Определение № 208 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4908/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г.. Образувано е по касационна жалба на А. Б. Б. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу решение № 1910 от 07.08.2017г. по в. гр. дело № 3207/2016г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 4 състав, с което е потвърдено решение № 2842 от 08.04.2016г. по гр. д. № 13329/2011г. на Софийски градски съд /СГС/, с което е отхвърлен предявеният от А. Б. Б. срещу Л. А. К. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 16.01.2000г. предварителен договор за продажба на недвижим имот - апартамент № 1, намиращ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] ет. 1, състоящ се от две стаи, антре, кухня, баня, тоалетна и балкон, със застроена площ от 72. 77 кв.м., с продавач Л. А. К. и купувач А. Б. Б., при продажна цена от 1 000 лева; върната е на основание чл. 130 ГПК исковата молба на А. Б. Б. в частта, с която срещу В. Т. Д. и Л. Ц. Д. са предявени отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД поради недействителност на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. №1491/14.02.2014 г. на нотариус М. Е., с рег. № 140 на НК на РБ с район на действие - СРС, с което Л. А. К. е упълномощила В. Т. Д. да продаде горепосочения недвижим имот, и поради недействителност поради липса на представителна власт на договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот, оформен с нотариален акт № 23, том I, рег. № 2292, дело 21/07.03.2001г. на Нотариус М. Е. с рег. № 140 на НК на РБ с район на действие - СРС; върната е на основание чл. 130 ГПК исковата молба на А. Б. Б. срещу А. Р. А., П. Р. А. и [фирма] с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на горепосочения недвижим имот; оставени са без разглеждане исковете по чл. 537, ал. 2 ГПК на А. Б. Б. за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 2292, дело 21/07.03.2001 г. на нотариус М. Е. с рег. № 140 на НК на РБ с район на действие - СРС, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 071, том II, дело 258/30.05.2001 г. на нотариус Ц. С. с рег. № 030 на НК на РБ с район на действие - СРС и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 100, том I, дело № 095/2001 г. на нотариус Вяра Я. с рег. № 265 на НК на РБ с район на действие - СРС. Касаторката - ищца релевира неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело: 1/ „Правилна ли е хипотезата на съда за отсъствие на правен интерес у касаторката при наличие на константна съдебна практика в решение ТР №8/2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където се приема за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, когато ищецът има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, позовавайки се на липсата на транслативен ефект именно в хипотезата на цитираното от съда ТР №3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и при факта, че ищецът няма друг способ за защита на правата си по предварителния договор?“; 2/ „Когато касаторката се позовава на нищожността на сделките, извършвани с процесния имот, като обстоятелство, на което може да се позове всяко трето лице, при факта, че тази нищожност е очевидна и изначална, следва ли, че същата няма правен интерес от иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който изисква доказване на кумулативно съществуващи предпоставки, обективно съществуващи към момента както на сключване на договора, така и към този на съдебното решение?“; 3/ „След като ответницата по касация Л. К. признава предявения иск лично и чрез особения си представител, смята ли се това за липса на становище по исковете, каквато е хипотезата, възприета от първоинстанционния и въззивния съд?“; 4/ „Нарушил ли е правата на жалбоподателя въззивният състав, отказвайки да спре делото до произнасяне по преюдициален въпрос, съдържащ се в решение по дело № 15278/2013 г. по описа на СГС, след като лично е проверил какъв е дословно предметът на иска на Л. К. по дело № 15278/2013 г. по описа на СГС, според указанията на ВКС в определение № 86/17.02.2017 г. по докладваното от Б. И. ч.гр.д. №568/2017 г., което не е по вина на касатора и при очевидни данни за нищожни разпоредители сделки (т.нар. „имотни измами“) с процесния имот на ответницата по касация Л. К.?“ и 5/ „Когато на основание чл. 130, ал. 1 ГПК е върната исковата й молба, не следва ли съдът да се произнесе с определение, а не в окончателното решение, което се атакува по друг процесуален ред?“. Ответниците по касационната жалба /ответници в производството/ - В. Т. Д., Л. Ц. Д., А. Р. А., П. Р. А. и [фирма], подават писмен отговор, в който излагат становище за нейната неоснователност. Поддържат също, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците В. Т. Д. и Л. Ц. Д. молят да им бъдат присъдени направените съдебни разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба на ищцата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС, с цена на всеки един иск над 5 000 лв., т.е. тя е процесуално допустима. Предявени в настоящото производство, при условията на кумулативно съединяване, са следните искове: 1/ иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от А. Б. срещу майка й Л. К. за обявяване за окончателен на предварителен договор от 16. 01. 2000г. за продажба на апартамент в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] 2/ отрицателни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 42, ал. 2 ЗЗД за установяване спрямо ищцата А. Б., че ответниците В. и Л. Д. не са собственици на горепосочения апартамент, поради недействителност на придобивното им основание - договора за продажба от 07. 03. 2001г., с който Л. К., действайки чрез пълномощник В. Д. въз основа на неистинско пълномощно, продава на пълномощника В. Д. и съпругата му - Л. Д. същия горепосочен апартамент, и 3/ иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на горепосоченото жилище, предявен от А. Б. срещу ответниците А. и П. А. и [фирма] /последни приобретатели/, придобили правото на собственост чрез договор за продажба от 06. 08. 2001г. от И. Т. И., последният придобил правото на собственост чрез договор за продажба от 30. 05. 2001г. от В. и Л. Д., поради това, че всички приобретатели по посочените сделки не са станали титуляри на правото на собственост върху имота заради липсата на вещно – транслативен ефект на сделките с оглед относителната недействителност на първия договор за продажба от 30. 05. 2001г., сключен от мним представител за продавачката. Въззивният съд е отхърлил конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД като неоснователен поради това, че продавачката по процесния предварителен договор /ответницата К./ не е собственик на процесния имот към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, тъй като го е отчуждила в полза на трети лица. Намерил е за установено, че Л. К. е продала на 07.03.2001г. на ответника В. Т. Д. процесното жилище, като при продажбата купувачът В. Т. Д. е действал като пълномощник на Л. К. и от нейно име го е продал на себе си. След това на 30.05.2001г. В. Т. Д. и съпругата му Л. Ц. Д. са продали същия имот на И. Т. И., а на 06.08.2001г. И. Т. И., действащ лично и като пълномощник на съпругата си Л. И., е продал имота на другите трима ответници - А. Р. А., П. Р. А. и [фирма]. САС е приел за установено от неоспореното заключение на графологичната експертиза по делото, че досежно оспореното процесно пълномощно, с което е извършена разпоредителната сделка от 07. 03. 2001г., е налице „кражба на текст“ и че наказателното производство за процесната документна измама е прекратено поради изтекла давност за наказателно преследване. Извършил е служебна проверка, при която е установил висящността на искови производства /гр. д. № 5925/2010г., гр. д. № 15277/2013г. и 15278/2013г. по описа на СГС/, инициирани от Л. К. за прогласяване недействителността на договора за продажба от 07. 03. 2011г. поради неистинност на пълномощното в полза на В. Д. и за установяване, че пълномощникът Д. е действал във вреда на представляваната Л. К., но не е намерил основания за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, макар връзка на преюдициалност да е налична. Като допълнителен аргумент за неоснователността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е посочил, че ответниците по ревандикационния иск А. Р. А., П. Р. А. и [фирма] са се позовали на изтекла в тяхна полза петгодишна придобивна давност, започнала да тече от 06. 08. 2001г. и изтекла до датата на предявяване на исковете – 11. 10. 2011г.. Останалите предявени искове /отрицателните установителни искове за собственост и ревандикационният иск/ САС е намерил за недопустими поради липса на правен интерес за ищцата, която действа като процесуален субституент на майка си с оглед реализиране на нейните права, с каквото право на иск за защита на чужди права не разполага. Коментирал е и ТР № 8 от 27. 11. 2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, като е счел, че ищцата не притежава свои противопоставими права, нито фактически състояния, нито възможност да придобие права, като отрече правата на ответниците по отрицателните установителни искове, които са в състояние да обусловят защитим правен интерес от предявените искове. Възприел е изводът на първоинстанционния съд, че субективното конститутивно право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД би й било признато едва с влизане в сила на съдебното решение при уважаване на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, силата на пресъдено нещо на което ще действа само между страните по този иск и поради това не установява правен интерес за ищцата от предявените отрицателни установителни искове и иска по чл. 108 ЗС. Посочил е, че обстоятелството, че ответницата Л. К. е попаднала в ситуация, която е житейски несправедлива, не може да обоснове допустимостта на исковете, предявени от нейната дъщеря и то при наличието на данни, че самата Л. К. е завела дела за защита на правата си с оглед на твърдяната от нея имотна измама. Поставените от касатора първи и четвърти процесуалноправни въпроси, преформулирани съобразно правомощията на касационната инстанция по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в следния смисъл: Обуславя ли наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост възможността на ищеца да придобие права, произтичащи от предварителен договор за продажба, за сключване на окончателен договор, по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД? и Опорочава ли въззивното решение отказът на въззивния съд да спре делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличието на друг висящ преюдициален спор и в каква степен нарушава правата на въззивника – в степен на недопустимост или на неправилност на решението?, са включени в предмета на конкретното дело и са обусловили решаващите правни изводи на съда по него, вкл. касателно вероятната допустимост на обжалвания съдебен акт в частта му относно четвъртия въпрос, т.е. осъществено е общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По горепосочения първи правен въпрос не е постановена съдебна практика, поради което произнасянето по него ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. налице е допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По втория горепосочен правен въпрос е налице противоречива задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, по повод на която е образувано тълк. дело № 1/2017г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, което е все още висящо, т.е. осъществено е допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по аргумент от чл. 292 ГПК с оглед висящото тълкувателно дело, настоящото касационно дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение. Останалите поставени от касатора въпроси не са обуславящи за изхода на конкретния правен спор, освен това са относими към правилността на въззивното решение, поради което не осъществяват общото основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставените първи и четвърти правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,