Определение № 4159 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3660/2022 г.

Производство по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЧСИ К. П., с рег. № * срещу определение № 7095 от 22.07.2022г. по ч.гр.д. № 5491/2022г. на Софийски градски съд. С обжалвания акт е потвърдено определение № 644 от 28.04.2022г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано да бъде вписано постановление за възлагане на недвижим имот по молба на частния жалбоподател. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Твърди се, че към молбата за вписване е приложена заверена от ЧСИ, в качеството му на лице с публични функции, копие на схема от кадастралната карта, с което са изпълнени изискванията на чл.6 ПВп във вр. с чл. 55, ал.2 и 6 ЗКИР. Извършеното от съда тълкуване, че чл. 55, ал.6 ЗКИР се прилага само в производството по издаване на постановлението за възлагане, но не и за неговото вписване, е както житейски, така и правно нелогично. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли да се извърши вписване на постановление за възлагане на недвижим имот по молба на съдебния изпълнител, ако към постановлението е представено заверено от него копие от кадастралната карта на имота. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Съдията по вписванията при Софийски районен съд е сезиран от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ К. П. с искане за вписване на постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изпълнително дело № 20228520400007, влязло в сила на 18.04.2022г. Вписването е отказано с определение № 644 от 28.04.2022г. по съображения, че не са спазени изискванията на чл.6, ал.3 ПВп, тъй като за недвижимия имот не е представена кадастрална схема в оригинал, нотариално заверен препис на такава схема или заверена по реда на чл. 55 ЗКИР. Посочено е, че съгласно чл. 55, ал.6 ЗКИР лице с публични функции, получило електронен документ чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра, може да го разпечата на хартиен носител и да удостовери идентичността на разпечатаното копие с оригинала, но разпечатаното копие може да се ползва само в провежданите пред това лице производства. Софийски градски съд е потвърдил така издадения отказ. Приел е, че представеното от молителя копие от електронен документ на схема на недвижимия имот попада сред посочените в чл. 55, ал.2 ЗКИР и е бил получен чрез отдалечен достъп до информационната система на АГКК, но не е бил заверен по необходимия начин. Според съда, изброените в чл. 55, ал.6 ЗКИР субекти могат да разпечатат на хартиен носител документа, получен по електронен път, но разпечатаното копие се ползва само за провежданите от тези субекти производства. Това копие не може да се ползва пред трето лице, каквото в случая е Агенцията по вписванията. При преценка на визираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК настоящият състав счита, че такова е налице. Формулираният въпрос: дали може да се извърши вписване на постановление за възлагане на недвижим имот по молба на съдебния изпълнител, ако към постановлението е представено разпечатано и заверено от него копие от кадастралната карта на имота, получено чрез отдалечен достъп, е обуславящ изхода на производството. По въпроса липсва практика на Върховния касационен съд, а същият несъмнено е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 55 ЗКИР урежда извършването на услуги от АГКК по издаване на официални документи и справки с данни от кадастралната карта и кадастралните регистри. Алинея втора посочва кои са тези документи - скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или кадастралните регистри, удостоверения и др., а в алинея четвърта е предвидено, че тези документи могат да се издават чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра, като получени по този начин те имат силата на официален документ, издаден от АГКК - чл. 55, ал.5. Според чл. 55, ал.6 ЗКИР орган на съдебната власт, административен орган, лице с публични функции или организация, предоставяща обществени услуги, получили електронен документ по ал. 2 чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра или предоставен им от заинтересовано лице, могат да го разпечатат на хартиен носител и да удостоверят идентичността на съдържанието на оригинала с разпечатаното копие. Разпечатаното копие се ползва само за провежданите от тях производства. Отговорът на въпроса се свежда до тълкуване на посоченото второ изречение на чл. 55, ал.6 ЗКИР - дали вписването на постановлението за възлагане е част от провежданото от съдебния изпълнител производство, за да може съдебният изпълнител да извърши вписването въз основа на разпечатано и заверено от него копие на официален документ, получен от АГКК чрез отдалечен достъп. Следва да се даде положителен отговор. Съдебният изпълнител в рамките на изпълнителното производство извършва публична продан на недвижими имоти, която приключва с издаване на постановление за възлагане, а то е акт, подлежащ на вписване. С оглед на това вписването на постановлението по чл. 496, ал.1 ГПК се включва в провежданото от съдебния изпълнител производство по смисъла на чл.55, ал.6 ЗКИР. Горното не отрича самостоятелния характер на производството по вписване като охранително производство, уредено в ГПК и различно от изпълнителното такова. Даденото тълкуване е именно с оглед възможността скицата или схемата на продавания недвижим имот, получени от съдебния изпълнител от АГКК по електронен път, да могат да се използват и в производството по вписване на постановлението за възлагане. Обратната теза, застъпена в обжалвания акт, дава стеснително тълкуване на нормата, което не съответства на разума на закона, а напротив обезсмисля предвиденото в чл. 55, ал.4 и 5 ЗКИР облекчено снабдяване с документи от АГКК чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра. След като съдебният изпълнител може да разпечата получения електронен документ и да завери хартиения носител за идентичност за нуждите на провежданото от него производство по публична продан на недвижим имот, то същият електронен документ, разпечатан и заверен от съдебния изпълнител, следва да послужи и при вписването на издаденото от него постановление за възлагане. При горното разрешение обжалваното определение на Софийски градски съд се явява неправилно и следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията. Вместо това следва да се разпореди извършване на вписване на постановлението за възлагане по молбата на ЧСК К. П.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.