Определение № 60566 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 828/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Варна, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт С. Н. срещу решение № 260052 от 26.11.2020 г, постановено по в.гр.дело № 386/20 г по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260254/31.7.2020 г, по гр.дело № 1118/19 г по описа на Окръжен съд-Варна в частта, с която Община Варна е осъдена да заплати на основание чл.49 ал.1 ЗЗД на С. З. Ш. сумата 100 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, поради смъртта на дъщеря й З. С. Ш., както и сумата 70 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, поради смъртта на майка й З. А. Ш..Със същото решение е отменено решение № 260052 от 26.11.2020 г, постановено по в.гр.дело № 386/20 г по описа на Варненски апелативен съд в частта, с която предявеният от С. З. Ш. против Община Варна иск по чл.49 ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 70 000 лв до сумата 90 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на З. А. Ш.-майка на ищцата и вместо това е постановено друго, с което на последната са присъдени още 20 000 лв-обезщетение на неимуществени вреди като искът е уважен до размера на сумата 90 000 лв. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и несправедливо, тъй като не е отчетен действителния принос на ответника. Ответницата по касационната жалба С. З. Ш. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Н. П..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в тази инстанция в размер на 5 800 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Предявеният иск е с правно основание чл.49 ал.1 ЗЗД. С обжалваното въззивно решение е прието, за безспорно, че дъщерята на ищцата-З. С. Ш. и майка й З. А. Ш. са починали на 19.6.2014 г, в резултат на механична асфикция, настъпила вследствие удавяне, при наводнението в кв.Аспарухово, в [населено място].Пострадалите са се намирали в къщата на Ж. Ш.-сестра на З. Ш., която е разположена в Т. дере.Вследствие на непочистването и неправилното му оразмеряване, изградените съоръжения /тръби, водостоци, канали/, неотговарящи на техническите правила и норми, допуснатото застрояване с незаконни постройки, опасни за живота и здравето на хората е станало така, че прииждащият при наводнението кално-воден поток го е затлачил с тиня, дървета и отпадъци, което е довело до приливна вълна, помела къщата на Ж. Ш. и довела до смъртта на З.-на 9 години и З.-на 59 години.Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза процесното дере представлява инженерно хидротехническо защитно съоръжение, предназначено за отвеждане на отпадни води, събирани от водосборна зона с подчертана денивелация, разположена над кв.Аспарухово, и от самия квартал към канала Море-Езеро.По делото липсва спор, че имотът представлява общинска собственост, а съгласно нормата на чл.137 от Закона за водите / редакция към 19.6.2014 г/, защитата от вредното въздействие на водите включва защита от наводнения, вкл.причинени от валежи.Тази защита е оперативна и постоянна.Първата включва изграждането и подържането на диги, корекции на реки и дерета.Съгласно закона поддръжката и ремонтно-възстановителните работи се осъществяват от собственика или ползвателя.Законово задължение на Община Варна, като собственик на имота е било да извършва поддържането на процесното дере/канал в техническа изправност и да осъществява контрол върху състоянието му.Съгласно заключението на техническата експертиза дерето/канал като хидротехническо защитно съоръжение е било почиствано редовно до 2011 г, а през следващите две години- не, тъй като са се провеждали тръжни процедури по възлагане почистването. Установено е, че проводимостта на дерето е била затруднена от изхвърлени битови отпадъци и незаконно строителство.РДНСК- Варна е обърнало внимание на Община Варна относно факта на ограничената проводимост на водния обект, настъпила в резултат на незаконното строителство, както и, че дейността по премахването му е в правомощията на кмета.Ответникът чрез съответните служители не е изпълнил задълженията си вменени съгласно чл.137 и сл.от Закона за водите за поддържане в техническа изправност и осъществяване на контрол върху състоянието на Западен охранителен канал, така че да се предотврати вредното въздействие на водите, причинени от валежи и наводнения, както и да осигури почистването на битови отпадъци, както и премахването на незаконните постройки.Това бездействие е в пряка причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат.От събраните гласни доказателства е установено, че ищцата е страдала изключително много от загубата при трагични обстоятелства на 9 годишната си дъщеря и своята майка, която е била единствената й опора, поради което е приел, че присъдените размери са справедливи да обезщетят претърпените неимуществени вреди. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Формулирани са следните въпроси: 1/Когато при правен спор с основание чл.49 ал.1 ЗЗД, вредните последици са настъпили под въздействието на комплекс от причини/фактори, в това число и природни събития с извънреден, екстремен характер и приносът на всяка от групите причини може да бъде разграничен според правилата на чл.52 ЗЗД, длъжен ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение да изложи ясни и обосновани мотиви за конкретния принос на всяка една от групите причини, въз основа на конкретна преценка. 2/Допустимо ли е съдът да мотивира необсъждането и неглижирането при решаване на спора на приноса на всяка от групите, съставляващи комплекса от причини, обусловили настъпването на вредите, като се позовава на чл.53 ЗЗД. По така поставените въпроси, Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното: Съгласно ТР № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Посоченото касационно основание не е налице.Въпросите не са от значение за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото. Първият от тях не осъществява и общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на мотивите на въззивното решение.Въззивният съд е изследвал поведението на ответника, като е изложил ясни и обосновани мотиви относно установените по делото бездействия на Община Варна, която чрез своите служители, в нарушение на закона не е осъществила контрол за техническа изправност и поддръжка на водния канал и не е пристъпила към премахване на незаконните постройки и битовите отпадъци.Тези бездействия са противоправни и в причинна връзка с настъпилите вреди, тъй като са довели до трудната проводимост на канала, което не е могло да възпре вредното въздействие на водите.Нормата на чл.52 ЗЗД, чието тълкуване се иска е ясна, по приложението й е създадена безпротиворечива практика, която не се нуждае от тълкуване или осъвременяване, предвид настъпили в изменения в законодателството или в обществените отношения. В съдебната практика няма колебание, че на определяне и присъждане подлежат всички настъпили вреди.Съгласно нормата на чл.51 ЗЗД делинквентът отговаря за всички установени по делото вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.В случая настъпването на вредите, съответно - неизбежността от настъпването им е доказано по категоричен начин от увредената.Вредоносният резултат следва закономерно от неизпълнението на задълженията на ответника. Вторият от поставените въпроси също не е бил предмет на разрешаване в решаващите мотиви на съда.Твърдението, че се касае за неглижиране от страна на съда на комплекса от различни фактори, довел до настъпване на вредоносния резултат, всъщност представлява несъгласие на касатора с изводите на съда, който въпрос не се разглежда във фазата на селекция на касационната жалба. наличието на такъв порок би довело до извод за необоснованост на обжалваното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл. 281, т. 3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. В настоящото производство не могат да се проверят изводите на съда за обоснованост, респ. прилагане на материалния закон към установените по делото факти. Така, както е формулирано, приложеното "допълнение към касационната жалба" обосновава касационни оплаквания относно порочността на обжалваното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване. Основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, на които всъщност се позовава касатора. Сочената от касатора разпоредба на чл.53 ЗЗД е неприложима, тази хипотеза не е обсъждана от съда.Тя касае солидарната отговорност на няколко виновни лица, а не на няколко фактора, поради което и този въпрос не обосновава достъпа до касационен контрол. Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответницата направените от нея разноски, на основание чл.78 ал.3 ГПК в размер на 5 800 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от гореизложените мотиви Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение