга очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, доказаност за връзка между ищците и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между братята и сестрата, съдът е постановил акта си в противоречие, с разгледаната задължителна практика на ВКС. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1600 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение