Определение № 701 от 23.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 456/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. второ вр. с пр.първо и чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. П. и Г. К. против определение № 112 / 11.05.2012 год. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение по т.д.№ 340 / 2012 год., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на същите против решение № 2 / 04.01.2012 год. по в.гр.д.№ 850 / 2011 год., на основание чл.280 ал.2 вр. с чл.365 т.2 ГПК - с оглед цената на обективно съединените искове на всеки от жалбоподателите - под 10 000 лева и предвид търговския характер на делото. Жалбоподателите оспорват правилността на определението с довода, че съобразима с оглед касационната обжалваемост на въззивното решение е общата цена по претенциите на същите, надхвърляща 10 000 лева. Ответната страна - [община] - не е взела становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Ищците са предявили обективно съединени искове, всеки от които с цена под 10 000 лева, с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за връщане на даденото от всеки от тях по сключена с ответника приватизационна сделка, последващо прогласена за нищожна. По същата всеки от тях се е задължил и съответно е заплатил индивидуално определена сума за придобиване 20 % от дружествените дялове в капитала на „ Медицински център І С. „ ООД / чл.3 от договора /, респ. претендира връщането й. К. състав е приел, че търговският характер на делото се предопределя от предмета – претендиране на права, произтичащи от приватизационен договор, макар последният да не е търговска сделка / т.1 на ТР №1 1506.2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГК на ВКС /, на основание разпоредбата на чл.365 т.2 ГПК, определяща претенциите с такава характеристика като „ търговски спор„.Съобразена е трайната съдебна практика на Върховен касационен съд за понятието „ търговско дело „, като по –широко от понятието „ търговска сделка „ и във всички случаи включващо търговските спорове, въведени с нормата на чл.365 ГПК. Неоснователен е довода на жалбоподателите, че за касационната обжалваемост на въззивното решение определяща е общата цена по двата обективно съединени иска. Съгласно т.1 на ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ВКС / което макар и по приложението на чл.218а б.”а” ГПК / отм./ не е изгубило значението си относно тълкуване ограничението в касационната обжалваемост, с оглед цената на иска /, при обективно съединяване на няколко иска за парични вземания, съобразима е цената на всеки от тях, а не общата им цена. Меродавно е, че при самостоятелно предявяване, решението по всеки от тези искове би било необжалваемо на касационна инстанция и формалното им обединяване за общо разглеждане и решаване заобикаля забраната за обжалваемост, въведена с чл.280 ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение