Определение № 1707 от 10.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1121/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по евентуално предявения иск Г. К. Б. срещу решение № 1283 по в.гр.д.№ 457/2025г. на Апелативен съд София в частта, с която, след отмяна на решението по гр.д.№ 13438/2019г. на СГС, е осъден да заплати на ищцата С. Б. Ц. на основание чл.51 ЗАдв сумата 11 909 лв. - обезщетение за имуществени вреди от прекратяване по реда на чл.231,ал.1, изр. първо ГПК на производството по гр.д.№ 15648/2012г. на СГС, ведно със законната лихва от 16.10.2019г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване отхвърляне на предявения срещу този ответник иск.

Постъпила е и насрещна касационна жалба от ищцата С. Ц., която обжалва въззивното решение в частта за отхвърляне на иска й за разликата до пълния претендиран размер от 53 704лв. с искане за отмяната му и постановяване уважаването му в пълния предявен размер.

Решението в частта за уважаването на иска срещу „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, предявен като главен за сумата 20 000лв. е влязло в сила като необжалвано от застрахователното дружество. Последното не е депозирало и отговор по подадените касационна и насрещна касационна жалби.

В касационната жалба на Г. Б. са изложени твърдения за неправилност на обжалвания акт. Поддържа се, че ищцата е знаела са спирането на делото, сама е поела инициативата да води преговорите с ответното по иска по гр.д.№ 15648/2012г. на СГС дружество „Планекс инженеринг“ ООД поради роднинска връзка с един от управителите, съгласила се е да изчака шест месеца и последния факт е признала в съдебното заседание на 29.09.2021г. по настоящото дело. Касаторът счита, че именно ищцата е следвало да даде указания на адвоката, че преговорите за споразумение не са били успешни, за да се предприеме възобновяването на делото. Акцентира на обстоятелството, че за да се финализират преговорите и се постигне спогодба/споразумение между страните, е било необходимо и ищцата да осъществи своята насрещна престация - да прехвърли на ответното дружество идеални части от земята, срещу която търговецът да извърши довършителните работи в нейните обекти. Възразява срещу отказа на въззивния съд да кредитира показанията на свидетелката на касатора - адвокат А., която противно на възприетото от САС не е „втори член адвокат в екипа на адвокат Б.“. Счита, че с тази своя преценка съдът е нарушил диспозитивното начало в процеса. Позовава се на неизвършена от САС оценка на доказателство от съществено значение за реализиране на отговорността срещу предпочитания ответник по чл.431,ал.1 КЗ - наличие на Анекс към полицата, който увеличава застрахователното покритие на „ДЗИ ОЗ“ ЕАД във връзка с чл.51 ЗАдв към релевантния момент 2017г. от 10 000 лв. на 250 000лв. за едно събитие. Акцентира, че анексът е в сила, има действие от 21.06.2017г.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК този касатор поставя следните въпроси:

1/ Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? при въведена допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК с цитирана практика по чл.290 ГПК.

2/ „ Следва ли решаващият съд да не кредитира показанията на свидетел само защото е бил в професионални отношения с ответника, без да е направена съвкупна и критична преценка на заявеното от него, съпоставяйки го с останалите доказателства по делото? като се твърди противоречие на обжалвания акт с решението по гр.д.№ 1431/2021г. на І г.о. на ВКС.

На трето място е въведен довод за очевидна неправилност, т.е. иска се допускане на директния касационен контрол при предпоставката на чл.280,ал.2, предл. последно ГПК. Наличието на основанието е обосновано с твърденията, че

въззивната инстанция е цитирала в решението си застрахователната полица № 211417171000049/15.03.2017г., но е пропуснат да бъде посочен и обсъден приложеният към нея Анекс № 1/1.06.2017г., видно от който, към релевантния момент - прекратяването на гр. дело № 15648/12 г. на СГС с определението от 21.11.17г., влязло в сила на 8.12.2017г., лимитът на застрахователното покритие за едно събитие е в размер на 250 000 лв., а не 20 000 лв., както неясно защо е приел въззивният съд. Последната сума е неточно посочена, тъй като по полицата до сключването на анекса, лимитът за едно събитие, е не 20 000лв., а 10 000лв; сумата 20 000лв. по полицата преди анекса, е покритие за „няколко събития“. Възразява, че същевременно не са изложени мотиви, от които да е видно, че настъпилите вреди са в резултат на няколко застрахователни събития, които да обосновават присъждането на сума, отговаряща по размер за всички застрахователни събития, дори ако се игнорира анексът, с който е увеличен лимитът на отговорност. Според касатора, в резултат на това възниква още едно съществено логическо противоречие и е налице очевидна необоснованост.

По следващите въпроси: „ Допустимо ли е въззивният съд служебно да извършва справки от неофициални източници в Интернет след приключване на устните състезания в полза на страна по делото, с които да мотивира преценката си да кредитира или не показанията на свидетел? Допустимо ли е съдът при извършване на справки от неофициални източници в Интернет да въвежда нови факти, които страните не твърдят и не се позовават на тях и по които не могат да вземат отношение след приключване на устните състезания?“ се иска допускане на касационното обжалване при предпоставката на чл.280,ал.1,т.3 ГПК с довода, че те имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но по тях няма постановена „задължителна“ съдебна практика.

В насрещната касационна жалба са изложени доводи, че съдът неправилно е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер и неправилно стеснително е тълкувал понятието „вреда“, не е отчел причинно-следствената връзка между виновното поведение на адвоката и последицата от прекратяване на делото - изтичането на погасителната давност за увеличаване на частичните искове до цялостния им посочен размер и изтичане на давността за повторното им предявяване. Позовава се на неправилно приложение на разпоредбата на чл.51 ЗЗД. Заявен е довод и за необоснованост на въззивния акт със съображенията за отсъствие на мотиви за отхвърлянето на иска за разликата до 53 704лв. Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска за тази разлика без да се посочва в тежест на кой от ответниците да бъде постановен този резултат.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към насрещната касационна жалба на ищцата са поставени въпросите:

1/ „Как се определя размерът на имуществените вреди при ангажиране на отговорността на адвоката по чл.51 ЗАдв, в случаите, когато поради виновното му процесуално поведение делото, по което същият е бил процесуален представител, е прекратено без произнасяне по същество и следва ли вредата да се ограничи до предявения и обезпечен размер на частично предявения иск или вредата обхваща целия пропуснат материален интерес, включително и непредявената част от частичните искове до пълния предявен размер?“ Твърдението е, че този въпрос е разрешен в противоречие с практика на ВКС - решение № 425 от 28.06.2024г. по гр.д.№ 1517/23 на ІV г.о.; с решение № 493 от 23.07.2024г. по гр.д.№ 484/23г. на І г.о., с решение № 216 от 03.04.2024г. по гр.д.№ 1536/23г. на ІІІ г.о. и решение № 327 от 05.06.24. по гр.д.№ 2145/23г. на ІІІ г.о. Позовава се и на практика на ВКС, касаеща отговорността на адвоката, когато поради неполагане на необходимата грижа и то такава по- голяма от тази на добрия стопанин и на добрия търговец, за доверителя му са настъпили неблагоприятни последици- решенията по гр.д.№ 1166/12 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 221/18 г. на ІV г.о. и по гр.д.№ 2735/18 г. на ІІІ г.о.

2/ „Следва ли при определяне на размера на вредите, настъпили при виновно бездействие на адвоката съдът да отчете и загубата на възможност за увеличаване на частичния иск поради прекратяване на делото и настъпилата погасителна давност за повторно предявяване на исковете?“, който въпрос, поради липса на съдебна практика и възможността за в бъдеще да възникнат подобни случаи, се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона относно пределите на отговорността на адвоката, както и за развитието на правото.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Ищцата е основала претенцията си, предявена срещу застрахователното дружество като предпочитан ответник и срещу Г. Б. като евентуален, на фактическите твърдения, че упълномощила адв. Б. да я представлява по гр.д. № 15648/2012 г. на СГС срещу „Планекс инженеринг“ ООД, [населено място], представлявано от управителите Ч. Ц. и Ю. Р., чийто предмет са предявени обективно съединени искове:

• иск с цена 26 566 лева - стойност на неизпълнени довършителни работи - СМР за обекти по предварителен договор и нотариален акт за учредяване на право на строеж от С. Ц. и др. в полза на „Планекс инженеринг“, срещу поето задължение от дружеството да построи за своя сметка в жилищната сграда, която ще се строи въз основа на учреденото право на строеж, посочени имоти, които ще станат изключителна собственост на Ц. - апартамент № 8 и магазин № 5; - частичен иск за сумата 1 000 лева за вреди от неточно и некачествено изпълнение на СМР в същите обекти, намаляващи цената им, в общ размер на 10 000лв.

• частичен иск за сумата 1 000 лева - разходи за ищцата поради необходимостта от закупуване на 2 бр. газови котлета, бойлери за индивидуално отопление и др., наложени поради промени в проектите по част „отоплителна“ без нейно съгласие и допуснато отново некачествено изпълнение, при обща претенция в размер на 13 795 лева;

• заплатени разноски по прекратеното гр.д. № 15648/2012 г. на СГС - 3 343 лв. (1 143 лева държавна такса; 1 000 лева за възнаграждение на вещи лица и 1 200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Б.).

Ищцата е въвела в исковата молба също безспорния в настоящото производство факт, че в съдебното заседание на 14.03.2017г. адвокат Б. е заявил, че с представителя на ответника е постигнато съгласие за спиране на делото на основание чл.229,ал.1,т.1 ГПК за постигане на споразумение, в който смисъл е и изразеното становище от продесуалния представител на насрещната страна. Производството по делото е спряно и на страните са указани последиците от непоискване на възобновяването му. Не е спорен и въведеният от ищцата факта за прекратяване на делото с определение от 21.11.2017г. на основание чл.231,ал.1, изр. първо ГПК и влизане в сила на този акт, в резултат на което е отменено на основание чл.402 ГПК и допуснатото с определение от 27.11.2012г. по гр.д.№ 15648/2012г. на СГС обезпечение - запор върху банковите сметки на „Планекс инженеринг“ до размера на предявените искове 28 566лв.

При така изложените факти ищцата е поддържала в исковата си молба, че упълномощеният от нея адвокат е допуснал нарушения на чл. 51 от ЗАдв.; на чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката и на т. 3.2.3 от Наредба № 2 - Правила за упражняване на адвокатска професия и професионална отговорност и неговото противоправно поведение се е изразило в това, че:

• не поискал предварително нейното съгласие за спиране на делото и не я уведомил веднага за предприетите от него действия;

• не я информирал за обстоятелството, че ако не поиска в шестмесечен срок възобновяване на спряно по общо съгласие дело, същото ще бъде прекратено;

• не я информирал, че при прекратяване на делото ще настъпи погасителна давност, препятстваща завеждане на ново дело със същия предмет;

• не я информирал, че ще изтече погасителната давност по отношение на непредявената част от общия размер на частичните искове по делото;

Акцентирано е, че процесуалният представител е бил длъжен, без да чака инструкции от ищцата, да да поиска възобновяване на спряното дело, тъй като тя не познава процесуалния закон, сроковете и последиците от процесуалните бездействия.

Петитумът на исковата молба е за осъждането на първия ответник „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да й заплати сумата 50 361лв. - сбор от пълната цена на всички съединени искове по гр.д.№ 15648/2012г. на СГС, както и сумата 3 343лв. - сторени по това прекратено дело разноски, ведно със законна лихва от датата на предявяване на настоящия иск; Ако искът бъде счетен за основателен и доказан, но застрахователното покритие по застрахователната полица по сключената от Б. застраховка „Професионална отговорност на адвоката“ е недостатъчно за покриване на нанесените й щети в пълен размер, искането е за осъждането на застрахователното дружество да й заплати частта от исковата сума, равняваща се на максималния размер на застрахователното покритие, със законните последици, както и да бъде осъден вторият ответник Г. Б. да заплати остатъка до пълния размер на иска, ведно със законните последици.

По делото не е спорен и въведеният в исковата молба факт, че адв. Б. е имал застраховка „Професионална отговорност на адвокати“ за 2017 г. с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД; ищцата е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но застрахователят с писмо от 10.04.2019 г. е отказал с доводи, че застрахованият адвокат като неин процесуален представител по посоченото, не е извършил действия или бездействия, вследствие на които да е претъпяла вреди.

Такова становище застрахователното дружество е поддържало в отговора на исковата молба и в хода на процеса.

Ответникът Б. е оспорил основателността на предявените при условията на евентуалност искове с доводи, че добросъвестно е осъществявал процесуалното представителство по гр.д. № 15648/2012 г. по описа на СГС, по него са били назначени четири технически експертизи и приети заключенията на три експертизи; делото действително е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, но не е получил указания от ищцата да поиска неговото възобновяване и не е поискал възобновяване, за да не препятства сключването на споразумение и да не се усложнят роднинските отношения между страните. Поддържал, че е имал застраховка „Професионална отговорност на адвокати“ за 2017 г., както и за следващата година с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, поради което, ако съдът намери исковете за основателни, да осъди застрахователя, посочен като предпочитан ответник, да заплати обезщетенията. По делото е отделено като безспорно, че ищцата и управителят на „Планекс инженеринг“ - Р. са братовчеди.

Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение, с което исковете са изцяло отхвърлени по съображения за отсъствие на основание за ангажиране на имуществената отговорност на втория ответник в качеството му на повереник на ищцата по прекратеното гражданско дело, тъй като не е налице негово неизпълнение по ЗАдв, по Етичния кодекс на адвоката и по наредбите на Висшия адвокатски съвет. Счетено е, че ответникът Б. е осъществил по прекратеното дело цялостна защита на ищцата, надлежно я е уведомил за нейните права и задължения и не би могла да му се търси отговорност за период, следващ прекратяване на производството по гражданското дело и прекратяване на адвокатските му пълномощия.

Въззивната инстанция е очертала установеното от свидетелските показания на Ю. С. А., че е работила като стажант в кантората на адв. Г. Б. от 2008 г. до 2014 г. и към датата на разпита - 29.09.2021г. не работи в кантората. Показанията й, че адв. Г. Б., като процесуален представител, е разяснил на ищцата последиците от неподаването на искане за възобновяване на спряното производство; че адвокатът е търсил връзка с клиента преди изтичането на шестмесечния срок, но не е осъществил контакт с Ц. са преценени като „твърде фрагментарни“ и не са кредитирани със съображението, че „извършена справка в Интернет показва, че не само след 2014 г., но и към настоящия момент свидетелката фигурира на сайта на адвокатско дружество Б. и партньори и е втори член адвокат в неговия екип“.

Съставът на САС е отрекъл правилността на правните изводи на първоинстанционния съд. Процесуалното поведение на адв. Г. Б., като процесуален представител на С. Ц. по гр.д. № 15648/2012 г. на СГС в периода от спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК до прекратяването му с влязло в сила определение, е квалифицирано като нарушаващо и несъответстващо на поетите професионални задължения като адвокат и процесуален представител да осъществява професионалното представителство по начин, с който да не се допусне да се увредят интересите на упълномощилата го страна и доверител по договора за правна защита и съдействие. Мотивирано е, че представителната власт, с която е бил облечен на основание даденото му пълномощно, му дава правото да извършва всички съдопроизводствени действия посочени в чл. 34 ГПК и в тази връзка не е било необходимо да чака указания от страната, а срочно да поиска възобновяване на спряното производство. Анализирано е, че без значение ще бъде последващото поведение на упълномощилата го страна - дали ще изрази несъгласие с поисканото възобновяване, дали ще оттегли или ще се откаже от исковете, дали ще се сключи извънсъдебно или съдебно споразумение, а същественото и важно е било да се осигурят процесуалните предпоставки за постановяване на крайния съдебен акт, с което ще се разреши правния спор със сила на пресъдено нещо. Съставът се е позовал на чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката; на разпоредбата на т 3.2.3. от Наредба № 2 - Правила за упражняване на адвокатската професия и професионална отговорност. Мотивирано е, че доказателствата по делото обосновават извод, че адв. Г. Б. е допуснал нарушение на задълженията, произтичащи от поетото пълномощие по гр.д. № 15648/2012 г. на СГС, делото е прекратено и упълномощилата го страна е лишена завинаги от правото да иска да се разреши правният спор с влязло в сила решение. Поведението на адв. Б., като процесуален представител на ищцата по посоченото дело е квалифицирано като противоправно, прието е, че ищцата е претърпяла имуществена вреда, че е налице пряка причинна връзка между бездействието на процесуалния представител и вредата, което е виновно, доколкото не е оборена установената от закона презумция. Счетено е, че вредата, която е претърпял ищцата по прекратеното дело, е имуществена, която предвид отсъствието на постановено и влязло решение по спора по прекратеното дело, следва да е в размера на сумата, до която предявените искове като вероятно основателни са били обезпечени - 28 566 лева, ведно със сумата на направените деловодни разноски за воденето му, или вредата е на стойност 31 909 лева.

Предявеният главен иск против предпочитания ответник „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е счетен за основателен до размер на лимита на застрахователно покритие - „20 000 лева“ и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер. Изводът за лимит на застрахователно покритие от „20 000 лева“ е формиран при съществременно обсъждане в мотивите относно приетите за установени факти, че адв. Г. К. Б. е имал професионална застраховка „Професионална отговорност на адвокати“ в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, за периода от 16.03.2017 г. до 15.03.2018 г. с лимит на отговорност за един иск - 10 000 лева и лимит за всички искове - 20 000 лева.

При преценката, че лимитът на застрахователното покритие, приет в размер на 20 000 лв. е недостатъчен да удовлетвори претенцията на ищцата, съставът на САС е мотивирал, че е налице основание да се разгледа евентуалният иск с правно основание чл. 51 от Закона за адвокатурата, предявен против втория ответник Б. и той следва на посоченото основание да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди, в размер на разликата от 11 909 лева.

Извън анализа на доказателствата и преценката на въззивната инстанция е останал Анекс към застрахователна полица № 211417171000049/15.03.2017г. ( сключена от Г. К. Б. с „ДЗИ ОЗ“ АД по застраховка „Професионална отговорност на адвокати“, покриваща отговорността на застрахования за вреди, причинени на негов клиент, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения, с посочен „лимит за един иск 10 000лв.; и лимит за всички искове 20 000лв.“ със срок на застраховката 16.03.2017г. -15.03.2018г. ). Анексът е приобщен на л.114/гръб от материалите по делото на СГС, представен е с отговора на исковата молба на застрахователното дружество и е описан в него като доказателство. Той е наименован „Анекс №1 от 20.06.2017г. към застрахователна полица № 211417171000049/ 15.03.2017г. по задължителната застраховка „Професионална отговорност на адвоката“. В него е обективирано постигнатото съгласие между адвокат Б. и застрахователното дружество „лимитите на застрахователна отговорност по полица № 211417171000049/ 15.03.2017г. да бъда увеличени както следва: „за едно събитие от 10 000лв. на 250 000лв.; за всички застрахователни събития от 20 000лв. на 500 000лева“, които изменения влизат в сила от 21.06.2017г. Посочено е, че този анекс е неразделна част от полицата.

Настоящият състав счита, че е удовлетворено искането на касатора Б. за допускане на касационното обжалване в обжалваната от него част на въззивното решение - уважаването на предявения срещу него иск за сумата 11 909лв., ведно със законната лихва, по първия поставен въпрос от изложението при въведената допълнителна предпоставка. Касационната проверка следва да бъде осъществена и с оглед останалия незасегнат в мотивите към обжалвания акт цитиран по- горе анекс, както и с оглед преценката за последиците от потенциална ревизия на решението по евентуалния иск, ако е налице достатъчен лимит на застрахователно покритие по главния иск по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.51 ЗАдв.

По останалите въпроси от изложението на касатора Б. и съобразно тяхната релевантност за спора, настоящият състав ще се произнесе по съществото на касационната му жалба при анализа, дали въззивният акт е правилен съобразно отговора, който ще получи правният въпрос, по който е допусната касационната проверка.

Не е налице въведеното от този касатор основание по чл.280,ал.2, предл. трето ГПК, тъй както доводите за приложното му поле сочат на неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, а не на очевидна такава.

Съставът на ВКС по аргумент от разпоредбата на чл. 287, ал.4 ГПК е задължен да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване по насрещната касационна жалба на ищцата, тъй като уважава искането по чл.288 ГПК по касационната жалба.

И двата поставени от ищцата въпроси имат еднакъв контекст - как се определя размерът на имуществените вреди при ангажиране на отговорността на адвоката по чл.51 ЗАдв, следва ли вредата да се ограничи до предявения и обезпечен размер на частично предявения иск или тя обхваща целия пропуснат материален интерес, включително и непредявената част от частичните искове; дали при определяне на размера на вредите, настъпили при виновно бездействие на адвоката, следва съдът да отчете и загубата на възможност за увеличаване на частичния иск поради прекратяване на делото и настъпилата погасителна давност за повторно предявяване на исковете.

Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по тях произтича от обстоятелството, че не е налице въведената допълнителна предпоставка:

Решаващият извод на въззивната инстанция, че претърпяната от ищцата имуществена вреда е в размера, сборна на цената, за която са предявени исковете, които като вероятно основателни са били предмет на допуснато обезпечение, ведно със сторените от ищцата разноски, не е постановено в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.

В решението по гр.д.№ 1166/2012г.на ІV г.о. на ВКС се съдържа отговор на въпрос в контекста на поставения от ищцата, а именно какво е значението на паричната оценка на субективното право и на причинената вреда при погасяване на защитата на правото по давност поради пропуск на адвоката, както и за определяне на размера на вредата от изпълнение по договор за адвокатска услуга. Съставът на ВКС е извел, че при изпълнението на поръчката, адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ), тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен или реализирането на претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено поради неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди. Имуществените вреди на доверителя съставляват разликата между паричната оценка на неговото имуществото, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на имущество му в резултат на действително изпълненото и на пропуснатото от адвоката. Когато претендираното от доверителя право е парично вземане, вредата от неговото отричане (непризнаване) или от осуетяването на възможността за реализирането му, е дължимата главница със съответната лихва, при съобразяване и на други релевантни обстоятелства и възможни рискове за удовлетворяване на претендираното от доверителя вземане. Вредата от погасяване на вземането по давност обаче винаги е същата като при неговото отричане, непризнаване.

Обжалваното решение не е в противоречие с посоченото решение на ВКС - в конкретния случай лихва, като включваща се в обема на вредата, не е претендирана, а предявените като частични искове не са били увеличавани. Същевременно ищцата не твърди, че до момента на прекратяване на делото на основание чл.231,ал.1, изр. първо ГПК адвокатът е имал мандат от нея да предприеме такова увеличение, съответно, че е била осигурена необходимата сума за внасяне на държавна такса (около 950лв. - немалка сума за 2017г.) за увеличението на частично предявените искове (със сумата 23 595 лв.) при положение, че в настоящото производство има данни, че по гр.д.№ 15648/2012г. са проведени седем съдебни заседания и са допуснати четири и приети три експертни заключения, както и е видно, че това производство е продължило повече от четири години.

Следва да се прецени и същественото обстоятелство - дали погасителната давност за непредявената част не е изтекла преди прекратяване на производството по гр.д.№ 15648/2012г. и дори още към момента на спирането му през март 2017г. като се има предвид от една страна, че акт обр.15 за обекта, за който е била претендирана стойност на дължими довършителни работи и вреди от некачествено изпълнение, е подписан през м. май 2007г., а от друга - даденото разрешение по т.1 на ТР № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, а също и разпоредбата на чл.116а ЗЗД. В този случай би следвало да се разсъждава върху разумността на внасяне на държавна такса за увеличение на частичните искове до размер, по отношение на който в хода на процеса е текла погасителната давност, съответно дали е било уместно това действие да се предприеме, ако пълномощникът беше подал молба за възобновяване на спряното дело. В цитираните от касаторката решения по гр.д.№№ 1166/2012г. на ІVг.о. и по гр.д № 2738/2018г. на ІІІ г.о., постановени по спор по чл.51 ЗАдв, е подчертано, че не е обичайн о да се очаква, че защитата на насрещната страна ще пропусне да възрази за изтекла погасителна давност. Резултатът от обсъждане на тези обстоятелства би бил същият ако за начало на давностния срок се вземе предвид твърдяното от ищцата в исковата молба по гр.д. №15648/2012г. пред СГС, че тя е узнала за съставянето на акт обр. 15 през 2009г. по повод на друго дело със строителя; резултатът би бил отново същият, ако за начало на срока се вземе предвид датата, на която ищцата по гр.д.№ по 15648/2012г. е твърдяла, че й е предадено владението на апартамента и магазина - януари 2011г. По тези съображения няма как да бъде преценена като защитима тезата на ищцата, че САС не е отчел причинно-следствената връзка между виновното поведение на адвоката и последицата от прекратяване на делото, а именно изтичането на погасителната давност за увеличаване на частичните искове до цялостния им посочен размер.

С решението по гр.д.№ 2735/2018г. на ІІІ г.о. е дадено разрешението на въпроса за отговорността на адвоката по чл. 51 ЗА, натоварен да заведе дело, който не е извършил това действие преди да изтече погасителната давност за вземането. Обжалваният с касационната жалба на ищцата въззивен акт не е в отклонение от даденото разрешение, че завеждането на възложеното дело е точно изпълнение на професионалните задължения на адвоката, дори и при отсъствието на несъмнени данни за конкретния размер на иска, който следва да бъде предявен и съставлява действие по защита на най- добрия интерес на неговия клиент, предвид угрозата претенцията да бъде погасена по давност.

По поставените от ищцата въпроси въззивното решение не е постановено и в отклонение на останалата цитирана в изложението практика по чл.280,ал.1,т.1, предл първо ГПК, а и в голямата си част тя е неосносима към предмета на спора. Така с решението по гр.д.№ 1517/24 на ІV г.о. на ВКС в отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е изразено принципно становище, че при деликтната отговорност обезщетение се дължи за „всички вреди”, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали същите са имуществени (претърпяна загуба или пропусната полза) или неимуществени (чл.52 от ЗЗД) и са дадени разяснения в хипотеза на претендирани вреди, настъпили от незаконно прекратяване на служебното правоотношение.

С решението по гр.д.№ 484/23 на І г.о. на ВКС отново в контекста на принципа на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, е даден отговор, че не съществува пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, респективно за периодичното им обезщетение, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът - установим.

В решението по гр.д.№ 1536/23г. на ІІІ г.о. е даден отговор на въпроса налице ли е пряка вреда (претърпяна загуба) по смисъла на чл. 403 ГПК, когато с обезпечението ответникът е лишен от признато му право да ползва имот и подлежи ли лишаването от това право на обезвреда.

Решението по гр.д.№ 2145/23г. на ІІІ г.о. обобщава практиката, че с разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици, поради което влошаването на здравословното състояние на пострадалия съставлява вид новонастъпили вреди, които трябва да бъдат обезщетени, ако са пряка и непосредствена последица от увреждането.

С решението по гр.д.№ 221/2018г. на ІVг.о. на ВКС е постановена отмяна на въззивното решение и връщането на делото на въззивния съд за събиране на доказателства по предвидените в чл.43 КМЧП способи на съдържанието на приложимото право, без да е изследвано дали са били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на адвоката по предявения с правно основание чл.51 ЗАдв иск.

За допусната до обжалване част от въззивното решение касаторът Б. следва да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 122 евро като при неизпълнение, производството по делото подлежи на прекратяване.

По изложените съображения, ВКС, състав на Първо т.о.