Определение № 6645 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4593/2026 г.

Производството е образувано по жалбите на „СОФИЙСКА МИТРОПОЛИЯ/ СОФИЙСКА ЕПАРХИЯ“, местно поделение на БПЦ-БП /ЮЛ/, чрез адв. И. М. – Ангелова от АК – Благоевград и на СДРУЖЕНИЕ ЗА ДИВА ПРИРОДА БАЛКАНИ, представлявано от П. Д. Цветков – председател на УС и лице с индивидуална представителна власт, против Заповед № РД-55 от 20.01.2026г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 42, ал. 5 във връзка с чл. 42, ал. 1 и чл. 41 т.3 от Закона за защитените територии е намалена площта на защитена местност /ЗМ/ „Манастирска кория“, разположена в землището на гр. София, СО, област София-град. След като извърши служебна проверка по реда на чл. 135, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение намира, че жалбите не са родово подсъдни като първа инстанция на ВАС, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, които са издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Така и с Решение № 8 от 23.04.2018 г. по конст. дело № 13/2017 г., Конституционният съд тълкува разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, както следва: "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление". По аргумент от изложеното, в случаите извън свързаните с посочените функции и правомощия, издаваните от визираните субекти административни актове подлежат на съдебен контрол пред административните съдилища като първа инстанция. В настоящия случай, министърът на околната среда и водите е упражнил правомощието си по чл. 42, ал. 5 вр. с ал.1 и с чл. 41 т. 3 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, т.е. действията му не са свързани с упражняване на конституционноустановени негови правомощия, поради което и по арг. от чл. 132, ал. 2, изр. 2 от АПК издаденият в тази връзка от него административен акт подлежи на съдебно оспорване пред съответния административен съд. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, за която съдът следи служебно. Предвид изложеното и на основание чл. 132, ал. 1 от АПК, контролът за законосъобразност на оспорения административен акт е от компетентността на съответния административен съд като първа инстанция, определен по правилата за местна подсъдност /чл. 133, ал. 3 от АПК/, тъй като се оспорва общ административен акт. С оглед на това спорът е местно подсъден на Административен съд – София-град. Водим от горното, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, като намира, че не му е подсъдно като първа инстанция, състав на Шесто отделение на ВАС следва да изпрати делото на компетентния съд, предвид което