Определение № 50050 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2915/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Таема“ЕООД срещу решение №.66/17.01.22 по г.д.№.3125/20 на САС, 10с. – с което е потвърдено решение №.3774/26.06.20 по г.д.№.2524/19 на СГС, І ГО, 10с., за отхвърляне на предявения от касатора иск за заплащане на 64872лв. обезщетение за имуществени вреди от недостатъци на нает имот /офис сграда на два етажа/, вследствие на които е възникнал пожар. Ответната страна К. К. К. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че страните са били обвързани от договор за наем от 1.04.12г., по силата на който К.К. е отдал под наем на „Таема“ЕООД двуетажна офис сграда с двор, която да се ползва като магазин за промишлени стоки и офис; на 24.11.16 /в 00,37ч./ в имота е възникнал пожар /потушен след пожарогасителни мероприятия/; в резултат на същия са били силно увредени съхранявани в него стоки-станали негодни за употреба и непродаваеми вследствие на увредата; доколкото наемодателят отговаря за всички вреди от отдадения под наем имот освен ако същите са произлезли от недостатъци на вещта, за които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора /чл.230 ал.3 ЗЗД/, в тежест на последния е да установи, че е налице недостатък на вещта-неизправност на електрическата система, че този недостатък е бил скрит /ищецът не е знаел или при обикновено внимание не е могъл да узнае при сключването на договора/ и че вследствие на него е възникнал пожар, довел до унищожаване на собствени на наемателя вещи. Въззивната инстанция е намерила, че указания в този смисъл правилно са били дадени на ищеца от първоинстанционния съд, но твърденията му са останали недоказани при условията на пълно и главно доказване. В издаденото от МВР Главна дирекция пожарна безопасност и защита на населението /ГДПБЗН/ удостоверение /от 5.12.16/ като предполагаема причина за възникване на пожара е посочен авариен режим на работа на елементи от електрическата инсталация в складовото помещение – като в този смисъл е и заключението на вещото лице, изготвило пожаротехническата експертиза /ПТЕ/, което, след посещение в имота /в който към момента на огледа характерните следи са били унищожени/, констатира като вероятен източник луминисцентното осветително тяло /което е било включено в токов кръг, чиято защита е била оразмерена, и не е било запазено след пожара според техническата експертиза /ТЕ//. Същевременно изложените от служителите на СДПБЗН и вещите лица в приетите експертизи предположения не могат да послужат като аргумент за оборване на презумцията за изправност на електрическата система и монтираните осветителни тела - за което свидетелстват Протокол на приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на електрическо съоръжение на офис-сградата и разрешение за електрическа мощност от 11.12.00г. Самото луминисцентно тяло за осветление по дефиниция има характер на заменяема вещ, изправността и евентуалната поправки на която при неизправност е изцяло в отговорност на наемателя по аргумент от чл.231 ал.1 ЗЗД, а освен това наемното правоотношение е възникнало на 1.04.12, пожарът – на 24.11.16 - т.е. след повече от 4 години експлоатация на имота от наемателя, чието задължение е било и да следи за изправността на възникналите дребни вреди /неизчерпателно изброени в чл.231 ал.1 ЗЗД/ и да извършва съответни дребни поправки. При тези обстоятелства, като недоказан при условията на главно и пълно доказване, предявеният иск е намерен за неоснователен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК /очевидна неправилност/ и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?“ /реш.№.94/28.03.14 по г.д.№.2623/13, ІV ГО, реш.№.906/ 30.12.04 по г.д.№.1106/03, ІІ ГО, реш.№.1116/1.10.08 по г.д.№.4876/07, V ГО/; 2.“Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и да ги изрази писмено в мотивите към решението си?“ /ТР 1/3.01.01, ОСГК/; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?“ /реш.№.194/18.06.13 по г.д.№.1100/12, ІV ГО, ППВС 1/53, ППВС 7/65, ППВС 1/85, ТР 1/4.01.01, ОСГК, ТР 1/9.12.13, ОСГТК, реш.№.94/28.03.14 по г.д.№.2623/13, ІV ГО/; 4.“Обвързан ли е съдът със заключението на вещите лица или заедно с установените факти по делото го преценява по свое вътрешно убеждение?“ /реш.№.622/4.08.06 по г.д.№.298/05/; 5. „Следва ли заключението на вещото лице да бъде обсъдено с всички доказателствени средства по делото и следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“ /реш.№.108/16.05.11 по г.д.№.1814/09, ІV ГО, реш.№.324/13.07.11 по г.д.№.378/09, І ГО/; 6. „Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обосноват отговор защо преценката му е в една или друга посока?“ /реш.№.15/30.01.15 по г.д.№.4604/14, ІV ГО/, реш.№.212/1.02.12 по т..№.1106/10, ІІ ТО, реш.№.24/ 28.01.10 по г.д.№.4744/08, І ГО/; 7.“Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?“ /реш.№.188/ 13.05.14 по г.д.№.5563/13, ІV ГО, реш.№.24/29.10.10 по г.д.№.4744/08, ІІ ГО/; 8.“Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност и как следва да се ценят противоречията в тях?“; 9. „Може ли при преценка на доказателствения материал по делото само част от заключения, изготвени в производството, да бъдат взети предвид, а друга част да бъде изключена?“; 10.“Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?“; 11.„Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните ката изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това? Допустимо ли е съдът да не обсъжда всички доказателства по делото, при положение, че не ги приема за недостоверни?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Въпроси №.1-№.3 и №.6-№.7 са свързани със задължението на въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои правни изводи, респективно със задължението на съда да постанови решение след обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма; въззивната инстанция е длъжна да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция; съдът трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване; за да приеме за установени дадени обстоятелства, следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните; при осъществяването на тази своя решаваща дейност трябва да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки. Определила е предмета на спора, посочила е кои обстоятелства от коя страна подлежат на доказване и как е изпълнена доказателствената тежест, като е обсъдила релевантните с оглед тези й изводи обстоятелства, доказателства и доводи, и ги е подвела под приложимата правна норма. Изрично е посочила, че в тежест на ищеца е да установи, че е налице недостатък на вещта – неизправност на електрическата система, че този недостатък е бил скрит, както и че вследствие именно на него е възникнал пожара, довел до унищожаване на имуществото му. Отразила е защо намира, че доказателствената тежест не е изпълнена при условията на пълно и главно доказване – имотът е бил приет с протокол на приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на електрическото съоръжение, като тази презумпция не е доказано да е оборена; позовал се е на пожаротехническата и техническата експертизи и на практика е съобразил предположенията на вещите лица ведно с другите доказателства. Следва да се има предвид, че ПТЕ не съдържа данни в подкрепа на тезата за скрит недостатък, респективно не установява наличие на такъв. Напротив - предположението на вещото лице – което съвпада с това в издаденото непосредствено след пожара от СДПБЗН /ликвидирала пожара/ удостоверение, е за аварирала луминисцентна лампа предвид евентуалното й неизключване /вещото лице изрично сочи, че ако лампата е била изключена, няма как да има запалване и там да е локализацията/ и наличието на запалими материали в непосредствена близост до нея - т.е. за евентуална причинна връзка между пожара и действия на наемателя в нарушение на установените правила - неизключване на лампата след приключване на работното време и напускане на помещенията /задължения, установени с чл.5.1 и чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №.8121з-647/1.10.14 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, като съгласно чл.12 ал.1 от Наредбата изключването на електрическото захранване (с изключение на електрическото захранване в сградите от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4 - сред които не е процесната /според ПТЕ процесните помещения се отнасят към клас Ф5, подклас Ф5.2., категория от пожарна опасност на производството Ф5В/) се удостоверява в дневник по образец (приложение №.3), който се съхранява на място, определено със заповедта по чл.9 ал.2 т.4 – какъвто не е представен по делото/ и неправилна подредба и складиране на стелажи на запалими материали в близост до лампата. Предположението за луминисцентната лампа като източник на запалването е свързано с констатацията на експерта относно зоната на пожара и липсата на късо съединение, респективно с обстоятелството, че двете разклонителни кутии и контактът не са били източник на запалване /тъй като електрическите проводници и връзки в тях са със запазена цялост и контактните гнезда са били равномерно опушени/. ТЕ, съобразявана самостоятелно и ведно с останалите доказателства, вкл. ПТЕ, също не установява наличие на скрит недостатък в процесния имот, който да е довел до пожара. Същата предлага само хипотетично примерно изброяване на вероятните според изготвилото я вещо лице възможности за получаване на дефектен ток - неизваден пирон от мостовия кабел и нараняване на изолацията му, некачествена връзка в клемореда, лоша връзка в разклонителната кутия, късо съединение в проводниците в разклонителните кутии или в контактите и др. - който ток години след въвеждането в експлоатация би могъл да причини запалване. Всички те са в сферата единствено на теоретично възможните в подобни хипотези причини и нямат опора в и връзка със събраните доказателства по делото - липсват такива, които да подкрепят която и да е от горните хипотетични причини, напр. относно метода на изграждане на елинсталацията, в това число с поставяне на пирони при закрепването, относно наличие на съответно огнище и късо съединение (напротив, вещото лице, изготвило ПТЕ, изрично сочи, че разклонителните кутии не са източник на запалването, няма нагорели кабели, нито кабели, които да са предизвикали запалване, не се е получило късо съединение) – и това опровергава тезата на касатора, че причина за пожара е неизваден пирон. Отделно от изложеното вещите лица изрично сочат, че при изключена елинсталация - в какъвто смисъл са показанията на св.Б. /който твърди, че си е тръгнал последен на датата на пожара и е изгасил осветлението – макар надлежни писмени доказателства съгласно чл.12 от Наредбата в тази връзка да не са представени/ е невъзможно да възникне авариен режим и съответно късо съединение. Самостоятелно значение има и обстоятелството, констатирано в заключенията на ПТЕ и ТЕ и разпита на вещите лица, че към момента на посещението им всички следи от пожара са били заличени /а той се развива в пространството и времето, при което оставя характерни следи за огнище и направление на разпространението на горенето-ПТЕ/, съответно помещението – след основен ремонт /ТЕ/. Наемателят, в чието държане е бил имота, не е осигурил запазване на следите до съответно посещение от назначен от съда експерт, за да е възможно извършване на надлежна точна преценка за причините за пожара на база наличните характерни следи от източника на запалване /огнището на пожара/ и да е налице категоричност в изводите на експертите /вещото лице, изготвило ПТЕ, изрично сочи, че характерните следи са унищожени, изводите му се базират на представен от фирмата снимков материал, направен от неспециалисти, от който не може да се получи информация за огнището на пожара - точката, в която е възникнало горенето, и за характерните следи от източника на запалване, а само за зоната, в която е възникнало това огнище, но от същите е видно, че няма следи от късо съединение и горими материали са складирани в непосредствена близост до осветителните тела/; не е дал възможност и на наемодателя сам да се запознае с положението непосредствено след пожара /вместо това, в нарушение на чл.233 ал.2 ЗЗД, го е уведомил 20 дни след избухването му/. Същевременно не е изпълнил и задължението си за ежегодна профилактика на инсталациите в сградата /чл.3.4 от договора за наем/ /ПТЕ/- която би могла да даде информация за техническото състояние на елинсталацията и евентуално ненадлежно функциониране на някои от елементите на електрическата система, и съответно да предотврати вреди от авариране. При тези обстоятелства заключението на съда, че изложените в удостоверението и от вещите лица предположения не могат да послужат като аргумент за оборване на презумпцията за изправност на електрическата система и монтираните осветителни дела, респективно, не съставляват провеждане на пълно и главно доказване на наличие на скрит недостатък в електрическата система на наетия имот, в причинна връзка с възникналия пожар, на практика са направени при съобразяване на релевантните факти, обстоятелства и съображения и не са произволни. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, съответно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи /на практика въпросите съдържат оплаквания относно правилността на въззивното решение поради нарушение на процесуалния закон/. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество, след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Аналогичното важи и за въпроси №.4 и №.5. Съгласно цитираната във връзка с тях задължителна практика заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средства, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, като съдът следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки. В разглежданата хипотеза не е налице некредитиране на заключение – съдът не е намерил, че приетите заключения са негодни, а на практика на база на съдържащите се в тях констатации и изводи е приел, че те не доказват наличието на скрити недостатъци на наетия имот – в това число доколкото при извършване на огледа имотът, който е бил в държане именно на ищеца, е бил отремонтиран и всички характерни следи са били унищожени /вкл. луминисцентната лампа, която не е била запазена/, заключенията съдържат хипотетични причини, които не могат да послужат като аргументи за оборване на презумпцията за изправност на електрическата система /в това число предвид протокола на приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на електрическото съоръжение на офис-сградата и магазина и разрешение за електрическа мощност/, респективно не се подкрепят от останалите доказателства по делото и има данни за неизпълнение на задължения на наемателя, цитирани по-горе. Предвид изложеното не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпроси №.8-№.11 отново касаят задължението на въззивния съд да постанови решението си след съвкупна преценка на доказателствата и доводите и възраженията на страните, но се задават в контекста на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №.1/19.02.10 по тълк.д.№.1/09 на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По поставените въпросите е формирана задължителна практика, в това число цитирана по-горе и от самия касатор, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, подробно обсъждане в тази връзка се съдържа предвид оплакването по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради което и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат 675лв. разноски за платен адвокатски хонорар във връзка със защитата й пред касационната инстанция на основание чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,