Определение № 546 от 16.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1196/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Г. Ж. И., Н. Я. Я. и П. В. П. против решение № 153 / 30.06.2011 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, по т.д.№ 65 / 2010 год., с което е обезсилено решение № 470 / 27.11.2009 год. на Окръжен съд - Варна по т.д.№ 1079/2008 год., в частта му по предявени от касаторите искове за прогласяване нищожност на решенията на ОС на [фирма] от 12.10.2007 год. и на едноличния собственик на [фирма] от 21.12.2007 год., за прогласяване нищожност на упълномощителни сделки на касаторите, по упълномощаване на Д. С. А. за прехвърляне притежаваните от тях като съдружници дружествени дялове в [фирма] свободно, вкл. в полза на упълномощения, както и за установяване нищожност на нотариално заверен договор от 21.12.2007 год., за прехвърляне притежаваните от ищците дружествени дялове в [фирма], в полза на Д. А., като купувач ,която сделка е сключена от последния при условията на договаряне сам със себе си / искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК /. Касаторите обжалват решението и в останалата му част, с която е отменено първоинстанционното решение по уважаването им, като вместо това са отхвърлени, предявените в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.29 ал.1 ЗТР вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, за установяване несъществуване на вписани по партидата на [фирма] в търговския регистър обстоятелства, а именно: пререгистрация на [фирма] в еднолично дружество с ограничена отговорност, заличаване на Д. А. като едноличен собственик и управител на [фирма] и вписване като такъв на С. Б. С. / последващ приобретател на дружествените дялове, по разпоредителна сделка на Д. А. /. Касаторите атакуват решението като неправилно, поради постановяването му в противоречие със закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. От изложението по чл.284 ал.3 от ГПК е установимо, че касаторите се позовават на несъобразени от въззивния съд, респ. преценени неправилно, доказателства по безспорно установяване твърдяната от касаторите - ищци „ кражба „ на техни подписи върху протокола от ОС на [фирма] от 12.10.2007 год. и в пълномощни, по упълномощаване лицето Д. А. от тяхно име и за тяхна сметка да се разпореди свободно с дружествените им дялове в [фирма], както намери за добре, вкл. в своя полза. В допълнение към изложението по чл.284 ал. 3 ГПК касаторите са мотивирали допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Ответната страна - [фирма] - оспорва жалбата, вкл. наличието на основания за допустимост на касационното обжалване. Счита, че по така формулираните от касаторите въпроси въззивният съд не се е произнасял, като в останалата част са наведени съображения по правилността на въззивното решение. Останалите ответни страни - Д. С. А. и С. Б. С. – конституирани в хода на въззивното производство - не са взели становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищците - Г. И., Н. Я. и П. П. – бивши съдружници в [фирма], твърдят че не са взимали решения на ОС на дружеството, материализирани в протокол от 12. 10.2007 год. – за деклариране отказ на всеки от съдружниците от правото на изкупуване на дружествените дялове на останалите съдружници и за признаване на всеки съдружник правото на свободно прехвърляне притежаваните от същия дружествени дялове в полза на трети лица ,с оглед прекратяване участието им в дружеството. Твърдят, че документът е неистински - подправен – при „ кражба „ на техни подписи, чрез технически начин за пренасянето им от друг документ, върху който са били положени автентично. Същото твърдят и по отношение подписи на упълномощител, по упълномощителни сделки с упълномощено лице Д. С. А., материализирани в 3 пълномощни, с нотариална заверка на подписа на всеки от касаторите, в качеството на упълномощител, от 20.12.2007 год., от помощник – нотариус П. Калчева при нотариус Д. Р., рег.№ 281 на НК, в района на Великотърновски районен съд. С упълномощаването, на Д. А. е предоставено правото да продаде притежаваните от всеки от ищците дружествени дялове в [фирма] комуто и както намери за добро, вкл. право да договаря сам със себе си за придобиването им. Твърдейки липса на материализирана воля със съдържанието, посочено в протокола на ОС от 12.10.2007 год. и оспорените пълномощни, ищците намират, че е налице основание за прогласяване тяхната нищожност / на решението на ОС - в качеството му на липсващо, несъществуващо такова /. При същите предпоставки се претендира нищожност на сключения от Д. А., в качеството му на представляващ ищците като продавачи, със самия себе си, в качеството на купувач, договор за придобиване дружествените им дялове от капитала на [фирма], както и последващото решение на едноличния собственик на капитала - Д. А., материализирано в протокол от 21.12.2007 год. за промяна в правноорганизационната форма на [фирма] в еднолично дружество, промяна в представителството и адреса му. С последваща сделка Д. А. се е разпоредил с така придобитите дружествени дялове от капитала на [фирма] в полза на С. Б. С., настоящ съдружник и управител в [фирма], от своя страна разпоредил се с част от дружествените дялове в полза на трето лице. При така изложените обстоятелства ищците са претендирали установяване по отношение на [фирма] вписване на несъществуващи обстоятелства: под № 200800219114219 на Агенция по вписванията - пререгистрацията на [фирма] в еднолично дружество с ограничена отговорност, вписване на едноличен собственик и управител на същото лицето Д. А. и вписване на ново седалище и адрес на управление на дружеството, к а к т о и под № 20080603183403 на Агенция по вписванията - заличаването на Д. А. като едноличен собственик и управител, вписването на С. С. като такъв, както и вписване нов адрес на управление. За да постанови решението си, въззивният съд, обстойно коментирайки заключенията на съдебно - графологическите експертизи по установяване твърдяната „ кражба на подписи „, приема за установено пренасянето, чрез сканиране или копиране от автентични подписи на ищците върху други документи, на подписи на двама от ищците - Н. Я. и П. П., върху оспорения протокол на ОС на [фирма] от 12.10.2007 год. и оспорените пълномощни. Не е установил такава по отношение ищеца – съдружник Г. И.. Независимо от установената липса на валидно волеизявление за свободно разпореждане с дружествените дялове от двама от съдружниците, въззивният съд е приел, че валидното волеизявление на единия от тях – Г. И. – е достатъчно да обоснове взето, макар и незаконосъобразно и в противоречие с устава на дружеството, решение на ОС въз основа изразената воля на единия съдружник, което ищците / какъвто е и Г. И., сам оспорващ наличие на собствено валидно волеизявление, в съответствие с материализираното в протокола от 12.10.2007 год. / е следвало да атакуват чрез иск по чл.74 от ТЗ. Относно обезсилване първоинстанционното решение в тази му част - по установителния иск за обявяване нищожност на решението на ОС на [фирма] от 12.10.2007 год., въззивният съд е приел недопустимост именно предвид наличието на различно средство за съдебна защита - иска по чл.74 от ТЗ, който ищците заобикалят с предявяването на установителния иск. По отношение тоя и останалите установителни искове - за нищожност на упълномощителните сделки и договора за прехвърляне на дружествени дялове на ищците в полза на Д. А., действащ в условията на договаряне сам със себе си, въззивният съд е приел недопустимост поради липса на правен интерес, тъй като ищците не са претендирали кумулативно установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на [фирма] в търговския регистър, а именно - извършеното на основание чл.129 ал.2 от ТЗ вписване прехвърлянето на дружествени дялове от ищците в полза на Д. А., а от друга страна така предявените искове не са обуславящи произнасянето по кумулативно предявените искове, за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства, с правно основание чл.29 ЗТР вр. с чл.124 ал.1 от ГПК. Относно установяване нищожност на решението на едноличния собственик на капитала Д. А., материализирано в протокол от 21.12.2007 год., както и относно установяване вписването на несъществуващи обстоятелства под № 200800219114219 на Агенция по вписванията - пререгистрацията на [фирма] в еднолично дружество с ограничена отговорност, вписване на едноличен собственик и управител на същото лицето Д. А. и вписване на ново седалище и адрес на управление на дружеството, к а к т о и под №20080603183403 на Агенция по вписванията - заличаването на Д. А. като едноличен собственик и управител, вписването на С. С. като такъв, както и вписване нов адрес на управление, въззивният съд е приел, че заявените в исковата молба обстоятелства са негодни да обусловят извод за нищожност на решенията на едноличния собственик, като последица на нищожността на сделката, въз основа на която същият е придобил качеството си на едноличен собственик, нито за несъществуване на обстоятелствата по взети от последващ приобретател на дружествените дялове / С. С. / решения, отново като последица на нищожността на договора между ищците и първоначалния приобретател Д. А. от 21.12.2007 год.. Счел е, че за последните е било обуславящо предявяването на иск относно установяване по отношение ищците вписване на несъществуващо обстоятелство с предмет – прехвърляне на дружествени дялове от Д. А. в полза на С. С.. Във въззивното производство съдът служебно е указал конституиране, като съответници в производството, на приобретателите на дружествени дялове Д. А. и С. С., но както в определението си от 25.10.2010 год., така и от мотивите и диспозитива на съдебното решение, е неустановимо по кои искове същите са конституирани като необходими другари. В изложението за допустимост на касационното обжалване касаторите сочат произнасяне на въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1 / 2002 год. по тълк. дело № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС, относно допустимостта на самостоятелен установителен иск за нищожност на решение на Общо събрание на търговско дружество, в случая твърдяно като липсващо, невзето решение. Сочат постановяване на въззивното решение при неизпълнение задължението на съда за съобразяване и обсъждане в мотивите на всички събрани и относими доказателства, позовавайки се конкретно на несъобразени заключения на единичната и тройна съдебно-графологически експертизи, с оглед което намират необосновани изводите за истинност на оспорените документи. Сочат и въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 / 2002 год. на ОСТК на ВКС, а именно: налице ли е липсващо, невзето решение, когато протоколът от ОС е подписан от лица – несъдружници, на които е придадена привидност на съдружници. По смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, правен е въпросът включен в предмета на спора, отговора на който е обусловил решаващите изводи на съда. Не е правен, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, въпрос свързан с проверка правилността на действията на въззивния съд, предмет на производството по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Въпросът не следва да е фактологично обусловен, а да се извежда от правните съображения на съда по прилагането на закона и практиката. Приемайки за недопустим иска за установяване нищожност на решението на ОС на [фирма] от 12.10.2007 год., въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 / 2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ВКС, тъй като не е мотивирал извод за недопустимост на самостоятелен иск за прогласяване нищожност на липсващо / невзето / решение на ОС. Въззивният съд е извел недопустимостта на иска от наличието на друг надлежен ред за защита правата на ищците - чрез иск по чл.74 от ТЗ, като правилността на този извод, основан на преценката за наличие на взето решение от ОС на дружеството от 12.10.2007 год., е предмет на произнасяне по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Недопустимост на иска е изведена и поради липса на правен интерес, тъй като ищците не са атакували с иск по чл.29 ЗТР вр. с чл.604 от ГПК самото вписване прехвърлянето на дружествените дялове по твърдяната нищожна сделка, извършено на основание чл.129 ал.2 от ТЗ .Така заведеният установителен иск не се явява обуславящ и за постановяване на решение по обективно кумулативно предявените в същото производство искове, за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на [фирма], впоследствие [фирма] .С ТР № 1 / 2002 год. на ОСТК на ВКС допустимостта на самостоятелен установителен иск за нищожност на липсващо / невзето / решение на ОС не е безусловно прогласена, а обусловена от наличие на правен интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка. Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, относим към изводите на съда по приложението на закона и практиката относно наличието на правен интерес, касаторите не са формулирали. Вторият поставен въпрос е директно относим към преценка правилността на съдопроизводствените действия на съда - основание по чл.281 т.3 от ГПК. Същият не е формулиран с предмет правните изводи на въззивния съд по прилагането на процесуалния закон и практиката, в противен на установения от същите смисъл, т.е. с твърдение, че съдът е вложил в приложението на конкретни процесуални норми по събирането и обсъждането на доказателствата смисъл, различен от визирания от закона и тълкуван от практиката. При това напълно неоснователен е довода за несъобразяване на приетите по делото заключения на единичната и тройната съдебно-графологически експертизи. Последващо приетото от въззивния съд, на база на вярно възприетите и възпроизведени по съдържание конкретни доказателствени средства, както се посочи по-горе, е относимо към преценка на правилността на решението в касационно производство по същество. Третият от формулираните въпроси е напълно неотносим към предмета на спора и на същия не кореспондира отговор на въззивния съд, преценим като даден в противоречие с посочената задължителна съдебна практика - ТР № 1 / 2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС. Изобщо не се твърди и установява приподписване от лица, различни от съдружниците, при обстоятелства за привидно представяне на същите като съдружници, а техническо пренасяне на подписи / „ кражба „ на подписи /. Следователно, касаторите не обосновават допустимост на касационното обжалване в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение