Определение № 2084 от 23.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 960/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Съюз на тракийските дружества в България”, представлявано от адв. А. П., срещу решение № 93 от 13.02.2023г. по гр.д. № 699/2022г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено решение № 589 от 18.05.2022г. по т.д. № 1129/2021г. на СГС, ТО, VI-21 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено, че Сдружение „Тракийско дружество Войвода Руси С.”, [населено място], не е член на Сдружение „Съюз на тракийските дружества в България”.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че волеизявлението на ищеца за едностранно прекратяване на членственото правоотношение, отправено на 12.06.2017г. от председателя на сдружението, е произвело желания правен ефект, без да се преценяват правните последици на последващите актове на отмяна на решението на ОС на същото сдружение и последващо волеизявление за прекратяване на членството. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил твърденията му, че не е направено волеизявление съгласно правилата за прекратяване на членството в Сдружение „Съюз на тракийските дружества в България” след 18.05.2019г., приети на 05.08.2017г. от Върховния комитет на сдружението. Намира за неправилни изводите на въззивния съд, че последващата отмяна от съда на решението на ОС на ищцовото сдружение не е относима към пораждане на правния ефект на полученото на 13.06.2017г. от ответника волеизявление за прекратяване на членственото правоотношение, както и че прекратяването на членственото правоотношение не следва да е съобразено с влезли в сила вътрешни актове на Сдружение „Съюз на тракийските дружества в България”. Излага и довод за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, събраните доказателства, които са от значение за спорния въпрос, както и длъжен ли е да обсъди всички доводи в отговора на въззивната жалба? Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на практиката на ВКС, обективирана в решение № 458 от 16.12.2015г. по гр.д. № 3484/2015г. на ВКС, IV г.о. и решение № 146 от 13.11.2015г. по т.д. № 2687/2014г. на ВКС, II т.о.

2. Произвежда ли желания правен ефект първоначалното волеизявление на ищеца за едностранно прекратяване на членственото правоотношение предвид възражението на ответника, че решението на върховния орган за прекратяване на членството впоследствие е било отменено с решение на Върховния орган на ответното сдружение и с влязло в сила съдебно решение и предвид отправянето на последващо отмяната волеизявление за прекратяване на членственото правоотношение на основание прието решение на последващо общо събрание?

3. Произвежда ли желания правен ефект волеизявление за едностранно прекратяване на членственото правоотношение, ако волеизявлението не съответства на въведените вътрешни правила за прекратяване на членството, приети с решение на върховния орган на ответното сдружение?

4. Ако има две волеизявления за прекратяване на членствени правоотношения, следва ли съдът да се произнесе по правните последици на всяко едно от тях, като съобрази всички новонастъпили след всяко едно от волеизявленията факти и да се произнесе кога настъпва прекратяване на членственото правоотношение?

5. Ако се приеме, че не е налице членствено правоотношение, следва ли да се посочи на какво основание и ако е поради прекратяване, да се посочи кога е прекратено, в случай че се претендира от един конкретен момент, а има две волеизявления за прекратяване по различно време и при различна фактическа обстановка?

Касаторът твърди, че последните четири въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът Сдружение „Тракийско дружество Войвода Руси С.”, представлявано от адв. М. Ел-Тал, представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че първият въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивният съд се е произнесъл по всички доводи на страните и е обсъдил събраните по делото доказателства, а по отношение на останалите въпроси не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторката доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е споделил крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях, като е изложил и мотиви в отговор на конкретните оплаквания в жалбата.

Приел е, че е предявен иск за установяване несъществуването на правно отношение - членство на ищеца в ответното сдружение поради прекратяването му в хипотезата на чл.22, ал.1, т.1 ЗЮЛНЦ. Посочил е, че разрешаването на спора е обусловено от преценката дали изявлението на ищеца за едностранно прекратяване на членственото правоотношение е произвело желания правен ефект с оглед възражението на ответника, че решението на върховния орган на сдружението - ищец впоследствие е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Въззивният съд е съобразил, че съгласно чл.21, ал.1 ЗЮЛНЦ членуването в сдружението е доброволно и поради това конкретният правен субект (физическо или юридическо лице), който споделя целите на сдружението, следва да направи свободния избор дали да стане негов член, като в това свое качество да се ползва от правата и да поеме задълженията, регламентирани в устава. С оглед на това е достигнал до извод, че единствено от неговата воля зависи продължителността на членството му, както и неговото прекратяване. Изтъкнал е, че като проявление на основополагащия принцип, прогласен в цитираната законова разпоредба, в хипотезата на чл.22, ал.1 т.1 ЗЮЛНЦ е регламентирана и възможността членственото правоотношение да бъде прекратено с едностранно волеизявление до сдружението, без да са поставени никакви допълнителни изисквания като предпоставка за настъпването на правните последици, поради което достигането на волеизявлението на члена на сдружението до адресата - управителния орган на сдружението, е единственото условие за осъществяването на релевантния юридически факт.

Въззивният съд е намерил, че в конкретния случай, тъй като членственото правоотношение е между сдружение с нестопанска цел и друго сдружение с нестопанска цел, за да бъде валидно волеизявлението за прекратяване на членството, то следва да се основава на акт на волеобразуващия орган (общото събрание) и да бъде отправено от волеизявяващия орган (председателят). Приел е, че в съответствие с чл.4, ал.3, т.5 от устава на „Тракийско дружество Войвода Руси С.“, „актуален към 25.01.2004г., от когато са и последните промени и изменения“, решение за прекратяване на членството е взето от върховния орган на сдружението на 10.06.2017г. и по силата на изричното оправомощаване за това и на 12.06.2017 г. председателят на сдружението Н. М. е отправила изявлението до ответното сдружение, което го получило на 14.06.2017 г. Поради това е достигнал до извод, че членственото правоотношение следва да се счита за прекратено на 14.06.2017г. Изложил е съображения, че последващата отмяна на решението на общото събрание не се отразява на отношенията между страните в спора относно прекратяването на членството, тъй като законът не предвижда обратно действие на съдебните решения, включително и тези за отмяна на порочни решения на общото събрание. Отбелязал е, че решението по конститутивния иск има действие занапред и поради това не засяга периода от време от вземането на решението до неговата отмяна, като отмяната не възстановява нещата в предишното им положение - членственото правоотношение вече е било прекратено и единствената възможност да възникне отново е предпоставена от подаването на ново искане за приемане на сдружението за член на ответното сдружение, каквито данни по делото няма. Поради това е приел за безпредметно обсъждането на оплакванията на жалбоподателя относно възприемането на последващите решения на общото събрание на ищеца като извънсъдебно признание на факти, както и за съблюдаването на вътрешните актове на ответното сдружение относно реда за прекратяване на членството.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос се отнася до задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях. По този въпрос е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. В настоящия случай касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил следните доводи във въззивната жалба: за извънсъдебното признание на факти или право чрез последващите решения на Общото събрание на сдружението – ищец и волеизявление на законния му представител; оплакването за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че цитираните решение и изявление представляват право на защита на ищеца срещу „принудителното му държане в членство”; доказателствата за въвеждане на правила за прекратяване на членствено правоотношение, приети с решение на върховния орган на сдружението – касатор; доводите за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд, че тези вътрешни актове са невалидни и не пораждат правни последици и за игнориране на множеството решения и волеизявления за прекратяване на членството в сдружението. Противно на твърдението на касатора, въззивният съд е обсъдил релевантните за решаването на спора доказателства, твърдения и възражения. Не е обсъдил останалата част от изложените доводи и доказателства, свързани с последващите решения на ОС на сдружението – ищец и изявления на законния му представител, както и за приетите от сдружението – касатор вътрешни правила за прекратяване на членство в сдружението, тъй като ги е приел за неотносими с оглед изложените съображения, че единствено от волята на членуващия в сдружение зависи продължителността на членството му и неговото прекратяване, както и че последващата отмяна на решението на общото събрание на сдружение за прекратяване на членството му в друго сдружение не се отразява на отношенията между тях поради липсата на предвидено в закона обратно действие на съдебното решение, с оглед което единствената възможност да възникне отново членствено правоотношение е предпоставена от подаването на ново искане за приемане на сдружението за член на ответното сдружение.

Вторият и третият въпроси, отнасящи се до правните последици на решение на ОС на сдружение за прекратяване на членството му в друго сдружение в хипотезата на последващата му отмяна, са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи. Не е налице обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са изложени твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. Следва да се посочи още, че отговорът на поставения въпрос следва от относимите правни норми на чл.21 и чл.22, ал.1, т.1 ЗЮЛНЦ, които са пълни и ясни, както и от формираната постоянна практика относно последиците от отмяна по съдебен ред на решение на ОС на сдружение. В случая въззивният съд е приложил точно посочените разпоредби, като е съобразил, че членуването в сдружение е доброволно и може да бъде прекратено с едностранно изявление до сдружението, и не се е отклонил от формираната съдебна практика, според която съдебното решение за отмяна на решение на ОС на сдружение няма обратно действие. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване по формулираните материалноправни въпроси е неоснователно.

Последните два въпроса не се явяват обуславящи изхода на делото и не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е изложил изрични мотиви относно основанието, на което е прекратено членството на ищеца в ответното сдружение, както и относно момента на настъпване на правните последици на изявлението за прекратяване на членството, с оглед на което е приел за неотносими настъпилите след този момент факти. Доколкото въпросите са поставени в контекста на твърденията на касатора за дължимото от въззивния съд произнасяне, което, видно от мотивите на обжалваното решение е налице, тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационен контрол.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение