Определение № 509 от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2020 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. К. и Е. М. К. против решение № 93 от 14.04.2020 г. по в.гр.д.№ 423/2019 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 134 от 27.09.2019 г. по гр.д.№ 313/2016 г. на РС-Златоград, в частта, с която е поставен в дял на Е. А. К. двуетажна жилищна сграда, застроена с площ 49 кв.м. с идентификатор ...., находяща се в дворно място със застроена и незастроена площ 599 кв.м., съставляващо УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място], който е с идентификатор .... със стойност на този дял 39 319 лв. и в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметки, заявени от В. И. К. и Е. М. К. против Е. А. К. за заплащане на сумата 1000 лв. за изграждане на баня с тоалетна в описаната сграда – южен близнак, за сумата 4000 лв. за подмяна на покривната конструкция върху юония и северния близнак от сградата и сумата 7500 лв. за извършени подобрения в северния близнат /смяна на дограмата с алуминиева и подмяна на гредореда с две бетонни плочи/. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 349, ал.2 ГПК, тъй като южният близнак е възложен на Е. А. К. без да са налице предпоставките на този текст. Касаторите оспорват, че тя е живяла с наследодателя си в него към момента на откриване на наследството и твърдят, че не е доказала, че няма недвижим имот. Прави оплакване, че е следвало да бъде уважена неговата претенция за възлагане освен на северният близнак и на южният такъв, въпреки, че признава, че двете части на сградата са самостоятелни жилища. Твърдят процесуални нарушения, тъй като въззивната инстанция е приела, че делбата е извършена по способа, уреден в чл. 353 ГПК, въпреки, че е постановено уравнението да се изплати в шестмесечен срок, съгласно чл. 349, ал.5 ГПК. Счита необосновано решението и в частта, с която са отхвърлени претенциите му по сметки. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ следва ли съдът да се произнесе по незаявен способ за разпределяне на наследствените имоти по реда на чл. 353 ГПК при своевременно заявен способ по чл. 349, ал.2 ГПК; 2/ преди съдът да пристъпи към разпределение на наследствените имоти по реда на чл. 353 ГПК, следва ли при направено искане от съделителя да обсъди защо не е приел да възложи неподеяеемите жилищни имоти по реда на чл. 349, ал.2 ГПК; 3/ следва ли да се възлага неподеляем жилищен имот на съделител, който не отговаря на четирите кумулативно необходими предпоставки по смисъла на чл. 349, ал.2 ГПК: съсобственият имот да е неподеляемо жилище, да е съсобствен на основание наследяване, заявилият претенцията наследник да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот към момента на извършване на делбата; 4/ процесуално искане ли е молбата за възлагане на делбен имот и обвързва ли съдът, ако е заявена в срок и е насочена към способа за извършване на делбата, произнася ли се съдът по този въпрос; 5/ възниква ли право на възлагане на неподеляемо жилище на наследник, който не е живял в жилището към момента на откриване на наследството; 6/ следва ли при извършване на делбата по чл. 353 ГПК имотите, предмет на делбата да образуват еднородни реални дялове за всеки съделител и ако не – допустима ли е делба по този способ. По тези въпроси се твърди противоречие с Р № 258/25.10.2011г. по гр.д.№ 144/2011 на ВКС, ІІ гр.о. и определение № 121/26.03.2020 г. по гр.д.№ 3943/2019 г. на І гр.о. Ответницата Е. А. К. оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като въпросите не кореспондират на мотивите на обжалваният съдебен акт и на данните по делото. Останалите съделители не вземат становище. Касационната жалба, подадена от В. И. К. и Е. М. К. е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. В частта, с която се обжалва решението на възивната инстанция, с което е потвърдено решението на РС, с което е възложен южния близнак на Е. А. К. и в частта по претенцията за сметки за сумата 7500 лв. въззивното решение подлежи на касационно обжалване, поради което съдът преценява касационната жалба в тази част като допустима. Касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.2, т.1 ГПК в частта, с която е насочена против въззивно решение № 93 от 14.04.2020 г. по в.гр.д.№ 423/2019 г. на Смолянски окръжен в частта му, с която са отхвърлени заявените от касаторите претенции по сметки против Е. А. К. за заплащане на сумата 1000 лв. за изграждане на баня с тоалетна в описаната сграда – южен близнак и за сумата 4000 лв. за подмяна на покривната конструкция върху южния и северния близнак от сградата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С влязло в сила решение е допусната съдебна делба на двуетажна жилищна сграда с площ 47 кв.м., находяща се в [населено място] с идентификатор .... – северен близнак при квоти: за Е. А. К., М. Х., М. К. – по 2/32 ид.ч. за всяка, за Е. Д., М. К. – по 1/32 ид.ч., за В. К. – 2/32, за В. К. – 21/32 ид.ч. и за съпругата му Е. М. К. – 1/32 ид.ч. Със същото решение е допусната делба на още едни обект – двуетажна жилищна сграда с площ 49 кв.м., построена в същото дворно място, съставляващо УПИ.... от кв. .... по плана на З. с идентификатор .... – южен близнак при квоти: за Е. А. К., М. Х., М. К. – по 2/32 ид.ч. за всяка, за Е. Д., М. К. – по 1/32 ид.ч., за В. К. – 22/32 ид.ч. и за съпругата му Е. М. К. – 2/32 ид.ч. Всяка от двете сгради представлява отделно неподеляемо жилище. За възлагане на северния близнак претенция са заявили съпрузите В. и Е. К.. За възлагане на южния близнак претенция в срок е заявила Е. А. К.. РС е уважил всяка от двете претенции, като е възложил на всеки от съделителите жилището, за което е заявил претенции и ги е осъдил да заплатят парично уравнение на другите съделители в шестмесечен срок. Решението на РС е обжалвано от В. К. и съпругата му Е. М. К. само в частта, с която е възложен на Е. А. К. сградата южен близнак и в частта, с която са отхвърлени претенциите за сметки, като недоказани. Въззивната инстанция е приела, че имотите са разпределени съобразно заявените искания от съделителите и е потвърдил решението. Въпреки, че е удовлетворена претенцията за възлагане на касаторитена на северния близнак, те обжалват решението с оплакване, че е следвало съдът да се произнесе и по искането им за възлагане и на южния близнак. Такова искане те не са заявявали в преклузивния срок, а и е невъзможно възлагане на две жилища на един съделител, респективно на съпрузи-съделители. Първият въпрос „следва ли съдът да се произнесе по незаявен способ за разпределяне на наследствените имоти по реда на чл. 353 ГПК при своевременно заявен способ по чл. 349, ал.2 ГПК“ не определя изхода по настоящото дело. По заявеното от касаторите искане за възлагане само на северния близнак, съдът се е произнесъл, като е уважил искането им за възлагане независимо, че за него не са доказани предпоставките по чл. 349, ал.2 ГПК – съсобствеността е смесена /не е възникнала само от наследяване, а и от сделка, сключена 2014 г., наследодателката М. К. е живяла в южния, а не в северния близнак, който му е възложен. По наследство от М. К. не е придобита част от допуснатата до делба сграда / и двата близнака/, защото тя е прехвърлила дела си на касатора. Не е установено и дали той и съпругата му не притежават друго жилище. Тъй като обаче в частта, с която е възложен на касатора северния близнак, решението не е обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила, съдът не коментира правилността му н тази част. Относно южния близнат, касаторите не са заявили искане за възлагане, поради което първия въпрос е неотносим към изхода от спора. Искане за възлагане на сградата – южен близнак е заявила само Е. А. К. и по него съдът се е произнесъл, като го е уважил. Затова първият въпрос не кореспондира на решението и не определя изхода от спора. Същото се отнася и за четвъртият въпрос - процесуално искане ли е молбата за възлагане на делбен имот и обвързва ли съдът, ако е заявена в срок и е насочена към способа за извършване на делбата, произнася ли се съдът по този въпрос. По заявеното от касаторите искане за възлагане на северният близнак, съдът се е произнесъл, като е уважил искането им, а за южният близнак, те не са заявявали искане за възлагане в преклузивният срок за това – първото съдебно заседание след допускане до касация, видно от протокола от съдебното заседание от 23.04.2019 г. Отделно от това, както вече се посочи, възлагане на две жилища на един съделител, или на съделители – съпрузи е невъзможно предвид съдържанието на нормата на чл. 249, ал.2 ГПК. Затова по тези въпроси не се допуска касационно обжалване. Вторият въпрос е: преди съдът да пристъпи към разпределение на наследствените имоти по реда на чл. 353 ГПК, следва ли при направено искане от съделителя да обсъди защо не е приел да възложи неподеяеемите жилищни имоти по реда на чл. 349, ал.2 ГПК. Съдебната практика е изяснила, че ако има претенция за възлагане на неподеляемо жилище по чл. 349, ал.1 или ал.2, съдът трябва да се произнесе първо по нея. В случая съдът е процедирал така, като е възложил двете неподеляеми жилища, съставляващи северен и южен близнак от къщата на съделителите Е. и В. К. /северния близнак/ и на Е. А. К. /южния близнак/, т.е. уважил е претенциите за възлагане, поради което не се е произнасял по друг способ за извършване на делбата. При невъзможност за възлагане, съдът преценява останалите способи служебно и без искане на страните освен ако наследници не изразят изрично воля за разпределение в общ дял. В случая е невъзможно разпределение по чл. 353 ГПК, тъй като съделителите /дори да се съобрази, че Е. М. К. и В. К. са съпрузи/ са повече от двама, а допуснатите до делба имоти образуват два дяла. В посоченото от касаторите решение № 258/25.10.2011г. по гр.д.№ 144/2011 на ВКС, ІІ гр.о. при отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е прието следното: „Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН и с оглед спазване на равенството между съделителите при разпределението по чл.353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. При наличието на спор обаче, за да е приложим способа на чл.353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество“. Казусът по настоящото дело е различен, а това решение е неприложимо поради следното: Съделителите са повече от допуснатите до делба два неподеляеми имоти и е невъзможно делбата да се извърши чрез разпределение на имотите по чл. 353 ГПК – няма реален дял за всеки. В този случай е без значение, че другите съделители не са заявили желание да получат реален дял, тъй като изискването на чл. 69, ал.2 ЗН е нормативно установено. Макар във възивното решение, съдът да е посочил, че на практика делбата е извършена чрез разпределение, видно от решението на РС, делбата е извършена чрез възлагане на двете допуснати до делба неподеляеми жилища, като северният близнак е възложен на основание чл. 349, ал.2 ГПК в дял на касатора, а южния – на съделителката Е. А. К., а сумите за уравнение е постановено да се изплатят в шестмесечен срок. Тъй като цитираното решение е неприложимо към настоящият казус, е недоказано твърдяното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Същото се отнася и за шестия въпрос: следва ли при извършване на делбата по чл. 353 ГПК имотите, предмет на делбата да образуват еднородни реални дялове за всеки съделител и ако не – допустима ли е делба по този способ. В конкретния случай двата дяла са равностойни, но делбата не е извършена по чл. 353 ГПК, тъй като броя на съделителите е по-голям от броя на дяловете. Затова и по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Другият акт на който се позовават касаторите в изложението към касационната жалба е определение № 121/26.03.2020 г. по гр.д.№ 3943/2019 г. на І гр.о. То е постановено в производство по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК и не съставлява съдебна практика, защото не е правораздавателен акт. Отделно от това, въпросите, разгледани в него касаят съдебната практика по въпроса дали ако съделителят, който е заявил претенция по чл. 349, ал.2 ГПК е пребивавал често в командировка в чужбина или на специализация може да се приеме, че е живял в жилището с наследодателя, като е цитирана съдебна практика, с която се дава положителен отговор на този въпрос. Въззивното решение не противоречи на цитираната в определението съдебна практика, тъй като Е. А. не е пребивавала временно в чужбина. Третият въпрос е „следва ли да се възлага неподеляем жилищен имот на съделител, който не отговаря на четирите кумулативно необходими предпоставки по смисъла на чл. 349, ал.2 ГПК: съсобственият имот да е неподеляемо жилище, да е съсобствен на основание наследяване, заявилият претенцията наследник да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг жилищен имот към момента на извършване на делбата“. Нормата на чл. 349, ал.2 ГПК определя предпоставки, при които може да се извърши възлагане. Наличието или липсата им е въпрос на доказване, което не се проверява във фазата по селекция на касационните жалби. Отделно от това, касаторите не сочат съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи по този въпрос. Съдът не е коментирал предпоставките за възлагане, тъй като е посочил общо, че двата делбени имота са разпределени между двамата съделители съобразно заявените от тях искания. Неправилно е посочил нормата на чл. 353 ГПК, вместо приложената от РС норма на чл. 349, ал.2 ГПК, но това не обуславя допускане до касация по този въпрос. По въпроса „възниква ли право на възлагане на неподеляемо жилище на наследник, който не е живял в жилището към момента на откриване на наследството“ касаторът не е доказал допълнителното основание за допускане до касация – че въззивното решение е в противоречие на задължителна или казуална практика на ВКС. По делото не е установено в кой от двата близната е живял общия наследодател И. К.. Преживялата го съпруга М. К. е живяла в южния близнак, а не в северния, възложен на касаторите, а и допуснатата до делба жилищна сграда /северен и южен близнак/ не са наследени от нея, защото тя е прехвърлила дела си от дворното място и сградата на сина си приживе с н.а. № .... г. В сградата „южен близнак“ е живял прекия наследодател на Е. А. – баща й А., в който тя твърди, че е покъщината й. Тъй като не е посочено на кое решение противоречи въззивното решение по петия въпрос, не е доказано основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по него. В частта по сметките относно претенцията за 7500 лв. не е формулиран никакъв въпрос, поради което в тази част не се допуска касационен контрол. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по нито един от поставените въпроси. Съобразно този резултат, на ответницата по касация Е. А. К. следва да се присъдят деловодни разноски, претендирани и доказани от нея с договорът за правна помощ в размер на 500 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение