Определение № 180 от 30.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2105/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 4620/16.12.2013 год. на И. Н. И. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. М. М. - АК Г. срещу въззивно РешениеNо 368 от 21.11.2013 година по гр.възз.д. Nо 400/2013 година на ОС –Габрово. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 332 от 08.07. 2013 год. по гр.д. Nо 3263/2012 год. на РС- Габрово по отхвърления положителен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК на И. Н. И. срещу [община] и физическите лица И. П. Н.,Т. С. П., Д. Д. Л., Д. С. Д. и Т. С. Х. за собственост недвижим имот- овощна градина с площ от 4745 кв.м. в м.”Д. ч.” землището на [населено място]. С касационната жалба се поддържа, че поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. С представеното изложение искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа с довод, че обжалваното решение е в противоречие с ТР 5/2011 год. на ОСГК на ВКС, с Решение Nо 1663 от 03.10.2003 год. по гр.д. Nо 109/2003 год. на ВКС- IV г.о. по въпросите по приложение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна- С. община. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, искът е за защита на вещно право, без данни за данъчната оценка, поради което не може да се направи извод, че цената на иска е под минимално определения имуществен праг за обжалване от 5000 лв. по граждански дела и същата следва да се приеме за процесуално допустима. За да потвърди решението на първата инстанция досежно отхвърления иска за собственост, въззивният съд е приел, че установената от заключението на вещото лице по делото липса на съвпадение на местностите „Ч.” в землището на [населено място] и местностите „Д. п.” и „Д. к.”, в които местности са възстановени земеделските земи на ответниците –физически лица и се намира имота, собственост на О., изключва възможността да се признае правото на собственост на ищеца по отношение на същите земеделските земи. Прието е, че решението за възстановяване земеделските земи в полза на ищеца не сочат на пълна индивидуализация и без скица не може да се приеме, че е извършена реална реституция и същият разполага с надлежен титул за собственост, въз основа на което да му се признае претендираното право на собственост. При преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона- 280 ал.1 т.1 и/или т.3 ГПК. Формулираните правни въпроси / доколкото може да се приеме, че има такова / по см. на чл. 280 ал.1 ГПК относно „ допуснатите нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ” са общи не сочат на конкретен правен проблем, свързан с приложението на конкретна правна норма от двата цитирани закона. Липсва на коректно формулиран правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, т.е. извеждане на правния проблем, заложен като основен мотив за решението на съда, обусловило крайния правен резултат, изключва каквато и да е дейност от страна на съда по селекция на касационната жалба и позитивно произнасяне по искането за допускане на касационното обжалване. Без конкретно изведен правен въпрос, който е в предметната рамка на правния спор и отговорът на който въпрос е в решаващите мотиви на съдения акт, касационният съд действайки в правомощията си по чл. 288 ГПК не може да направи извод за наличие респ. за липса на основание за допускане на касационното обжалване по чл. на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Поддържайки с изложението по делото, че въззивният съд неправилно е приложил, не конкретна правна норма а целите закони – ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, на които се основава претенцията за правото на собственост, не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване нито в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.1 нито на т.3 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия