Определение № 1421 от 23.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 59/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. М. срещу решение №.1076/14.08.25 по г.д.№.3331/24 на АС София, с което, след частична отмяна на реш.№.487/11.08.24 по г.д.№.548/22 на ОС Враца, на основание чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД вр. с чл.17 ал.1 ЗЗД сключеният между Б. П. П. и А. Б. М. договор за продажба на недвижими имоти от 13.12.04, обективиран в нотариален акт №..., т...., рег.№..., д.№... от ... ... ... на нотариус рег.№ 373 на НК, район на действие РС Козлодуй, е признат за нищожен и е обявен за действителен прикрития с него договор за дарение на описаните в нотариалния акт имоти - 4/6 ид.ч. от апартамент №.7 и от гараж №.6, находящи се в [населено място], ж.к.“...“, бл.... Ответната страна А. Б. П. оспорва жабата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено, че горепосоченият апартамент №.7 е отстъпен със заповед №.1882/29.10.81 на ОНС Враца като обезщетение за отчужден имот за задоволяване на жилищни нужди на семейството на бащата на ищцата А. П. - Б. И. П.; след смъртта му, на 13.12.04, Б. П. П. - негова съпруга и майка на ищцата, продава с процесния нотариален акт на последната - през време на брака й с ответника Н. М. /сключен с акт №..../ 13.08.90 на [община] и прекратен по взаимно съгласие на страните с влязло в сила решение от 03.04.14/ своите 4/6ид.ч. от апартамента и от гараж №.6 на същия адрес за обща сума 5405лв.; в декларация от 13.12.04 на А. М. и Б. П. е посочено относно нотариален акт №...., т...., рег.№..., д.№... от ...г., че: по време на подписването, преди подписването и след подписването на нотариалния акт за продажба сумата 5405лв. не е плащана нито от А. М., нито от Н. В. - неин съпруг, нито от трето лице; сделката била сключена като продажба по настояване на Н., той уредил с нотариуса изповядването й, като действителната воля на страните била да прехвърлят безвъзмездно идеалните части от Б. П. на А. Б. П. в изпълнение на волята на починалия през 2002 Б. И. П. /съпруг на Б. П./ да извърши дарение-делба между двете си дъщери-започнало с дарение на къща с гараж на другата дъщеря И.; Б. П. се подписала пред нотариуса, за да угоди на зет си, а действителната й воля била отразена в декларацията; ръкописният текст на същата е изпълнен от Б. П., а подписите - съответно от лицата, за които се отнасят - Б. П. и А. Б., като не е възможно да се отговори на въпроса дали посочената дата в декларацията 13.12.04 е действителната такава на изготвянето й /графологична експертиза/; обсъдени са подробно и показанията на разпитаните свидетели. От правна страна съдът е изходил от принципните постановки, че съгласно чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД привидните сделки са нищожни; привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката – относителна симулация; при абсолютната симулация е налице само едно съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а искат да създадат само привидни правни последици на обвързаност; когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна-в този случай съконтрахентите желаят настъпване на правните последици на договора за покупко-продажба, но прикриват действителната си воля относно отделни договорености, които са постигнали за отделни елементи на договора. Лицата, участвали в сделката, могат да се снабдят с обратно писмо, разкриващо действителните им вътрешни отношения. Съпругът, който не е участвал във възмездната сделка за придобиване на вещни права по време на брака, не е страна, а трето лице, което придобива права от сдeлка по силата на закона и на него не може да се противопостави обратно писмо, разкриващо симулативността на сделката между страните по нея. Обратното писмо в този случай е начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК и следва да се съобрази с всички други доказателства по делото - като е допустимо доказването на действителните права и отношения между договарящите със свидетели /реш.№.152/5.03.85 по г.д.№.820/84, І ГО, реш.№.437/22.07.04 по г.д.№.907/03, I ГО/. Прието е, че в случая представената декларация с посочена дата 13.12.04 е подписана от продавачката Б. П. и купувачката А. Б. М., но не и от ответника – тогава неин съпруг; поради това и тя е начало на писмено доказателство, а не обратно писмо. Доколкото е оспорена с довода, че е създадена за целите на процеса и е с неистинска дата, обстоятелството, че датата на обратното писмо не е посочената 13.12.04, а е следваща датата на сключване на договора, е намерено за ирелевантно - тъй като обратното писмо може да се състави преди, по време и след сключване на сделката - и съдът е обсъдил декларацията ведно с останалите доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели. Отразено е, че по делото не е установено да е платена цената по договора за покупко-продажба от 13.12.04 /посоченото в нотариалния акт, че е платена от купувача, по принцип няма доказателствена сила на официален свидетелстващ документ относно волеизявленията на страните/. Прието е, че при съвкупната преценка на доказателствата /посочвайки кои факти от кои доказателства приема за установени и защо, кои свидетелски показания кредитира и кои не и защо/, в това число на показанията на св.Л. М. /дъщеря и на ищцата, и на ответника, ценени при условията на чл.172 ГПК/, се установява, че действителната воля на страните е била прехвърлянето на имота да бъде безвъзмездно, чрез договор за дарение /св. М. изрично заявява, че винаги в семейството им се е говорило, че договорът се оформя с продажба заради леля й, баба й преживе й е показвала декларацията от 13.12.14, многократно е казвала, че е скрито дарение, че го е направила с документ в същият ден, в който описала, че това е скрито дарение, за да може да предпази както себе си, така и майката на свидетелката, че никога не е било плащано, че е било обсъждано в семейството, че пари не са давани и бащата на свидетелката никога не е възразявал, че не са заплащани пари/. Този извод е направен и при отчитане, че ответникът не е страна по договора за покупко-продажба, че нормалните житейски отношения предполагат при отношения между близки роднини-майка и дъщеря, същите да са безвъзмездни и да не се заплаща цена при прехвърляне на имот, че в одобрената съдебна спогодба за прекратяване на брака между страните процесният имот не е посочен като семейно жилище, а на съпруга е предоставен за ползване друг имот, че твърденията на ответника, че е извършвал ремонт на процесните имоти, са ирелевантни по настоящия казус и касаят облигационни отношения между страните. Въз основа на горните съображения е прието, че договорът от 13.12.04 за покупко-продажба е нищожен като прикриващ договор за дарение. Добавено е и, че доводите на ответника, че е придобил процесните имоти въз основа на владение, са недоказани; съгласно чл.115 ал.1 б.“в“ ЗЗД не тече давност между съпрузи и след прекратяване на брака през 2014г. до датата на исковата молба 2021г. не е изтекла придобивна давност. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли съдът да възприеме /кредитира/ заключение на графологична експертиза по отношение на подпис и почерк, обект на изследване на която е фотокопие на документ?“; 2.“Следва ли съдът да допусне графологична експертиза на копие от документ, чийто оригинал се намира в страната, която иска нейното допускане, но не предостави оригинала на съда и експерта?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички събрани доказателства по делото и всички своевременно направени от страните доводи, възражения и оспорвания?“; 4.“Допустимо ли е с гласни доказателствени средства да се оборват официални документи /нотариален акт за покупко-продажба/ относно изложените от страните и констатирани от нотариуса условия на сделката, факти и обстоятелства?“ /реш.№.402/17.01.12 по г.д.№.449/11, ІІІ ГО, опр.№.411/11.06.09 по г.д.№.5344/08, ІІ ГО/; 5.„Допустимо ли е с обратно писмо, изхождащо от страна по договора, което е с недостоверна дата за съпруга на купувача, да се оборват констатации в официални документи?“ /реш. по №.375/10, ІV ГО, реш. по г.д.№.356/10, ІІІ ГО, реш. по г.д.№.2392/07/; 6.„Допустимо ли е с изтичането на кратката давност по чл.79 ал.2 ЗС бившият съпруг да придобие имот по давност?“; 7.“Допустим ли е иск по чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД по отношение на имот, който ответникът вече е придобил на основание чл.79 ал.2 ЗС?“; 8.“Допустим ли е иск чл.26 ал.2 изр.1 пр.5 ЗЗД за имот, придобит в СИО, който неучаствалия по договора за придобиването му съпруг вече е придобил на основание чл.79 ал.2 от ЗС?“; 9.“В какъв срок е допустим иск по чл.26 ал.2 от изр.1 пр.5 ЗЗД и чл.17 ЗЗД?“; 10.„В какъв срок е допустим иск по чл.26 ал.1 изр.1 пр.4 ЗЗД?“; 11.„За да се приеме, че волята на страните е била да се сключи договор за дарение, а не за продажба, следва ли в обратното писмо да е изразено желание за даряване и приемане на дарението с благодарност, каквито са изискванията на договора за дарение?“; 12.„За да може да се приеме, че представеното обратно писмо касае точно имотите, предмет на договора за продажба, следва ли те да са ясно конкретизирани в него?“; 13. „Как се установява за кои имоти е сключена привидната сделка, за която се отнася обратното писмо?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Същевременно той е фактически, отговора му зависи от обстоятелствата по делото и следва да се даде след обсъждане на събраните доказателства, с акта по същество - решението, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че доколкото в случая е кредитирана графологична експертиза, работила въз основа на копие /предвид заявлението на ищцата, че оригиналът на декларацията е останал в предходния представлявал я по делото адвокат (с който отношенията са били прекратени), той е бил задължен по реда на чл.192 ГПК да го представи, но не го е направил с твърдения, че не се намира у него/, това е направено предвид изричното посочване от вещото лице в заключението и при разпита му, че представеното копие е в добър и четлив вид и позволява извършване на исканото изследване /единствено не може да се изследва натиска при изпълнение на почерка, което е един от общите признаци, но това не е от съществено значение за заключението му/, че при осъществяването му в Базовата научно-техническа лаборатория към ОД на МВР Враца посредством специализирана апаратура не са забелязани никакви признаци на инкриминиране на копието, а на база на изследваните топографски признаци не се забелязват такива, които да говорят, че то е неавтентично. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за втория въпрос. Същият съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция - съдът не е приемал, че оригиналът се намира в страната, поискала експертизата /както вече беше посочено, още със заявяването на искането си за допускане на графологична експертиза ищцата изрично е посочила,че не разполага с него, иска задължаване на предходния представлявал я адвокат да го представи по реда на чл.192 ГПК, но той отрича да е у него/. Предвид изложеното въпросът е неотносим и не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. Безспорно във връзка с третия въпрос е налице трайно установена и безпротиворечива практика на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, и да изложи мотиви; те трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като фактическите и правни изводи по съществото на спора следва да бъдат направени при самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Въззивната инстанция е изложила собствени мотиви по съществото на спора, като е обсъдила релевантните за изхода му доказателства, доводи и възражения на страните. На база събраните по делото доказателства, в това число писмени, гласни и графологична експертиза, е посочила кои факти намира за установени и защо, кои доказателства кредитира и кои не и защо, по какви съображения намира претенцията за основателна. Същевременно въпросът е поставен общо - без да бъде посочено кои са необсъдените от въззивния съд доказателства и твърдения на касатора. От друга страна несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствен изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 ГПК. Четвъртият и петият въпроси са свързани с оспорването на официални документи. Доколкото в разглежданата хипотеза се касае за нотариален акт, безспорно, в това число съгласно цитираната от касатора практика, нотариалният акт е официален свидетелстващ документ в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и са направили вписаните в акта изявления, а в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача, съставлява частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт; този факт може да се е осъществил обективно, може и да не се е осъществил - и затова частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или неверни, т.е. може да се установява неистинността им. В случая се касае за хипотеза, в която се твърди относителна симулация – тъй като действителната воля на страните по оспорения договор за покупко-продажба на недвижим имот е била да прехвърлят правото на собственост не чрез продажба, а чрез дарение. Доколкото е прието, че е налице начало на писмено доказателство предвид представената декларация с характер на обратно писмо, двустранно подписана от страните по сделката /но не и от неучаствалия - тогава съпруг - на приобретателката - и разкриваща действителна воля за дарение, съгласно изричната разпоредба на чл.165 ал.2 ГПК свидетелски показания са допустими, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно – каквато е разглежданата хипотеза. Въззивният съд, като е допуснал гласни доказателства и при съвкупната преценка на същите ведно с целия доказателствен материал е намерил, че е налице относителна симулация, е процедирал в съответствие с ясната законова разпоредба и установената практика. Безспорно в последната се приема и, че законът не поставя изискване за времето на съставяне на документа, разкриващ симулацията, за да има същият характер на обратно писмо-такова е налице не само когато писменото изявление за действителната воля на страните е съставено преди или по време на извършване на привидната сделка, но и когато е съставено след нейното сключване; достатъчно е да разкрива недвусмислено общата воля на страните по тази сделка - което условие в случая е намерено, че е налице /реш.№.193/5.01.18 по г.д.№.608/17, III ГО, реш.№.484/11.06.10 на ВКС по г.д.№.375/10, IV ГО/. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Шести, седми и осми въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Шести въпрос така, както е зададен, не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция, а отделно от това е неотносим към предмета на спора и релевантните за същия обстоятелства. Седми и осми въпроси съдържат условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция-съдът не е приемал, че в разглежданата хипотеза ответникът е придобил имота по давност /доколкото е обсъдил възражението в този смисъл, това е направено само за пълнота и е посочено, че такова придобиване не е налице/; отделно от това, както вече беше посочено, въпросите са неотносими към решаващата воля на съда и предмета на делото - за установяване на относителна симулация, а не на право на собственост /при установено придобиване по давност – но по предявен иск за собственост - би могъл за бъде обсъждан въпрос за евентуална противопоставимост на симулативна сделка/. Предвид изложеното не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК. Девети и десети въпроси са общотеоретични, не са били предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция и не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Поради това и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване при условията на тази разпоредба. Единадесети, дванадесети и тринадесети въпроси са също неотносими. Те касаят съдържанието на обратно писмо, но в случая съдът е приел, че се касае за хипотеза, в която е налице начало на писмено доказателство, а не такава на обратно писмо-доколкото ответникът, тогава съпруг на ищцата, не е подписал приложената по делото декларация. Отделно от изложеното, изводите за характера на прикритото съглашение са направени на база съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – както с оглед изрично посоченото в декларацията, че действителната воля е била за надаряване, поради което и никога продажна цена не е била плащана-като текстът е подписан и от двете страни по сделката и с подписа си те удостоверяват желанието си да се дари имота, респективно да се приеме дарението, така и от показания в този смисъл на свидетелката Л. М., от поведението на страните и т.н. Същевременно съдът не е обсъждал изрично принципния въпрос как се установява за кои имоти е сключена привидна сделка, респективно не е приемал, че приложената декларация касае имоти, различни от тези по процесния нотариален акт за продажба. Декларацията съдържа достатъчна индивидуализация на договора, за който се отнася-по предмет, съдържание, в това число цена, страни, вкл. лична информация за мотивите, по които се прави дарението, личните връзки и отношения с починалия баща на ищцата и майка й - като ако ответникът твърди, че е налице друго съглашение между същите страни, със същия предмет и за същата цена, във връзка с което декларацията да е била съставена, тежестта да го установи е била негова – но подобен факт не е бил твърдян и установен. Предвид изложеното не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовават на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, той не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са ясни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,