Определение № 2781 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1234/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу Решение № 185 от 02.11.2022 г. по в.гр. д. № 317/2022 г. на АС - Бургас, с което е потвърдено Решение № 260118 от 15.04.2021 г. поправено с Решение № 260221 от 24.06.2022 г. и двете по гр.д. № 1582/2019 г. по описа на ОС - Бургас, с което са предявените искове от КПКОНПИ са отхвърлени. Жалбоподателят Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество / КПКОНПИ/, чрез процесуалния си представител, излага съображения за допускане на касационното решение поради за очевидна неправилност на същото и постановяването му в противоречие с постановеното въззивно решение поради. Ответникът- З. А. Ч., чрез процесуалния й представител, като се излагат съображения за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – Ф. И. Ч., чрез процесуалния й представител, като се излагат съображения за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Комисията искове против Ф. И. Ч.. и З. А. Ч. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 183 843.38лв., На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Ф. И. и З. А. сумата в размер на 21 000лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка: “БМВ”, модел “530 Д”, с per. [рег.номер на МПС]; - сумата в размер на 31 400лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка “АУДИ”, модел “А8”, с per. [рег.номер на МПС] и на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от З. А.. суми с общ размер 80 443.38лв., представляващи вноски по картови сметки, погасителни вноски по кредити по картови сметки, получени средства от трети лица, вноски по спестовни планове, касови вноски по разплащателни сметки и допълнителни вложения. Видно от изложеното в исковата молба и събраните писмени доказателства, проверките на имуществото на Ф. и З. Ч. са започнали по повод уведомление от Специализирана прокуратура София с рег.№ УВ-51- 7/17.01.2018г. на КПКОНПИ, ТД Бургас, с които СП е уведомила КПКОНПИ за това, че Ф. И. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 и чл.354в НК, чл.354а, ал.2, т.1, предл.2, вр. с ал.1, изр.1, предл.4 НК, чл.354в, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1, предл.4 НК и чл.354а, ал.2, т.1, предл.2, вр. с ал.1изр.1, предл.4 НК,-престъпление свързано с разпространение на наркотични вещества и отглеждане на забранени разтения всички попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.25 ЗПКОНПИ, следователно е налице законен повод за образуване на проверки. Съдът е приел, че от приложените писмени доказателства установяват придобиване от страна на двамата съпрузи за проверявания период на няколко недвижими вещи, само една от които чрез покупко-продажба. Установено е, че през проверявания период Ф. И. е сключил договор за финансов лизинг за придобиване на собственост върху л.а. марка “БМВ”, модел “Х6 3.5И”, с per. [рег.номер на МПС], но поради неизпълнение на задълженията за заплащане на ежемесечните такси за управление, договорът е прекратен, считано от 03.03.2011г. и автомобилът е отнет. Също през проверявания период двамата ответници са придобили и отчуждили следните ППС: л.а. марка “БМВ”, модел “530 Д”, с per. [рег.номер на МПС], пререгистриран на фондация „Алтернатива за всички“ и лек автомобил марка “АУДИ”, модел “А8”, с per. [рег.номер на МПС]. Двамата съпрузи са придобили под режима на СИО лек автомобил - марка “АУДИ”, модел “А3”, с per. [рег.номер на МПС]; З. Ч. е придобила в режим на индивидуална собственост л.а. марка “Фолксваген”, модел “Голф”, с per. [рег.номер на МПС] – дарен от родителите й и впоследствие, също през проверявания период заменен с друг л.а. марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. [рег.номер на МПС], впоследствие – отчужден. По искане на страните е извършена и приета по надлежния ред САТЕ, стр.1136, относно справедливите пазарни цени на автомобилите, с изключение на последния описан - л.а. марка “Фолксваген”, модел “Голф”, с per. [рег.номер на МПС], към датата на закупуване и към датата на отчуждаване за всеки от тях. Видно от преписката по делото, въззиваемите са оспорвали възприетите от в.л. стойности, като са се позовали на писмени договори. Съдът е приел, че като договори с нотариална заверка на подписите, те съдържат официално удостоверяване на авторството на положените подписи, датата на създаване на документите и са свидетелство за извършените от страните волеизявления пред нотариуса, но нямат материална доказателствена сила за стоящите извън тях факти – напр. за цената на закупуване или на отчуждаване на описаното МПС и е възприел цената, посочена н САТЕ. Съобразявайки експертизата, на стр. 1202, Приложение №3 от допълнително заключение, въззивният съд е приел общо приходната част възлиза на сумата от 294 181.67лв - трудови доходи на Ф. И.-6 554,65лева, З. А.-обезщетения и помощи-7029,72лева, суми от продажба на автомобили- 21 000лева, З. А. кредити 130 941,32лева, 911лева по сметки на Ф. И., 41840,73лева постъпили суми по сметките на З. А. от доходи в Нидирландия, 5000лева възстановен депозит при прекратяване на договор за наем, или общо 277 490,17 лева.Съдът е приел, че такъв доход са и „Постъпили суми от трети лица по банкови сметки на З. А. в размер на 27 132.23лв. Прието е, че разходната част възлиза на сумата от 416 981.92 лв. -„Разходи за издръжка на семейството“ – 94 551.69лв., определени, след като са приспаднати дните, в които проверяваните лица са били в чужбина; „Разходи за публично-правни задължения“ – 5 189.10лв.; „Разходи за задгранични пътувания“ – 70758.56лв. (последните определени по показателите на Евростат от в.л., съобразно престоя на проверяваните лица в Кралство Нидерландия и Република Румъния) – общо сума в размер на 170499.35лв. Към тази сума съдът е добавил разходи за придобиване на дружествени дялове и допълнителна вноска – общо 10 000лв., разхода от 9900 лв. за покупка на недвижим имот, доколкото свидетелските показания за доказване на симулация в частта относно заплащането на покупната цена по сделката в конкретния случай са недопустими – чл. 165, ал. 2 ГПК; разходи за покупка на МПС в размер на 66570 лв., според колона „разход за покупка на МПС“ към Приложение № 2 –стр.1201; сумите за погасителни вноски по кредити от сметки на Ф. Ч. и погасителни вноски за лизинг на “БМВ”, модел “Х6 3.5И”, с per. [рег.номер на МПС] – 87 653.34лв. и суми на погасени кредити от сметки на З. Ч. – 72 359.23 лв При тези данни съдът е приел, че при приложение на разпоредбата на §1, т.3 ДР ЗПКОНПИ, се налага извод, че установеното несъответствие не е значително, понеже е под законовия праг от 150 000лв. за целия проверяван период. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК КПКОНПИ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, как следва да се обсъди от съда заключение на вещо лице, следва ли вноски по сметки от трети лица да се приемат като приход и как следва да се тълкуват понятията имущество, обичайни и извънредни разходи. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от жалбоподателя КПКОНПИ въпроси, тъй като въззивното решение е постановено и в съответствие със задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В настоящия случай въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената задължителна и казуална практика на ВКС, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато по първия формулиран въпрос. В т.2 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, тоест такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл.153 ЗПКОНПИ, респективно чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност. Касационно обжалване не следва да се допусне и по поставения въпрос за това как следва да се обсъди от съда заключение на вещо лице. Въззивният съд е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г., първо г. о. на ВКС. В същата се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК, аналогична на чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.) вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Посочва се, че по аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано и целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Посочва се, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В настоящия случай въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с посочената практика на ВКС като е изложил мотиви защо възприема заключението на вещото лице по назначената САТЕ. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата З. А. Ч. следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за процесуално представителство пред ВКС в размер на 6000лева. Предвид изложените съображения, съдът