Определение № 989 от 11.10.2010 г. на ВКС по д. № 595/2010 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Ю. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. № 1066/05 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен в размер на 36694 лв. предявеният от С. Ж. и М. Ж. срещу касаторката иск по чл.59 от ЗЗД – присъдената сума е обезщетение за лишаването на ищците от ползване на възстановения им с иск по чл.7, вр. с чл.1 от З. недвижим имот, за периода 23.12.98 – 23.12.03 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. Налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, на което се позовава касаторът. Материалноправният въпрос: налице ли са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползването на имота в периода на висящност на спора за реституцията и ревандикацията му / приключили съответно през 2003 и 2008 г./ е от значение за спора. Въпросът е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед на приетото в задължителната практика на ВКС - ППВС №1/79 г. и ТР №1/95 г., допълнено с ТР №1/09 г. от 2.06.10 г. Според последното: „собствеността в случая се счита за възстановена от влизане на З. в сила, но отпадане на пречката за реституция – придобиването на имота от трети лица, става с влизане на решението по чл.7 от З. в сила; права, които още не са възникнали не могат да се защитават с искове за собственост”. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.