Определение № 60161 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2021 г.

В молба вх. № 65863 от 20.07.2021 г. от Е. П. П., подадена чрез адв. М. Д., е направено искане за изменение на определение № 60295 от 02.07.2021 г., постановено по гр. дело № 1105/2021 г. на ВКС, І г.о., в частта за разноските с оплакване за прекомерност на присъденото на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение. Ответникът по това искане Н. Д. Д., чрез адвокат К. М., изразява становище за неоснователност на искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени искането и данните по делото, намира следното: С определение № 60295 от 02.07.2021 г., постановено по настоящото дело на основание чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2600475 от 27.08.2020 г. по гр.д.№ 826/2020 г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Е. П. П.. С определението по чл. 288 ГПК, съдът е осъдил Е. П. П. да плати на Н. Д. Д. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1200 лв. Съдът е съобразил, че ответникът по касация е претендирал в срок да му се присъдят разноски и, че те са доказани с договора за правна помощ, в който е отразено, че са изплатени в брой 1200 лв. Неоснователно е искането за намаляване на присъдените разноски поради прекомерност. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, (Нова – ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм., бр. 84 от 2016 г.), за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Уговореният, изплатен в брой и присъден размер на разноските е 1200 лв. Делото е със значителна фактическа и правна сложност. Предмет на делото е предявен от касатора Е. П. П. отрицателен установителен иск против Н. Д. Д. да се признае за установено, че тя не е собственик на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 596 кв.м., очертана с червен цвят на скица Приложение № 1 от поземлен имот с идентификатор .... по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 653 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], м. „Б.-юг“, трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), при описани съседи на целия имот и на процесната реална част. която е повдигната в червен цвят на приложената към последната уточняваща молба актуална скица-приложение № 1, на л. 181 от делото на РС, подписана от съда, представляваща неразделна част от решението. Събрани са множество доказателства, касаещи продължителен период от време, извършени са много процесуални действия в долните инстанции. Касационната жалба включва 18 бр. страници, а в изложението, което също е доста подробно /16 стр./, са поставени 4 правни въпроса. Представена е и съответната многобройна практика, цитирана в изложението, касателно повдигнатите въпроси, с която практика е трябвало да се запознае процесуалният представител на ответника по касация и с оглед на която е дадено становище в представения отговор на касационната жалба. В отговора, ответницата по касация чрез пълномощника си, е взела становище по оплакванията в касационната жалба и по доводите в изложението. Представено е становище и относно допустимостта на иска, както и относно твърденията на процесуалния представител на касатора за неправилност на въззивното решение. Наведени са доводи и по останалите въпроси – за момента, от който ищецът е имал правна възможност да защити правото си на собственост върху имота, както и относно възражението, че имотът не е индивидуализиран в достатъчна степен. Предвид изложеното, съдът намира, че няма основание за намаляване на уговорения хонорар. Молбата за намаляване на присъдените разноски е неоснователна, поради което ще се остави без уважение. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение