Определение № 240 от 30.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 163/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. В. А. от [населено място] против определение № 265 от 19.01.2012 г. по ч. т. д. № 3007/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 27497 от 27.06.2011 г. по ч. гр. д. № 12238/2009 г. на Варненски районен съд за обезсилване на издадената по същото дело заповед за незабавно изпълнение № 6427 от 18.11.2009 г. в частта й срещу длъжника К. К. И. от [населено място] и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение, като твърди, че установителният иск по чл. 415 ГПК срещу длъжника К. К. И. е предявен в предвидения от закона срок, но че неправилно е бил администриран от Варненски районен съд към друго дело – № 7730/2011 г., вместо по посоченото в исковата молба ч. гр. д. № 12238/2009 г. на 21 състав дело, както и че съдът не е изпълнил задължението си да изпрати препис от исковата молба по заповедното производство. Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посочено бланкетно, без да е аргументирано и без да е отнесено към конкретен въпрос. Ответникът по частната касационна жалба – К. К. И. от [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното разпореждане за обезсилване на издадената в полза на Б. В. А. от [населено място] заповед за изпълнение в частта й срещу длъжника К. К. И. от [населено място], въззивният съд е приел, че в предвидения в закона едномесечен срок заявителят не е изпълнил дадените му указания за представяне на доказателства за завеждане на иск за установяване на вземането си срещу това лице. Решаващият състав е посочил, че не е достатъчно кредиторът да е предявил иска в преклузивния едномесечен срок пред родово и местно компетентния съд, а е необходимо да е представил и доказателства за това пред съда, издал заповедта за изпълнение, за да може да се установи идентичността между предмета и страните в заповедното и исковото производство. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. В изпълнение на дадените му с разпореждане № 1222 от 03.02.2012 г. на Варненски окръжен съд указания за посочване на процесуалния въпрос, обуславящ допускане на касационното обжалване и за посочване, респ. представяне на релевантна съдебна практика, с молба вх. № 4334 от 08.02.2012 г. частният касатор е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В същото обаче се съдържат само оплаквания за неправилност на обжалвания акт, без да е посочен конкретно въпросът, по отношение на който следва да бъде извършена преценка относно заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на конкретно формулиран въпрос е напълно достатъчно основание за недопускане на касационния контрол, без да е необходимо да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки на заявеното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Дори и да се приеме обаче /с оглед съдържащите се в изложението обстоятелства/, че като значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е поставен въпросът за приложимостта на чл. 415, ал. 2 ГПК, касационното обжалване също не може да бъде допуснато. Решаването на този въпрос не отговаря на изискването да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него вече е формирана задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В множество актове на Върховен касационен съд – напр. определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на І т. о.; определение № 124 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т. о.; определение № 115 от 11.02.2010 г. по ч. т. д. № 91/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ІV г. о. – е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК в едномесечния срок по ал. 1 заявителят не само е длъжен да предяви иск относно вземането си, но и да представи доказателства за предявяването му, както и че неизпълнението на задължението за представяне на такива доказателства съставлява основание по чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение. И тъй като постановеното от Варненски окръжен съд определение е в съответствие с цитираната практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение