Определение № 4292 от 29.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частни касационни жалби на С. Д. Л. Х. и Д. Д. Х. срещу решение № 390 от 28.03.2023 г. по в.гр.д.№ 109 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав, с което е потвърдено решение № 260239 от 15.04.2022 г. по гр.д.№ 16630 от 2015 г. на Варненския районен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е оставено без разглеждане искането на жалбоподателите за присъждане на съдебни разноски в производството по поправка на очевидна фактическа грешка на първоинстанционното решение.

В частните касационни жалби, които имат идентично съдържание, се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с практиката на ВКС, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към жалбите се поставят следните въпроси:

1. Следва ли съдът да възложи разноските, сторени от насрещната страна, в тежест на молителя в несамостоятелното производство по чл.247 ГПК, в случай че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна ?

2. Има ли друг механизъм за възпиране на страните от неоснователно образуване на производство по чл.247 ГПК, освен санкцията за понасяне на разноските на насрещната страна ?

3. При образуване на производство по чл.247 ГПК с искане за пререшаване на спора по същество или при бързо установима липса на очевидна фактическа грешка следва ли съдът да приложи процесуална санкция по отношение на молителя предвид неограничените възможности за страните с оглед на времето, предмета, характера, повторяемостта и числеността на молбите с правно основание чл.247 ГПК ?

4. Как следва да се разглежда въпросът за разноските в производството по чл.247 ГПК като правило от съдилищата в Република България ?

Жалбоподателите считат, че по тези въпроси са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Посочват решения на ВКС, на които според тях обжалваното решение противоречи.

Ответникът по жалбите К. Х. не излага становище по тях.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема, че частните жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който е потвърдено решение с характер на определение за оставяне без разглеждане на молба по чл.248 ГПК, който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това.

По същество частната жалба е неоснователна, поради следното: За да постанови обжалвания акт, съставът на окръжния съд е приел, че производството за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК има несамостоятелен характер и не приключва делото в съответната инстанция /делото вече е приключило с постановяване на основното решение/. Затова производството за поправяне на очевидна фактическа грешка в основното решение не може самостоятелно да породи задължение за страната, неоснователно предизвикала спора с подаването на молба по чл.247 ГПК, да заплаща направените от другата страна разноски за молбата. Да се приеме обратното, означавало за всички молби по чл.247 ГПК, които могат да се предявяват без ограничение във времето и на основанието, на което се подават, да се присъждат множество пъти съдебни разноски. Тъй като в производството по чл.247 ГПК спорът не е предизвикан от ответната страна по молбата, същата не дължи разноски на молителя, както и обратно- молителят в същото производство не дължи разноски на ответника по молбата при неоснователност на искането му по чл.247 ГПК.

С оглед тези мотиви на съда не са налице основания по чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното:

Първият и третият поставени въпроси /Следва ли съдът да възложи разноските, сторени от насрещната страна, в тежест на молителя в несамостоятелното производство по чл.247 ГПК, в случай че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна ? и При образуване на производство по чл.247 ГПК с искане за пререшаване на спора по същество или при бързо установима липса на очевидна фактическа грешка следва ли съдът да приложи процесуална санкция по отношение на молителя предвид неограничените възможности за страните с оглед на времето, предмета, характера, повторяемостта и числеността на молбите с правно основание чл.247 ГПК ?/ са идентични по смисъл и изразяват тезата на жалбоподателите, че разноските за водене на производството по чл.247 ГПК следва да се възложат в тежест на молителя, който е подал неоснователна молба за поправка на очевидна фактическа грешка, като санкция за процесуалното му поведение. Тези въпроси обаче не могат да са основание за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като не са правни въпроси по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.010.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС- не са обусловили изводите на съда в това решение. В обжалвания акт решаващите мотиви на съда са свързани с несамостоятелния характер на производството по чл.247 ГПК, а не с недопустимостта от санкциониране на страната, предявила неоснователно искане по чл.247 ГПК, чрез осъждането й да плати разноските за производството по чл.247 ГПК.

Вторият поставен въпрос /Има ли друг механизъм за възпиране на страните от неоснователно образуване на производство по чл.247 ГПК освен санкцията за понасяне на разноските на насрещната страна ?/, както и четвъртият въпрос /Как следва да се разглежда въпросът за разноските в производството по чл.247 ГПК като правило от съдилищата в Република България ?/ също не представляват правни въпроси, които могат да обусловят допускане на касационното обжалване на решението. Според приетото в т.1 от горепосоченото тълкувателно решение, правният въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая обаче и двете питания са твърде общо формулирани и поставят общотеоретични проблеми, които не са били предмет на обсъждане и произнасяне в обжалвания съдебен акт. При произнасянето по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не дава принципен отговор, свързан с дължимото от съдилищата поведение при воденето на определено производство по ГПК, а преценява само дали са налице посочените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора конкретни правни въпроси.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд в частта му, имаща характер на определение. Няма вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

Решението в обжалваната част не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението в частта му, имаща характер на определение, не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение