Определение № 45 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4032/2017 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Ф. С. П. и Д. С. П. и от И. Т. П., срещу въззивното решение № 7857 от 28.10.2016 г. по в. гр. д. № 6722/2014 г. на Софийския градски съд. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивно решение, което не попада в изключенията от касационен контрол по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /в редакция преди изменението съгласно ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, към тях са приложени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са допустими. Ответницата по касация К. Б. Ж. счита, че по касационната жалба на Ф. и Д. П. не следва да се допуска касационно обжалване, по жалбата на И. П. не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Преди произнасянето на ВКС по допускане на касационното обжалване касаторите са депозирала молба вх. № 1910 от 21.02.2018 г., с която тя заявяват, че оттеглят касационните жалби и желаят въззивното решение да влезе в сила. С оглед на така направеното волеизявление са налице предпоставките на чл. 264, ал. 1 ГПК и производството по делото следва да се прекрати. Ответницата по касация не е поискала и не е сторила разноски в касационното производство, които да й бъдат присъдени. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.