Определение № 17 от 11.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2566/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Билиив“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу определение № 1820 от 25.07.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1753/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив. С посоченото определение е потвърдено определение № 5736 от 27.05.2022 г. по гр. д. № 3125/2022 г. на Районен съд - Пловдив, с което е върната исковата молба на „Билиив“ ЕООД и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения против „Ромекс Кар“ ЕООД /н./, А. П. Х. и В. И. Г. - синдик на „Ромекс Кар“ ЕООД /н./, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.270, ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на решение № 9 от 08.01.2020 г. по т. д. № 235/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив като постановено по симулативен процес. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недопустимост на иска поради ограничението на чл.299, ал.3 ГПК и поддържа, че самият той не е участвал като страна в производството, по което е постановено оспорваното решение, и спрямо него разпоредбата на чл.299, ал.3 ГПК не намира приложение. Навежда оплакване, че при формиране на извода за недопустимост на иска въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че в конкретния случай, въпреки участието си в процеса, синдикът на дружеството в несъстоятелност е действал против интересите на кредиторите на несъстоятелността и в нарушение на задълженията си да бъде гарант за законност, като е изразил становище за основателност на предявения срещу дружеството положителен установителен иск и не е направил никакви правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения срещу установяваното с иска вземане, което поведение подкрепя твърдението в исковата молба за симулативност на процеса. Излага доводи, че въззивният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.694, ал.8 ТЗ, разширяваща субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по иск с правно основание чл.694 ТЗ и по отношение на неучаствалите в установителния процес кредитори, без да съобрази, че постановеното в симулативен процес съдебно решение е нищожно и не поражда правни последици, в. т. ч. и сила на пресъдено нещо. В жалбата се поддържа и оплакване за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на възражението на частния жалбоподател, че при условията на проведен симулативен процес по установителен иск с правно основание чл.694 ТЗ следва да се признае на неучаствалите в производството по чл.694 ТЗ кредитори правото да оспорят по исков ред постановеното без тяхно участие съдебно решение като нищожно. В приложено към жалбата изложение частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение, и с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, заявено по отношение на посочения като значим за изхода на делото въпрос „Следва ли на неучаствалите кредитори в производството по чл.694, ал.1 - 3 от ТЗ да се признае право да разкрият симулативността на водения процес при предвиденото в чл.694, ал.8 от ТЗ установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелността“. Препис от частната касационна жалба не е връчван на ответниците „Ромекс Кар“ ЕООД /н./, А. П. Х. и В. И. Г. - чл.130, изр.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по гр. д. № 3125/2022 г. е образувано пред Районен съд - Пловдив по искова молба на „Билиив“ ЕООД, с която е предявен установителен иск против „Ромекс Кар“ ЕООД /н./, А. П. Х. и синдика на „Ромекс Кар“ ЕООД /н./ - В. Г., за прогласяване нищожност на основание чл.270, ал.1 ГПК на влязлото в сила решение № 9 от 08.01.2020 г. по т. д. № 235/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив. С посоченото решение, постановено при участие на синдика на „Ромекс Кар“ ЕООД /н./, е уважен предявен от А. П. Х. против „Ромекс Кар“ ЕОД /н./ положителен установителен иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за съществуване на вземане към дружеството, което е включено в списъка на неприетите вземания, одобрен на 21.12.2017 г. В исковата молба ищецът е обосновал активната си легитимация за предявяване на иска с качеството си на кредитор на несъстоятелността на „Ромекс Кар“ ЕООД /н./, придобито по силата на договори за цесия от 23.07.2020 г. и 18.03.2021 г., сключени с друг кредитор на несъстоятелността с приети вземания срещу длъжника - „Си Финанс Груп“ ЕООД. Нищожността на решението е аргументирана с твърдения, че същото е постановено по симулативен процес, в който синдикът е изразил становище за основателност на предявения срещу длъжника положителен установителен иск и не е противопоставил възражения срещу вземането на ищцата, действайки по този начин в нарушение на вменените му от закона задължения и против интересите на всички кредитори на несъстоятелността. Първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по предявения с нея установителен иск, след като е приел, че искът е недопустим с оглед разпоредбата на чл.299, ал.3 ГПК, която не допуска страна по делото да оспорва влязлото в сила решение като постановено по привиден процес, и специалната разпоредба на чл.694, ал.8 ТЗ, която разпростира силата на пресъдено нещо на решението по установителните искове с правно основание чл.694, ал.1 - 3 ТЗ по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, в т. ч. и неучаствалите в производството по чл.694 ТЗ. Сезиран с частна жалба от „Билиив“ ЕООД, Окръжен съд - Пловдив е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е потвърдил определението на първоинстанционния съд. За да се произнесе по частната жалба, въззивният съд е приел, че по силата на чл.694, ал.8 ТЗ влязлото в сила решение по т. д. № 235/2019 г. има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, поради което разпростира силата си на пресъдено нещо и по отношение на ищеца, независимо от неучастието му като страна - главна или подпомагаща, в делото. Съдът е изложил съображения, че разпоредбата на чл.694, ал.8 ТЗ е специална спрямо разпоредбата на чл.299, ал.3 ГПК, според която влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес, и че след като тя разпростира субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение спрямо всички кредитори на несъстоятелността, ограничението на чл.299, ал.3 ГПК обхваща и ищеца. Въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че доколкото производството по чл.694 ТЗ съпътства производството по несъстоятелност, по изрично разпореждане на чл.694, ал.8 ТЗ постановеното в него решение намира отражение върху правната сфера и на кредиторите, които не са конституирани като страни в процеса, чрез въвеждане на нов кредитор и намаляване/увеличаване на процента на удовлетворяване на вземанията им. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е прието, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение или определение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение или определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, а явна необоснованост - когато въззивният съд е формирал изводите си във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивното решение или определение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В изложението към частната касационна жалба частният жалбоподател е обосновал очевидната неправилност на обжалваното определение с твърдение, че при постановяване на определението въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по основното му възражение срещу извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения установителен иск, а именно - че заради особената роля на синдика в производството по несъстоятелност като гарант за законност в производството по чл.694 от ТЗ трябва да се признае право на неучаствалите в производството по чл.694 ТЗ кредитори да оспорват постановеното решение като привидно. Мотивите към обжалваното решение са схематични и в тях действително не е обсъдено посоченото възражение, но крайният извод на въззивния съд, че поради изричната и специална разпоредба на чл.694, ал.8 ТЗ ограничението на чл.299, ал.3 ГПК важи и за неучаствалите в производството по чл.694 ТЗ кредитори на несъстоятелността, имплицитно отрича основателността на възражението. Като е достигнал до извод, че понятието „страна“ по смисъла на чл.299, ал.3 ГПК обхваща и неучаствалите в производството по чл.694 ТЗ кредитори, спрямо които по изрично разпореждане на закона - чл.694, ал.8 ТЗ, се разпростира силата на пресъдено нещо на решението по чл.694 ТЗ, въззивният съд се е произнесъл, че неучаствалите кредитори не разполагат с право на иск за прогласяване нищожност на същото решение. При формиран от съда извод, че по силата на закона неучаствалите в производството по чл.694 ТЗ кредитори нямат право на иск за прогласяване нищожност на постановеното без тяхно участие решение като постановено по привиден процес, формалното необсъждане на възражението на частния жалбоподател не може да се квалифицира като особено тежко нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до очевидна неправилност на определението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Необсъждането на възражението е от значение за процесуалната законосъобразност на определението, която не е предмет на преценка в стадия за селекция на частните касационни жалби. По изложените съображения няма основание да се допуска касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Пловдив определение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касационно обжалване не следва да се допуска и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставеният в изложението въпрос - дали на неучаствалите в производствата по чл.694, ал.1 - ал.3 ТЗ кредитори следва да се признае право да разкрият симулативността на водения процес, предвид разпоредбата на чл.694, ал.8 ТЗ, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Според т.4 от цитираното тълкувателно решение, разрешеният в обжалваното въззивния решение /съответно определение/ правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Разпоредбите, с които въззивният съд е мотивирал извода си за недопустимост на предявения от частния жалбоподател установителен иск, са ясни и точни и не създават предпоставки за нееднозначно тълкуване и прилагане от съдилищата. В чл.694, ал.1 - 3 ТЗ е уредено правото на длъжника и на кредиторите в производството по несъстоятелност да предявят пред съда по несъстоятелност искове за установяване несъществуването /отрицателен установителен иск/ или съществуването /положителен установителен иск/ на предявени в производството по несъстоятелност вземания, по отношение на които са изпълнени посочените в ал.1 - 3 на чл.694 ТЗ изисквания. В зависимост от това кой от изброените в чл.694, ал.1 - 3 ТЗ искове е предявен, в производството пред съда участват като главни страни длъжникът и кредитора, респ. кредиторите, чиито вземания не са приети или са приети, но се оспорват като несъществуващи. С чл.694, ал.4 ТЗ /ДВ бр.105/2016 г./ е предвидено задължително участие на синдика в производствата по ал.1 - 3 на чл.694 ТЗ, като според практиката в решение № 125/04.07.2017 г. по т. д. № 2591/2016 г. на ВКС, І т. о. /формирана при действието на чл.694, ал.1 ТЗ в редакцията преди изменението от ДВ бр.105/2016 г., но относима към въведените със същото законодателно изменение отделни фактически състави на чл.694, ал.1 - 3 ТЗ/, синдикът не е същинска страна в процеса - главна или подпомагаща, а участва с цел осигуряване на гаранция срещу симулативност на производството и действа в защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелността; Конституирането на синдика е проявна форма на неговите правомощия по чл.658, ал.1, т.10 ТЗ. Освен чрез участието на синдика, защитата на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност, в т. ч. срещу воденето на симулативен процес, е гарантирана и посредством предвидената в чл.694, ал.4, изр.2 ТЗ процесуална възможност за кредиторите с приети вземания по чл.693 ТЗ, както и за кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал.1 - 3, да встъпят като трети лица - помагачи на длъжника в производствата по ал.2 на чл.694 ТЗ, съответно посредством уредената в чл.694, ал.5 процесуална възможност за неучастващите в производствата по ал.1 и ал.3 кредитори да встъпят в производството по вече предявен от длъжника или от друг кредитор иск като съищец до първото заседание по делото. Предвид така уредените гаранции, които в достатъчна степен осигуряват защитата на всички участници в производството по несъстоятелност, с разпоредбата на чл.694, ал.8 ТЗ законодателят е постановил, че влязлото в сила решение по иск по ал.1 - 3 на чл.694 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. По изрично разпореждане на закона в чл.694, ал.8 ТЗ влязлото в сила решение, постановено по повод на исковете по чл.694, ал.1 - 3 ТЗ, разпростира силата си на пресъдено нещо и по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, които формално не са имали качеството на страна в развилото се без тяхно участие исково производство. Разпростирането на субективните предели на силата на пресъдено нещо създава равнопоставеност между всички кредитори на несъстоятелността и същевременно обвързва неучаствалите в производствата по чл.694, ал.1 - 3 ТЗ кредитори, наравно с кредиторите, участвали като главна и/или подпомагаща страна, с всички последици, ограничения и забрани, присъщи на силата на пресъдено нещо - чл.298 и чл.299 ГПК. Поради това както за участвалите, така и за неучаствалите кредитори, важи ограничението на чл.299, ал.3 ГПК, че влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страна като постановено по привиден процес. Признаването на право на неучаствалите кредитори да оспорват влязлото в сила решение по чл.694, ал.1 - 3 ТЗ с твърдения, че решението е постановено по симулативен процес, би създало правна несигурност за всяко едно производство по несъстоятелност и би лишило от смисъл разпоредбите на чл.694, ал.4 и ал.5 ТЗ, гарантиращи интересите на всички участници в производството по несъстоятелност и защитата им срещу провеждане на смулативен процес по чл.694, ал.1 - 3 ТЗ. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд с обжалваното определение, като при съществуващата ясна и точна правна уредба, която не предполага неточно тълкуване на разпоредбите на чл.694 ТЗ и чл.299, ал.3 ГПК и създаване на неправилна или на противоречива съдебна практика по приложението им, определението не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,