Определение № 2825 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3429/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5717/05.07.2023 г. на Международна банка за икономическо сътрудничество, със седалище и адрес на управление: Руска Федерация, гр. Москва, ул. „Маша Пориваева“ № 11, чрез процесуалния представител адв. Т. Т., срещу въззивно определение № 455/08.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 388/2023 г. на Софийски окръжен съд. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е представено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните; 2. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, които могат да се събират служебно при въведено оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното определение; 3. Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да постанови определението си въз основа на доказателствата по делото и на закона; 4. Задължен ли е въззивният съд да мотивира определението си и да излага собствени мотиви; 5. Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение № 372/05.05.2023 г. по гр. д. № 1676/2021 г. на Районен съд - Ботевград, с което съдът е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че производството е образувано по искова молба вх.№ 1679/30.08.21г. на МБИС, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу наследниците на С. К. Ц. - Д. относно правото на собственост върху пасище от 0.899 дка, имот пл. № * от ПКП на м. К. п. и при условие на евентуалност - за установяване по отношение на всички ответници, че ГМ “Капитал“ ЕООД е собственик на овощна градина от 0.601 дка, представляваща имот № * от ПКК на м. „К. п.“ и пасище от 0.899 дка, представляващо имот пл. № * от ПКК на м. “К. п.“. Процесните овощна градина и пасище били ипотекирани от дружеството в полза на МБИС. Съдът е дал указания на ищеца за отстраняване на констатирани нередовности - да индивидуализира имотите съгласно актуалния им регулационен статут, а в случай на неприложена регулация - съгласно описанието им по кадастрална карта; да представи удостоверения за данъчна оценка; да приведе обстоятелствената част на ИМ в съответствие с нейния петитум. Срокът за изпълнение е удължаван четири пъти поради пречки, възникнали не по вина на ищеца. С определение № 604/11.08.2022 г. съдът е прекратил производството, но с определение № 50/16.01.2023г. по ч. гр. д. № 613/2022 г. на Софийски окръжен съд определението е отменено и делото е върнато за продължаване на процесуалните действия. С разпореждане № 87/24.01.2023г. първоинстанционният съд е разпоредил продължаване на основание чл. 63 ГПК на срока за изпълнение на указанията, предоставен с разпореждане № 67/19.01.2022г., с един месец, считано от датата на разпореждането. С разпореждане № 253/09.03.2023г. /връчено на ищеца на 21.03.2023г./ е постановено срокът за изпълнение на указанията да започне да тече от датата на връчване на разпореждането. С молба вх. № 2407/12.04.2023 г. МБИС е поискал на основание чл. 192 ГПК съдът да задължи ОСЗ-гр. Правец да представи в цялост преписките, с които е възстановено правото на собственост на процесните пасище и нива, и продължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 67/19.01.2022г., с един месец, считано от 21.04.2023г. Приложено е писмо от ОСЗ-Правец, адресирано до ищеца, с дата 15.09.2022г., съгласно което за имоти, попадащи в границите на урбанизираните територии, скици се издават от техническата служба на общината, а за имоти, представляващи земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ, скици се издават от АГКК. С определение 338/19.04.2023г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането за продължаване на срока и за задължаване на ОСЗ-Правец да представи преписките. Посочил е, че по отношение на последното искане е постановил вече разпореждане № 710/28.06.2022г., а молбата за продължаване на срока за изпълнение на указанията не е мотивирана с конкретни уважителни причини. Ищецът отново е депозирал молба по чл. 192 ГПК за представяне на преписките в цялост под вх.№ 2582/24.08.2023 г. С определение № 372/05.05.2023г. съдът отново е отхвърли искането по чл. 192 ГПК и искането по чл. 63 ГПК, върнал е исковата молба като нередовна и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че процедурата по чл. 192 ГПК е способ за събиране на доказателства в рамките на редовно исково производство, а не за отстраняване нередовности на искова молба. Относно седмото по ред искане за продължаване на срока е приел, че е немотивирано. Посочил е, че първоинстанционният съд не е лишил ищеца от достъп до правосъдие, а му е предоставил многократно възможност да отстрани нередовностите на исковата молба. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. По първия, третия, четвъртия и петия въпрос, относно задължението на въззивния съд при формиране на правните си изводи по предмета на спора, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и да обсъди доводите на страните, не е налице противоречие, а съответствие с посочената от касатора съдебна практика на ВКС. В случая въззивният съд съобразил задължителната практика на ВКС /ТР №6/2017г., ОСГТК/, като е обсъдил всички доводи на жалбоподателя и е изложил свои мотиви, с които подробно е обосновал извода си за наличието на нередовности на исковата молба, които не са били своевременно отстранени, въпреки многократното предоставяне на възможност за това. Произнесъл се е по предмета на производството, без да се ограничава само от изложените в частната жалба оплаквания. Посочил е, че във връзка със седмото по ред искане за продължаване на срока, не се твърдят конкретни уважителни причини. След като не са отстранени нередовностите на исковата молба, тя е недопустима. Предвид изложеното по тези въпроси не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице поддържаното от частния жалбоподател допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпроса, касаещ възможността за служебно събиране на доказателства от въззивния съд. Посоченото от касатора определение № 198 от 02.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2528/2014 г. на ВКС, ГК, II г.о. е постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. То касае конкретен спор, различен от настоящия. Ето защо и по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Липсват и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен "contra legem", при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или "extra legem", при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма/. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното определение - нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила - липса на мотиви на обжалвания акт, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато на това основание. Не могат да се направят изводи и за това, обжалваното определение да е недопустимо, което да обуслови допускането му до касационен контрол. С оглед изложеното, предвид липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.