Определение № 144 от 18.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 160 от 24.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3547/2021 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определение от 16.09.2021 г. по гр. д. № 12444/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав в частта, с която е върната исковата молба на В. И. В. и е прекратено образуваното по нея производство по гр. д. № 12444/2020 г. Въззивният съд е приел, че с разпореждане от 23.11.2020 г. по гр. д. № 12444/2020 г. на Софийски градски съд е оставена без движение исковата молба на В. И. В., като са дадени подробни указания за отстраняване на нейните недостатъци, при указани последици от неизпълнение на указанията. С молба от 07.02.2021 г. ищецът е поискал правна помощ и тя му е предоставена с определение от 17.02.2021 г. Последователно са назначавани трима адвокати, които са правили опити да се свържат с ищеца по електронна поща, като са си оставяли и телефонни номера за връзка. Въпреки опитите им да получат конкретна информация, за да изпълнят указанията на съда, такава не е била предоставена. Указанията са били следните: да се посочат ясно фактите, от които произтича искането за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди; какво задължение не е изпълнил ответникът, на какво основание се претендира исковата сума. Прието е, че всички процесуални представители са напомнили на ищеца, че следва да представи доказателства за правото си на собственост върху имота, по отношение на който Столична община е предприела действия, от които за него са произтекли вреди. На всички електронни писма ищецът отговарял еднозначно – че иска да получи правораздаване. Обяснявал, че поради наложеното извънредно положение във връзка с Ковид-пандемията е в невъзможност да идва в съдилищата или в адвокатските кантори. Посочил е, че е собственик на имота в Г. Б., [улица], но ще представи документ за това в първото по делото заседание. Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил дадените от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба и не е оказал нужното съдействие на назначените от съда адвокати за това. Поради невъзможност да окажат правна помощ, тримата адвокати са поискали от съда да ги освободи от възложеното процесуално представителство и това е сторено. Прието е, че с определението от 07.07.2021 г., с което адв. К. е назначена за адвокат на ищеца, съдът изрично му е указал, че при неизпълнение на разпорежданията на съда нова възможност за предоставяне на правна помощ няма да му бъде давана. С молба до съда от 03.08.2021 г. ищецът отново не е изложил твърдения за обстоятелствата, от които произтича искът му, и не е формулирал съответен на тях петитум. Ищецът за пореден път в тази молба е посочил, че „кое е деянието и кой е неговият извършител, в какво се изразява противоправността и в какво – вредите, е в прерогативите на съда“. Прието е, че ищецът няма как да получи исканото от него правораздаване, без да окаже необходимото съдействие на съда - да изложи ясни и точни факти и да обясни какво и защо претендира. От исковата молба и всички подадени след това молби по никакъв начин не би могла да сеизведе правна квалификация на искането и да се прецени дали е сезиран компетентният съд. В. И. В. е подал срещу въззивното определение частна касационна жалба вх. № 5048/09.03.2022 г., поправена с частна касационна жалба вх. № 11934/30.05.2022 г. на назначения от съда представител адв. И. Л. Г.. Поддържа се, че обжалваното определение на Софийския апелативен съд е незаконосъобразно. Твърди се, че В. В. е отговарял на назначените процесуални представители, което е видно от приложените към делото молби и жалби. Незаверен препис от документ за собственост относно имота можел да бъде издаден от Агенция по вписванията, като такъв можел да бъде поискан и със съдебно удостоверение, издадено от съда както по искане на страната, така и по искане на процесуалния ѝ представител. Затова аргументите на съда за неоказване на съдействие от страна на ищеца на назначените от съда представители, което довело до неотстраняване нередовностите на исковата молба, били неправилни. В изложението по чл.274, ал.3 ГПК, вр. чл.283, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че САС се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ редовността и отстраняването на нередовности в сезиращи съда изявления на страните, както и правомощията на съдилищата в тази връзка. Поддържа се, че обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и това е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случай, че цитираната практика на ВКС не е приложима към конкретния случай, то било налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Допускането до касационно обжалване на атакуваното определение би внесло яснота по отношение на приложимостта на предвидените в закона правила и дължимите процесуални действия на съда и страните за отстраняване на нередовности в исковите молби, при липса според съда на оказано съдействие на назначени по делото особени представители и непредставяне на доказателства /акт за собственост/, които могат да бъдат изискани чрез издаване на съдебно удостоверение по искане на страна по делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. След предоставяне на правна помощ частната касационна жалба е редовна, тъй като има необходимото съдържание, както и приложено изложение по чл.274, ал.3 ГПК, вр. чл.283, ал.3, т.1 ГПК с формулиран правен въпрос и посочени основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С Гражданския процесуален кодекс от 2008 г. са въведени две фази на касационното производство – първа фаза на селектиране на касационните жалби и частните касационни жалби, които могат да бъдат допуснати до разглеждане по същество само при наличие на определените в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК условия, и втора фаза, в която ВКС се произнася по съществото на допуснатите до разглеждане жалби. В настоящия случай не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - определението на САС да противоречи на практиката на ВКС. В самата частна касационна жалба не се сочи такава практика на ВКС. Поставеният процесуалноправен въпрос е за редовността и отстраняването на нередовности в сезиращи съда изявления на страните, както и правомощията на съдилищата в тази връзка. Този въпрос е твърде абстрактен, той намира конкретно проявление по всяко едно дело, по което е констатирана нередовност на исковата молба. Тъй като случаите са различни, във всеки конкретен случай се преценява дали исковата молба е редовна, дали са дадени правилни указания за отстраняване на нейните недостатъци и дали те са изпълнени в срок. В настоящия случай не е посочена практика на ВКС, на която обжалваното определение на въззивния съд да противоречи по поставения процесуалноправен въпрос, поради което касационното обжалване не може да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че правният въпрос, от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Прието е също, че точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящия случай поставеният правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него има ясна правна уредба и непротиворечива практика на ВКС. Няма колебание в съдебната практика, че когато в исковата молба не са изложени обстоятелствата, на които се основава искът – чл.127, ал.1, т.4 ГПК, съдът я оставя без движение, като на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, при възможност да ползва правна помощ – чл.129, ал.2 ГПК; че когато ищецът не отстрани нередовностите, исковата молба с приложенията се връща – чл.129, ал.3 ГПК. В настоящия случай въззивният съд е действал в съответствие с тази правна уредба и практиката на ВКС по прилагането ѝ. Обстоятелството, че в настоящия случай исковата молба е останала нередовна въпреки оказаната правна помощ от трима назначени особени представители, не е от такова естество, че да наложи произнасяне на ВКС по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Що се отнася до липсата на представен документ за правото на собственост на ищеца – това обстоятелство не е решаващо и не е обусловило връщането на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Решаващо е обстоятелството, че ищецът не е изложил конкретните факти, от които смята, че търпи неимуществени вреди, причинени от общината и тази нередовност не е изправена въпреки многократно предоставената му възможност. Изложените от него твърдения и цитирани правни разпоредби са разнопосочни, свързани с различни потенциални негови права и съдът не е в състояние да определи кое точно право е предмет на предявения иск. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение