Определение № 755 от 21.02.2024 г. на ВКС по д. № 3200/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №10226/22 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен предявеният от М. Х. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата от 6 500 лв., присъдена като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.387, ал.1, пр.3 НК, по което ищцата е оправдана с влязло в сила решение по нахд. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че правният въпрос: При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага общественият критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД?- е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС/ ППВС №4/68 г., р. по гр.д. №1381/09 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1273/09 г. на трето г.о. и др./. Пояснява, че съгласно посочената практика понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито в случая са: обвинението в престъпление, което не е тежко, не е налагана мярка за неотклонение, не е доказана причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и претърпените от ищцата вреди. По допускане на обжалването ВКС намира следното: за да определи обезщетение в посочения размер въззивният съд е приел, че ищцата е била неоснователно обвинена в извършване на престъпление, което не е тежко по см. на чл.93, т.7 НК. Срещу нея не е била взета мярка за процесуална принуда и не са извършвани процесуални действия с репресивен характер. Наказателното производство е приключило в разумния срок от две години. Установеното по делото въздействие на неоснователното обвинение върху личността на ищцата, здравословното й състояние и професията й обаче сочат на по-висока степен на негативно засягане на живота й, обосноваващо по-тежки морални вреди. В причинна връзка с преживяното психично напрежение са установени две заболявания на ищцата, възникнали по време на наказателния процес. Установено е и негативното въздействие на наказателното производство върху професията на ищцата – тя тежко преживяла уволнението й от длъжността, която заемала в МВР, компрометирано било името й на добър професионалист, чрез злепоставяне на личната й почтеност и професионални качества. Повдигането на обвинение на ищцата във връзка с длъжността й обосновава извод за по –силно негативно въздействие върху нея, рефлектиращо върху професионалното й израстване. При отчитане на тези конкретни за случая обстоятелства въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че на ищцата следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 500 лв. Тези изводи на въззивния съд не са в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС – въззивният съд е установил и обсъдил всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая, с които се обосновава прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както е указано в ППВС №4/68 г. Отчетено е комплексното негативно въздействие на незаконното обвинение върху личността на ищцата – р. по гр.д. №1381/09 г. на четвърто г.о., както и че принципът за справедливост включва компенсиране в най-пълна степен на претърпените вреди – р. по гр.д. №1273/09 г. на трето г.о. Въззивният съд подробно е обосновал по –високата степен на негативно въздействие на незаконното обвинение върху личността на ищцата и е определил обезщетение съответстващо на установените морални вреди. Соченото от касатора основание за допускане на обжалването не се установява, поради което ВКС на РБ, трето г.о.