Определение № 4549 от 09.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3105/2024 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 1561 от 18.03.2024 год. по гр. д. № 8236/2022 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение № 6468/14.06.2022 год., постановено по гр. д. № 57233/2021 год. на Софийски районен съд, 27 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Ти Пи План“ ЕООД срещу Столична община отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Столична община не е собственик на: поземлен имот с идентификатор № 68134.1605.4990 и поземлен имот с идентификатор № 68134.1605.4806 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящи се в гр. София, район Студентски, ул. „Акад. Стефан Младенов“ № 88. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от „Ти Пи План“ ЕООД, ЕИК 175394720, представлявано от управителя Васил С. С., чрез процесуалния представител адв. Д. Й.. В нея се поддържат оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че спорният по делото въпрос относно приложение на регулацията е разрешен в противоречие с ТР № 3 от 28.03.2011 год. по т. д. № 3/2010 год. на ОСГК на ВКС и решение № 449 от 17.11.2011 год. по гр. дело № 1212/2010 год. на ВКС, І г.о. Твърди се, че са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност. Другата страна по спора – Столична община, представлявана от Васил Терзиев – кмет, чрез гл. юрк. В. М., в представения писмен отговор поддържа становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Иска се присъждане на разноски. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Върховният касационен съд, в настоящия състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното: Въззивният съд е приел за установено следното: По иска с предмет имот с идентификатор № 68134.1605.4806: Въз основа на събраните по делото доказателства за историята на този имот, сега попадащ в парцел ІV-КОО, въззивният съд приел, че същият е извън площта на възстановения на наследниците на И. Б. /с решение № 8947/12.09.2005 г. /л. 50-51 от делото на СГС от 2020 г./земеделски имот, представляващ имот пл. № 1075, който в регулационния план – ГУМ, „Студентски град“, одобрен със заповед № 436/30.09.1975 год., попада в кв. 20, като част от него попада в терен на НСА с изградени благоустройствени мероприятия – озеленяване и изпълнена ограда, в улица с изградена инженерна инфраструктура – ел. кабели НН, канализация, водопровод. Съгласно ЧЗРКП, одобрен на 30.03.2001 год. на СОС, бившият имот попада в УПИ ІІІ-1836, УПИ ІV- и V-1738, всички в кв. 270А, м. „Студентски град“. Мероприятието е реализирано и за имота е съставен АОбС от 2000 год., като от общата площ на имота е възстановена само незастроената такава от 518 кв. м. – част А -238 кв. м. и част В- 280 кв. м. Посочено е от въззивният съд, че макар между страните да няма спор, че преди реституцията целият имот с пл. № 1075 е принадлежал на ответника, последното обстоятелство се установява от приетите и описани доказателства, предвид разпоредбата на § 7 ДР ЗМСМА. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 64, том 1, рег. № 919, дело № 59/2006 г., на 22.03.2006 г. /л. 53 и сл. СГС от 2020 г./ наследниците на И. С. Б. С., въз основа на приложено към молбата им решение № 8947/12.09.2005 г. на ОСЗГ, са признати за съсобственици по наследство върху недвижими имоти, а именно: А. поземлен имот с площ 272 кв.м., пл. № 3525; Б. поземлен имот с площ 247 кв.м., пл. № 3524, а впоследствие тези имоти са предмет на прехвърлителни сделки по нот. актове № 65/2006 год.,№ 69/2009 год. и № 64/2009 год., въз основа на които ищцеът се легитимира като техен сбственик. Посочено е в решението, че не се спори, а и от писмените доказателства по делото и заключението на СТЕ се установява, че тези два имота, предмет на описаните по-горе нотариални актове, са идентични с възстановените на наследниците на И. С. Б. С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници 0, 518 дка от имот с пл. № 1075. Въззивният съд е изложил съображения относно конститутивното действие на решенията на поземлените комисии по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне, позовавайки се на задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1 по ТД № 1/1997 год., ОСГК на ВКС. Посочено е още, че това ТР е постановено след цитираното от жалбоподателя решение № 7 от 19.VI.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 9/95 г., като следва да се има предвид, че в мотивната част последното не съдържа задължителни указания относно действието на решенията на ОСЗГ, поради което и приложение намира разрешението, дадено от ВКС, задължително за съдилищата. Приема се, че в процесния случай конститутивно решение за възстановяване е постановено за 0, 518 дка от имот с пл. № 1075, а за останалата част от този имот, в която част попада и процесният поземлен имот с идентификатор № 68134.1605.4806, има постановен отказ, т. е. липсва конститутивно решение за възстановяване и собствеността върху невъзстановената част от бившия имот е останала в патримониума на общината. По иска с предмет имот с идентификатор 68134.1605.4990: Въззивният съд е посочил, че страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на СТЕ се установява: 1/. По отношение на имот с идентификатор 68134.1605. 1836, с който процесният имот с идентификатор 68134.1605.4990 граничи на запад: че с влязло в сила решение № 1557/01.08.1995 г. на ПК, кв. Драгалевци /л. 32 и сл. СГС от 2020 г./, за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници е възстановено правото на собственост на наследниците на Б. А. Х. на имот със свободна площ от 2845 кв.м, че имотът е заснет през 1995 г. с пл. № 1836 и нанесен в КЛ № 646, съгласно решение № 1557/01.08.1995 г. на ПК на кв. Драгалевци, с площ 2845 кв.м., попада в РП на местност "Студентски град", одобрен със заповед № 435 от 30.09.1975 г.; че имот с пл. № 1836 е идентичен с възстановената част от бившия имот пл. № 5153; че имот с пл. № 1836 е бил предмет на следните договори за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове, както следва /л. 36 и сл. СГС /: № 150/2002 год., с който наследниците на Б. А. Х. го продават на В. К. К., действащ като ЕТ „Веселин Колев-2002“, В. Ц. Ц. и Т. Д. Д.; нотариален акт № 129/2004 г., с който посочените лица и съпругите им го продават на „Тобо-проект“ ООД; 2/. По отношение на имот с идентификатор 68134.1605. 1738, с който процесният имот с идентификатор 68134.1605.4990 граничи на юг: че с нотариален акт за покупко-продажба № 141/99 год. /л. 95 СРС/ И. Д. З. придобива правото на собственост върху празно урегулирано дворно място, съставляващо имот пл. № 1738, нанесен в кад. лист № 646, заснет през 1995 г. с площ по н.а. 2850 кв.м, а по скица - 2836 кв.м, при съседи: имот пл. № 1836 /описаният по-горе/, свободна площ, улица, имот пл. № 1364, имот пл. № 2294 и алея. Въззивният съд е приел за установено от горните доказателства, че към 2001 год. имот с пл. № 1836, макар и нанесен в кадастралния план, не е бил урегулиран. Макар за другия съседен имот с пл. № 1738 да има данни да е бил урегулиран към 2001 год., то няма твърдения и доказателства тази регулация да е била приложена. От заключението на СТЕ се установява, че е бил одобрен регулационен план Главна улична мрежа на м. "Студентски град" със заповед № 435/30.09.1975 г., но липсват твърдения и доказателства да е била приложена по отношение на този имот. Въз основа на това съдът прави извода, че регулацията не е била приложена към момента, в който е одобрен частичен застроителен и регулационен план и кадастър за м. "Студентски град", кв. 270 и 270а /решение № 101 на СОС по протокол № 24/30.03.2001 год./. Като съображения в подкрепа на този извод е и представения протокол № РД 67-144/28.05.2002 год. /л. 71 и сл. СРС/, в който, в т. III се определя стойността на част от имота с пл. № 1738, отстъпена за улична тегоба, с изложени съображения за този институт, уреден в ЗТСУ (отм.) - чл. 52а, ал. 1 и чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), до момента на отмяната на последните, т.е. към момента на одобряване на плана от 2001 год. са действащи норми. Според чл. 262, ал. 1 ЗТСУ при прилагане на първоначален застроителен и регулационен план или на последващи планове, когато предходният план не е приложен, всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот. Направен е извод, че след като част от имота се отчуждава на основание тази норма, то към 2001 год. /дори и имот с пл. № 1738 да е бил урегулиран с плана от 1975 г./, регулацията не е била приложена /това може да се приеме, доколкото нито една от страните не твърди и няма други доказателства, от които да се заключи, че преходна регулация на този имот да е била приложена/. С решение № 101 на СОС по протокол № 24/30.03.2001 г. е одобрен частичен застроителен и регулационен план и кадастър за м. "Студентски град", кв. 270 и 270а, обнародван в ДВ брой № 54/15.06.2001 год. /л. 93 СРС/. Не се спори от страните, а и от писмените доказателства по делото и заключението на СТЕ се установява, че с този ЧЗРПК се урегулират описаните по-горе два имота - пл. № 1836 и 1738. За имот с пл. № 1738 е отреден парцел V-1738. С този регулационен план от имот пл. № 1738 се отчуждават 195 кв.м - триъгълник в северната част на имота /видно от скицата на чл. 76 от делото на СРС, заключението на СТЕ, комбинирана скица на л. 160/, които се придават към парцел IV за КОО /комплексно обществено обслужване/. Съгласно заключението на СТЕ /отговор на задача 2.4 - л. 158, комбинираната скица на л. 160/ частта от 195 кв.м, която се отчуждава от имот с пл. № 1738 по ЧЗРПК е идентична с процесния имот с идентификатор 68134.1605.4990. На комбинираната скица тази част /респ. спорният имот/ е отбелязан с букви ВГДВ. Въз основа на приетите по делото скици на л. 76, 77, 103 от делото на СРС, както и заключението на СТЕ и скицата към него /л. 160 СРС/, се установява, че с процесния ЧЗРПК от имот с пл. № 1738 се отчуждават 195 кв.м, които се придават към парцел IV за КОО, а към парцел V-1738 се придават общо 263 кв.м, от които 233 от северозападната страна /заключени между букви БВАБ от комбинираната скица; оцветени в червено на скицата на л. 76/, и 30 кв. м. - от североизточната - по букви ДЖЕД. От тези две скици се установява, че първата придаваема се площ е от имот с пл. № 1836, а тази от 30 кв.м - от имот с пл. № 1075 /който е общински/. Приема се, че отстъпването на части за улична тегоба не касае предмета на делото, поради което отчужденията за такава не следва да се обсъждат. Въззивният съд е приел, че няма спор, а и от представеното по делото съдебно удостоверение /л. 97 СРС/, се установява, че към 20.03.2002 год. решение № 101 на СОС по протокол № 24/30.03.2001 год., с което е одобрен проект за частичен застроителен и регулационен план и кадастър за м. "Студентски град", кв. 270 и 270а, е влязъл в сила по отношение на урегулиран поземлен имот V-1738. Въз основа на направени искания от собственика му И. З. от 07.05.2003 г. /л. 94/ и от 04.07.2001 г. /л. 88/, за уреждане на сметки по регулация е издаден протокол № РД-67-144/28.05.2002 г. относно оценка на части от недвижим имот, придадени и отчуждени по дворищнорегулационен план, във връзка с § 6, ал. 2 и, ал. 4 ПР на ЗУТ. Посочени са стойностите на частите от имотите, които се придават към парцел № V-1738, кв. 270а, както и стойността на отчуждената част от имот пл. № 1738 - дворно място 195 кв.м., като получената разлика е заплатена от собственика на парцел V-1738 И. Д. З. /платежно нареждане на л. 80 СРС/. Представено е по делото и искане от Столична община до нотариус за издаване на нотариален акт за недвижим имот, придаден към парцел по дворищнорегулационен план /л. 86 СРС/, като е издаден констативния нотариален акт № 140, том II, рег. № 12638, дело № 343/2002 г. /л. 46 и сл. СГС от 2020 г./, с който И. Д. З., в качеството си на собственик на V-1738, е призната за собственик на следния недвижим имот, придаден по регулация към собствения недвижим имот /V-1738/ а именно: 1/. част от имот без планоснимачен номер, кв. 270а, собственост на СО, с площ 233 кв.м, при съседи на придаваемата част: север - УПИ IV за КОО, юг - УПИ - V-1738, запад - алея, изток - улица; 2/. част от имот без планоснимачен номер, кв. 270а, собственост на СО, с площ 30 кв.м, при съседи на придаваемата част: север - УПИ IV за КОО, юг и запад - УПИ - V-1738, изток - улица. Посочено е, че със същия план е урегулиран и имот с пл. № 1836, за който е предвиден парцел III-1836 /скиците на л. 76, 77 и 160/, като реална част от 233 кв. м. от него се придават към парцел V-1738. Тази реална част е идентична с описания в констативния нотариален акт № 140, том II, рег. № 12638, дело № 343/2002 г. като част от имот без планоснимачен номер, кв. 270а, собственост на СО, с площ 233 кв.м, при съседи на придаваемата част: север - УПИ IV за КОО, юг - УПИ - V-1738, запад - алея, изток - улица. Видно от скиците на л. 76 и 77 от делото на СРС, друга реална част от имот с № 1836 /с неизвестна площ/, разположена на северната граница и над нея на придадената към парцел V-1738 част от 233 кв.м, се придава към парцел IV за КОО. На скицата на л. 77 тази част е при граници: на юг - парцел V-1738, на север - парцел III1836, на запад - алея, на изток - парцел IV за КОО /тези 195 кв.м, отчуждени със същия план от имот с пл. № 1738 и придадени към парцел IV за КОО/. От скиците се приема за установено, че по процесния ЧЗРПК УПИ IV е отреден за КОО /комплексно обществено обслужване/. Същевременно в описания по-горе констативен нотариален акт източната граница на придаваемата част от 233 кв.м, която е посочена като собственост на СО, е описана като улица - тази източна граница е процесният спорен имот. Подчертано е, че следва да се съобрази и обстоятелството, че към датата на одобряване на ЧЗРПК за имот с пл. № 1738 не е била приложена регулация, а имот с пл. № 1836 не е бил урегулиран по предходен план. При тези факти въззивният съд е достигнал до извода, че регулацията на процесните имоти по процесния ЧЗРПК е по реда на чл. 21а ЗТСУ (отм.). Разяснено е, че съгласно посочената разпоредба със застроителен и регулационен план за неурегулирани територии, както и за територии с неприложена първа регулация се определят необходимите площи за изграждане на улиците, площадите, обектите и съоръженията (надземни и подземни) на техническата инфраструктура. За осъществяването на тези мероприятия с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на общината еднаква процентна част от имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че част от този парцел за КОО в констативния нотариален акт е посочен като улица източната граница на придадените към парцел V-1738 233 кв.м. Във въззивното решение е цитирано определение № 455/24.07.2017 г. по гр. д. № 5341/2016 г. на ВКС, І ГО /с което не е допуснато касационно обжалване и изводите в което са споделени от въззивния съд/, в което се сочи, че адресати на чл. 21а ЗТСУ (отм.) са собствениците на имоти в неурегулирани територии, но и собствениците на територии с неприложена първа регулация. При неприложена първа регулация обществените мероприятия по застроителния и регулационен план не са изпълнени, собствеността е запазена, а имотните граници не са се превърнали в парцелни. Въззивният съд е приел, че след като в случая за урегулираните имоти не е имало предходна приложена регулация, както и предвид отреждането на отчуждената част от 195 кв.м /за КОО, за улица/, то несъмнено това е приложимата към процесния фактически състав правна норма. Сочи се, че според чл. 21, ал. 2, изр. 3 ЗТСУ (отм.), от датата на влизане на плана в сила собствениците на имоти придобиват собствеността върху новообразуваните в плана парцели, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части от имоти за изграждане на обектите и съоръженията по ал.1. Отчуждителното действие на плана по чл. 21а ЗТСУ (отм.), настъпва с влизането му в сила, като без значение е дали общината фактически е завзела имота, заплатени ли са сметките и реализирала ли е предвиденото мероприятие. В този смисъл е цитирана и постоянна практика на ВКС - решение № 371/28.07.2010 г. по гр. д. № 1007/2009 г.; решение № 160/23.01.2015 г. по гр. д. № 2944/2014 г., постановени по приложението на чл. 16 ЗУТ, чиято първоначална редакция възпроизвежда съдържателно чл. 21а ЗТСУ /отменен в приложимата редакция/. Въззивният съд приема, че след като отчуждителният ефект на процесния ЧЗРП настъпва с влизането му в сила, то в случая е без значение към този факт наличие на пороци на протокола за оценка на частите от имотите, предвидени за отчуждаване. Дори и да има такива, вещноправните последици на плана по чл. 21а ЗТСУ (отм.), не са засегнати от нарушения в процедурата по уреждане на сметките. С влизане в сила на регулацията по отношение на парцел V-1738 общината е придобила правото на собственост върху отчуждената от имот с пл. № 1738 реална част 195 кв.м, идентична със спорния имот. Подчертано е, че именно тези 195 кв.м са предмет на делото. Предмет на делото не са частите от имот пл. № 1836, които се придават към парцел V-1738, поради което въззивният съд е посочил, че не следва да обсъжда дали и на какво основание общината се счита за титуляр на правото на собственост върху тях. На последно място, отбелязано е, че към датата на влизане в сила на ЗУТ процесният ЧЗРП не е влязъл в сила, поради което и за него приложима е ал. 3 на § 6 ЗТСУ (отм.), според която проекти за териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове и кадастралните планове към тях, които са внесени за обявяване до 31 май 2001 г., се съобщават, съгласуват, одобряват, обжалват и влизат в сила по досегашния ред. Според ал. 4, след влизане в сила на дворищнорегулационните планове по ал. 3, те могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането им в сила. Общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането. Въззивният съд е счел доводите на въззивника за липса на приложение на процесната регулация, по силата на която се отчуждават 195 кв.м от имот с пл. № 1738, за ирелевантни. Това е така, защото съгласно § 8, ал. 1 ПЗР ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от същите отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. От прочита на последната следва, че изискванията за прилагане регулацията не се отнася за частите от застроителните и регулационни планове по чл. 21а ЗТСУ (отм.). Тази норма е относима само към посочените дворищнорегулационни планове, какъвто процесният не е. Ето защо, дори и да не е приложена регулацията, отчуждителното действие на влезлия в сила ЧЗРПК по отношение на придобитите от общината 195 квадратни метра няма да отпадне. Съдът приел, че общината е доказала придобиване на правото на собственост и върху този спорен имот. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 год. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. При тези съображения във въззивното решение, поставеният в изложението въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Същият касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства. Приема се от въззивния съд, че към 2001 год. имот с пл. № 1836 не е бил урегулиран - бил е нанесен в кадастралната карта, но не и регулиран. Изрично е посочено във въззивното решение, че макар за имот с пл. № 1738 да има данни да е бил урегулиран към 2001 год., то няма твърдения и доказателства тази регулация да е била приложена. Сочи се още, че според заключението на СТЕ за процесната местност е бил одобрен регулационен план Главна улична мрежа на м. "Студентски град" със заповед № 435/30.09.1975 год., като обаче няма твърдения и доказателства да е била приложена по отношение на този имот. Посочено е също така, че има доказателства, от които може да се заключи, че не е била приложена към момента, в който е одобрен частичен застроителен и регулационен план и кадастър за м. "Студентски град", кв. 270 и 270а /решение № 101 на СОС по протокол № 24/30.03.2001 г./. Въззивният съд е счел доводите на въззивника за липса на приложение на процесната регулация, по силата на която се отчуждават 195 кв.м от имот с пл. № 1738, за ирелевантни. Изрично е посочено, че това е така, защото съгласно § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. Приема се също така, че изискванията за прилагане регулацията не се отнася за частите от застроителните и регулационни планове по чл. 21а ЗТСУ (отм.). Тази норма е относима само към посочените дворищнорегулационни планове, какъвто процесният не е. Ето защо, изводът на въззивния съд е, че дори и да не е приложена регулацията, отчуждителното действие на влезлия в сила ЧЗРПК по отношение на придобитите от общината 195 кв.м. няма да отпадне. С оглед избраната формулировка, повдигнатият в изложението въпрос представлява по своята същност оплакване срещу изводите на въззивния съд относно прилагането или не на регулацията спрямо процесните имоти. Несъгласието на касатора с формираните от съда фактически и правни изводи, относими към правилността на решението, не могат да обосноват достъп до касация. Това води до извод за ирелевантност и на сочената в изложението практика към въпроса, вкл. и задължителната такава /ТР № 3/2010 год. ОСГК на ВКС/. При липса на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване не следва да бъде разглеждана и специфичната такава. Отделно, за пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че соченото като противоречива практика решение № 449 от 17.11.2011 год. по гр. дело № 1212/2010 год. на ВКС, І г.о. е неотносимо към така поставения в изложението въпрос, тъй като разгледаният в него въпрос касае конкретната хипотеза на прилагане на регулационния план със заплащане стойността на придадения имот и снабдяване на собственика с констативен нотариален акт за собственост на придаваемия по регулация имот, които обстоятелства не са били изяснени. Обстоятелствата по настоящето дело са различни, поради което и не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – въззивното решение не е вероятно недопустимо, тъй като е постановено по предявения иск с оглед търсената защита и при прочита му не се констатира законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито се констатира явна необоснованост на решаващите изводи по предмета на спора, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика, което да обоснове очевидната му неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване. Затова не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно изхода на делото, на ответника Столична община следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение