Определение № 387 от 28.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3324/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. С.-И., подадена чрез адв.Н. С., против решение № 572 от 28.05.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 808,/2025г. на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ състав. С това решение е потвърдено решение № 7/29.01.2025г. по гр.дело № 1050/2024г. на РС-Девня за отхвърляне исковете на касаторката с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени против Обединено училище „Свети Иван Рилски“-с.Червенци, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, извършено със заповед № РД-07-620/11.09.2024г. на директора на ОУ „Свети Иван Рилски“-с.Червенци за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ; за възстановяване на касаторката на заеманата преди уволнението длъжност „учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ и за осъждане на ответника да й плати обезщетение в размер 6 357,34 лева за оставането й без работа за периода от 28.09.2024г. до 28.03.2025г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и поставя следните въпроси, за които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Налице ли е основанието за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал.1, т.6 КТ в случаите, в които за заемането на длъжността учител, лицето притежава необходимото образование и квалификация съгласно Наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти; 2. Налице ли е нарушение на чл.8 КТ от страна на работодателя, който прекратява трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, на лице заемащо длъжността „учител“, като в същото време възлага неговите часове на друг учител, който също не отговаря на изискванията за заемане на длъжността „учител“; 3. Допустимо ли е постановяване на решение без съдът да прецени всички праворелевантни факти от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото. Ответникът по касационната жалба Обединено училище „Свети Иван Рилски“-с. Червенци, представлявано от директора П. П., чрез пълномощника адв. А. П., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, насочена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени, въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното: по силата на трудов договор № 451/11.09.2023г. ищцата е работила при ответника на длъжността „Учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“; според длъжностната характеристика за заемане на длъжността се изисква придобито висше образование и професионална квалификация „учител“ съгласно т.5 от Приложение № 1 към чл.10 от Наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти; с допълнително споразумение от 23.02.2024г. длъжността е била изменена на „старши учител“. Със заповед № РД-07-320/11.09.2024г. на директора, на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено с мотиви, че тя не притежава необходимата професионална квалификация „учител“, която се изисква според т.5.11, т.5.12 и т.5.13 от Приложение № 1 към чл.10 от Наредбата № 15/22.07.2019г., поради което към момента на сключване на трудовия договор и към датата на прекратяването му не отговаря на изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „учител по химия/химия и опазване на околната среда“ и/или за „учител по човекът и природата“, както и за професионална квалификация за заемане на длъжността „учител по биология/биология и здравно образование“. Съдът е обсъдил, представените по делото: диплома за висше образование, издадена през 2021г. от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, според която ищцата е придобила образователно-квалификационна степен-Бакалавър по специалност „Растителна защита“ и професионална квалификация – „агроном“; удостоверения № 23/25.07.2024г. и № 2375/02.08.2024г. от Шуменския университет, според които е записана през учебната 2023/2024г. в курс по задочно обучение за висше образование на образователно- квалификационна степен по специалност - „Учител по химия и опазване на околната среда“ и „Учител по биология и здравно образование“; уведомително писмо изх. №174/03.09.2024г. до ищцата, с което директорът на училището я е поканил в 3 - дневен срок да представи необходимите документи за придобито образование и професионална квалификация или за придобита допълнителна квалификация „учител по биология/биология и здравно образование“, „учител по химия/химия и опазване на околната среда“ и/или за „учител по човекът и природата“; в писмото е посочено, че пред работодателя ищцата е представила удостоверение за придобита професионална квалификация „учител по професионална подготовка“; възражението на ищцата срещу искането за представяне на доказателства, както и срещу предложението на работодателя да работи като „лектор“. Въззивният съд е обсъдил и приетата по делото ССчЕ в заключението на която са установени заложените хорариуми за учебната 2023/2024г. и за учебната 2024/2025г. по „Биология и здравно образование” и по „Химия и опазване на околната среда” за съответните класове. Вещото лице е установило, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за м.08.2024г. е 1 890,02 лева, а обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 28.09.2024г. до 28.03.2025г. е изчислено в размер 11 345,09 лева. За да даде отговор на спорния във въззивното производство въпрос- дали ищцата е отговаряла на нормативните изисквания за заемане на длъжността към момента на възникване на трудовото й правоотношение, на първо място въззивният съд се е позовал на съдебна практика, в това число и на ТР № 4/01.02.2021г. по тълк.дело № 7/2017г. на ОСГК на ВКС, анализирал е приложимата по спорното правоотношение нормативна уредба - ЗПУО и подзаконовия нормативен акт- Наредба № 15/22.07.2019г., съообразил е данните по делото за завършено от ищцата висше образование по специалността „растителна защита“ и придобита квалификация „агроном“ и е приел, че доколкото и за трите длъжности - учител по „биология и здравно образование“, учител по „химия и опазване на околната среда“ и учител по „човекът и природата“ се изисква диплома „учител” по съответния предмет или придобита допълнителна професионална квалификация – „учител“ по биология, по химия или по човек и природа, то нито към датата на възникване на трудово правоотношение (11.09.2023г.), респективно към датата на прекратявянето му с оспорената заповед от 11.09.2024г. ищцата е притежавала нормативно изисикуемата професионална квалификация „учител“ по някой от преподаваните от нея общообразователни учебни предмети. Съобразил е, че според двете удостоверения от Шуменския университет Р. С.-И. е записана през 2023/2024г. и се обучава за придобиване на образователно-квалификационна степен – „Учител по биология и здравно образование“ и „Учител по химия и опазване на околната среда“, но все още не го е завършила. Притежаваната от нея допълнителна професионална квалификация „Учител по професионална подготовка“ (факт, който не се оспорва от ответника и съдът е приел за установен) би я легимимирал като правоспособен учител по професионална подготовка (т.9.1 от Приложение 1 към чл.10 от Наредба № 15 от 22.07.2019г.), но не и като учител по който и да било общообразователен предмет в прогимназиален етап, съгласно изискванията по т.5 от Приложение 1. С оглед изложеното съдът е приел, че ищцата не е отговаряла и не отговаря към датата на сезиране на съда с исковата молба на изискванията за заемане на длъжността старши учител, респективно учител по общообразователен предмет в прогимназиален етап на образование. Поради липсата на необходимо образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „учител по химия и опазване на околната среда“ и „учител по човекът и природа“, както и професионална квалификация за заемане на длъжността „учител по биология и здравно образование“ въззивният съд е направил извод за законосъобразност на издадената от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. За неоснователно е намерено възражението на ищцата, че прекратявайки трудовото правоотношение работодателят е приложил недобросъвестно закона и е злоупотребил с правата си. Съдът е приел, че липсват данни работодателят да е преследвал недобросъвестна цел, въвеждайки по своя инициатива допълнителни или различни изисквания за длъжността, заемана от ищцата, с цел да създаде условия за прекратяване на правоотношението й, в който случай не би било налице основанието на чл.328, ал.1, т.6 от КТ (т.1А от ТР № 4/01.02.2021г. по тълк.дело № 7/2017г. на ОСГК на ВКС). Посочил е, че работодателят е констатирал, че ищцата не отговаря на нормативно регламентирани изисквания за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността и това легитимира като законосъобразно правото му да преустанови трудовото правоотношение с нея. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е изцяло обусловено от обективни факти, което изключва наличието на субективно отношение като елемент от твърдяната злоупотреба с право. За недоказани са счетени и твърденията, че след уволнението й учебните дисциплини „биология и здравно образование“ и „химия и опазване на околната среда“ се преподават от учители със същото образование и квалификация като нейното. Съдът е приел, че посочените дисциплини се преподават от учители със съответно образование и професионална квалификация „учител“ (П. П. и Я. Н.), а учителят Й. Л., чийто трудов договор е за длъжността „учител професионална подготовка“, за която има образование и съответна квалификация, преподава учебния предмет „биология и здравно образование“ само за допълване на норматива му извън преподаваната от него основна дисциплина. С оглед изложеното окръжният съд е достигнал до извод за неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съответно до неоснователност и на обусловените от него искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа. Върховният касационен съд намира, че при тези мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касаторката основание за допускане на касационно обжалване. На първото питане, макар и некоректно поставено (въззивният съд не е приемал, че ищцата притежава необходимото образование и квалификация според Наредба № 15/22.07.2019г.), но обобщено свеждащо си до въпроса кога е налице основанието по чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, отговор е даден в ТР № 4 от 01.02.2021г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 4/2017г. - основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал.1, т.6 КТ е налице, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. В постоянната си практика ВКС приема, че изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или в друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. В мотивите към т. 1б от цитираното ТР № 4/01.02.2021г. по тълк.дело № 4/2017г. на ОСГК е прието, че когато изискванията за образование или професионална квалификация са нормативно установени, а след възникване на трудовото правоотношение работодателят констатира, че работникът или служителят не ги притежава, той може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като упражнява правомощия в съответствие с изискванията на закона. Тези правни разрешения са съобразени от въззивния съд, поради което касационно обжалване по първия поставен въпрос относно приложението на чл. 328, ал.1, т.6 КТ не може да се допусне. По втория поставен въпрос е налице съдебна практика ВКС, в която се приема, че ищецът, който твърди, че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение, в исковата молба следва да изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба; злоупотребата с право от страна на работодателя е налице, когато се установи, че единственото му желание е било чрез законово допустими средства да постигне прекратяване на трудовия договор с конкретен служител. Необходимо е да се установи дали е оборена добросъвестността на работодателя, което изисква от ищеца освен да се позове, но и да докаже конкретните факти, които опровергават презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ. В случая, в исковата молба са посочени факти за злоупотреба с право от страна на работодателя, които обаче въззивният съд е приел за недоказани и съответно е направил извод, че работодателят не е злоупотребил с правото по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Несъгласието на касатора с анализа на доказателствата и с изводите на въззивния съд не може да обуслови допускане на решението до касационно обжалване. По третия въпрос също е налице съдебна практика, съдържаща се в т. 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да посочи кои правнорелевантни факти намира за установени въз основа на тях. В съответствие с посочената съдебна практика въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти. Съдът е мотивирал решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като е посочил кои факти намира за установени и въз основа на кои доказателства и е изложил правните си изводи във връзка с приетата фактическа обстановка. В заключение - въззивното решение е постановено в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС по поставените въпроси. Наличието на задължителна съдебна практика по питанията на касаторката, изключва допускането на касационно обжалване в поддържаната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При този изход на делото касаторката дължи на ответното училище сторените в касационното производство разноски в размер 2 400 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 06.08.2025г. и преводно нареждане от 06.08.2025г., удостоверяващо плащането. Сумата 2 400 лева следва да бъде превалутирана в евро при спазване правилата на чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г. при фиксиран курс 1,95583 лева за едно евро. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение