Определение № 431 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3391/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4862/ 17.06.2020г., подадена от С. Д. Н., срещу определение № 185 от 19.05.2020г. на ВКС, Трето г. о. по ч. гр. д. № 1182 /2020 г. за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу определение № 834 от 04.12.2019 г. на ВКС, III- то г. о.,допълнено с определение № 58 от 17.02.2020г., постановени по гр. д. № 2346/ 2019 г. в частта, с която по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 951 oт 11.02.2019г. на Софийски градски съд по гр. д. № 9700/2018г. Иска се от жалбоподателя отмяна на определението, за да се отстрани грубото погазване на правото му на пълноценно участие в процеса по неговите жалби. Развиват се също оплаквания, че не се обсъждат от съдебните състави доводите му по приложението на чл.129 ал.3 ГПК и за наличието на твърдените от него в процеса престъпни обстоятелства, че докладчиците не докладват на останалите членове на състава всички негови доводи и съображения, че съдиите от ГК на ВКС не изпълняват добросъвестно служебните си задължения, както и, че копират мотиви от свои актове, постановени в други производства. Жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба срещу № 834 от 04.12.2019 г. на ВКС, III- то г. о.,допълнено с определение № 58 от 17.02.2020г., постановени по гр. д. № 2346/ 2019 г. в частта, с която по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 951 oт 11.02.2019г. на Софийски градски съд по гр. д. № 9700/2018г., съставът на ВКС, в обжалваното сега определение № 185 от 19.05.2020г. на ВКС, Трето г. о., по ч. гр. д. № 1182 /2020 г., е приел, че определението, с което не се допуска касационно обжалване не попада в категорията определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК- то не е нито преграждащо, нито неговото обжалване е изрично предвидено в закона. Прието е още, че с това определение по чл.288 ГПК Върховният касационен съд, като преценява дали повдигнатите правни въпроси обуславят обжалваното определение и имат значение за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото, както и дали определението е вероятно нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, извършва подбора на касационните жалби, които да бъдат допуснати до разглеждане. Ако разглеждането на касационната жалба бъде допуснато, съдът я разглежда по същество, а ако то не бъде допуснато, обжалваното определение влиза в сила. Възможността за инстанционен контрол е изчерпана и обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в ГПК не е изрично предвидено, поради което следва да се приеме, че не са налице хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Така постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди. Кои категории определения подлежат на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност е очертано в нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, дейността на отделния състав на касационната инстанция във фазата по допускане на касационното обжалване не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност. Чрез нея се извършва селекция на касационните жалби по посочени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 и чл. 280, ал. 2 ГПК критерии. Проверката за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК има самостоятелно значение и се отличава от процесуалните въпроси, разрешавани с определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. С оглед на тази специфика определението по чл. 288 ГПК, с което състав на ВКС не допуска касационно обжалване, не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалване на това определение не е предвидено и не е попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Изключена е възможността друг състав на ВКС да ревизира преценка за недопускане до касационно обжалване. В този смисъл ВКС е установил практиката си, напр. определение № 315 от 11.07.2018 г. на ВКС, IV-то г. о.. по ч. гр. д. № 2545 / 2018 г. определение № 254 от 22.10.2017 г, на ВКС, I-во г. о. по ч. гр. д. № 4547/ 2017 г., определение № 376 от 19.06.2015 г. на ВКС, III- то г. о. по ч. гр. д. № 2929/2015 г.) Следователно като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол, частната жалба е била недопустима, поради което правилно е била оставена без разглеждане с обжалваното понастоящем определение от състава на ВКС. Доводите на страната, че Върховен касационен съд бил длъжен да разгледа жалбата му и да обсъди доводите му по същество на правния спор, са несъстоятелни. Оплакванията за наличие на порок на съдебния акт – нищожност, недопустимост или неправилност, както и доводите на жалбоподателя в тази насока, на общо основание се проверяват в производството по обжалване, стига самото обжалване да е допустимо. Всички доводи за пороци на определението, с което не е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение, не могат да бъдат релевирани пред друг състав на ВКС по реда на обжалването, те са неотносими към настоящето производство. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,