Определение № 542 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 932/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Тренквалдер“ ЕООД, чрез адв. М. М., срещу решение № 3160 от 10.11.2022 г. по в. гр. д. № 15133/2021 г., с което Софийският градски съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ за прогласяване недействителността на трудовия договор от 22.03.2011 г. на М. Т. Б., по силата на който ответницата е заемала длъжността „специалист труд и работна заплата“ при ищцовото дружество. От ответницата е постъпил писмен отговор чрез адв. Е. П., в който се изразява становище за процесуална недопустимост, съответно неоснователност на жалбата. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение. При преценка за допустимостта на производството, настоящият състав на Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че жалбата следва да се остави без разглеждане предвид изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 50/2015 г., предишна ал. 2, ДВ бр. 86/2017 г./. Съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове с изключение на решенията по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена над 5 000 лв. В случая съдът се е произнесъл по иск относно недействителността на трудов договор, който не попада сред изрично посочените трудови спорове, за които е предвидено триинстанционно разглеждане. Следователно производството е процесуално недопустимо и следва да се прекрати. Претенцията на ответницата за разноски пред настоящата инстанция не следва да бъде уважена предвид липсата на доказателства, установяващи размера и действителното им извършване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.