Определение № 780 от 13.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 204/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувана е по касационна жалба на ЗК Т.-с.Т.,област В., против решение № 619/10.12.2010 г. по в.т.д. № 1132/2010 г. на Варненски ОС, с което по същество се отхвърлят предявените от касатора срещу К. Ив. К. от В. искове: по чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 13 641.76 лв. имуществени вреди ведно със законната лихва, и по чл.86,ал.1 ЗЗД за 3 183 лв.

Ответникът К. К. е подал отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281 ГПК, като претендира за разноски.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК започва с твърдението, че обжалваното решение е недопустимо, поради неразглеждане от В. на въпроса дали ответника е нарушил вътрешните правила на кооперацията.

В случая, такава вероятност няма, тъй като недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията при които делото може да се реши по същество. Такова е решението, постановено, въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Но такива доводи не се правят.

2. Твърди се, че В. се е произнесъл “неправилно по съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос: Нарушил ли е тогавашния председател на ЗК вътрешните правила на кооперацията, неизпълнявайки т.4 от решението на ОС на кооперацията от 28.09.2003 г.... “.

Неправилността е основание по чл.281,т.3 ГПК, а не по чл.280,ал.1 ГПК. С Р № 4/2009 г. на КС-ДВ 47/2009 г., разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК е обявена за противоконституционна относно думата съществен. Така формулираният въпрос е фактически, а не правен.

3. На последно място се изтъква, че по-широкият вариант на съществения за изхода на делото въпрос: Може ли ОС на кооперацията, като върховен орган-чл.15,ал.6 ЗК и чл.18,ал.1 от устава, с решение да задължи председателя, след установени неправомерни действия, до следващото ОС да съгласува действията си за сключване на договори с избрана от събранието комисия ?, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

Отговорът на така поставеният въпрос следва от разпоредбите на чл.26 във вр. с чл.21,ал.2 и чл.15,ал.4,т.10 ЗК. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. Доводите за неправилност не могат да обосноват приложно поле и по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Отделно от това, В. е приел, че основният предмет на спора е дали с издаването на процесния запис на заповед възникват вреди в резултат на неговото плащане по смисъла на чл.45 ЗЗД, и е мотивирал извод, че издаването на ЗЗ и плащането по него, не увреждат интересите на кооперацията.

По изложените съображения,касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК.

Водим от горното, ВКС-І т.о.