Определение № 99 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3064/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Генера Билд“ ООД и „Сим Со“ ЕООД, чрез адв. В. К. от САК, срещу решение № 10266/23.03.2021г по в.гр.дело № 5720/2019г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 3984 от 04.06.2019г., по гр.д. № 6025 по описа за 2016г. на СГС. Уважен е иска на И. Б. Г. с правно основание чл. 24, ал.4 СК, че сключения между Б. О. Б. и М. Б. договор за дарение, оформен с нотариален акт №135, том I, рег. № 7322, дело №113/2013 г от 13.09.2013г. е недействителен по отношение на нея, в частта му относно процесния недвижимия имот, като по отношение на Б. О. Б. и двете дружества -негови кредитори и понастощем касатори, е уважен иска по чл. 440 ГПК ,че имота се притежава от ищцата и първия ответник в съпружеска имуществена общност. Въззивният съд е отхвърлил възражението на кредиторите,че процесния имот, придобит по време на брака между Б. О. Б. и И. Б. Г. не съставлява СИО и че последиците,които законът свързва с този режим, не са им противопоставими, доколкото съпрузите, български граждани, са сключили граждански брак в Домениканската република на 31.12.1997 по законите на тази страна ,като съставения в чужбина акт е регистриран в РБългария с акт на лице по гражданското състояние при Столична община едва на 04.05.2016г .Въззивният съд е отхвърил доводите,че правните последици на брака, сключен в чужбина, настъпват от датата на регистрирането му в РБългария ,а не от датата на сключването му.Изтъкнал е ,че актовете, съставени по реда на чл.72, ал.3 от ЗГР имат вторичен характер.По изрично разпореждане на закона ,в тях длъжностното лице вписва данните от съставения в чужбина акт за гражданско състояние. Този акт, за разлика от акта за сключване на граждански брак, няма конститутивно действие,а само отразява един вече настъпил факт, релевантен за гражданското състояние на лицата (в т.см. решение №118 от 21.12.2017г., по гр.д. №4596/2016г. на ВКС, I ГО, решение № 173 от 17.01.2020г. по гр.д. №3828/2018г. на ВКС, III ГО,към която установена съдебна практика въззивният съд е препратил) Действително в чл. 75, ал.1 ЗГР е предвиден срок за регистрация на сключения в чужбина брак, но неспазването му не влече като правна последица незачитане на брака. Ответникът Б. О. Б. и ищцата са български граждани, поради което по силата на чл.79, ал.1 КМЧП последиците от брака им се уреждат от тяхното общо отечествено право – българското, като общото отечествено право се прилага и по отношение на имуществените им отношения,уредени от чл. 21 СК. В касационната жалба се сочи незаконосъобразност на решението, касаторите поддържат отхвърления си довод. В изложение,при позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК формулират въпроса :„Когато сключен в чужбина брак не е оповестен (регистриран) пред българските власти по реда на КМЧП и ЗГР в установения 6 месечен срок ,следва ли винаги неговите последици ,предвидени в българското право,да се признаят от момента на сключването му ,или те ще настъпят единствено от момента на оповеставането занапред“. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се аргументира с необходимост от въприемане тезата на защитата поради правна сигурност,необходимост от тълкуване на законовото изискване за 6 месеца срок ,чието неспазване не е скрепено с глоба и следователно има материалноправни последици; липсата на практика на ВКС по въпроса и противоречивото му разрешаване ,като в подкрепа на последния довод се изтъква решение № 1790/2015г на САС. Постъпил е отговор от И. Б. Г. ,чрез адв М. К..Не е налице соченото основание за допускане до касационно обжалване тъй като по релевантния въпрос е налице трайна и установена съдебна практика ,която не следва да се променя След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, е не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Изтъкване на съображения в насока, която не следва да се взема предвид при прилагането на закона и не е свързана с тълкуване на правна норм ,не обосновава определяща за изхода на делото относимост на въпрос,поставен в изложението. Формулираният в изложението въпрос свързва наличието на регламенитен в чл.70, ал.1 ,раздел Шести на Закона за гражданската регистрация срок с последици, които не могат да бъдат изведени по тълкувателен път от никоя действаща правна норма и които се свеждат до отричане на последици, които законът свързва с всъпването в граждански брак. Никоя норма или правен принцип не допуска тълкуване,основано на отричане на последиците от сключен между български граждани в чужбина граждански брак,след като акт по реда на чл.70, ал.3 ЗГР вече е бил съставен по предвидения охранителен ред. Правният ред не допуска и тълкуване, при което сключен в чужбина граждански брак,вече регистриран с акт по чл. 70, ал.3 ЗГР да няма действие за трети лица до момента на вписването му от длъжно лице по гражданското състояние в Р.България. Възможността за подобно тълкуване е изключена на ред основания ,като достатъчно е да се изтъкне ,че актът по ЗГР е официален свидетестващ документ относно посоченото в него от коя дата лицата са в граждански брак. В случая, както е изтъкнал и въззивния съд ,това е датата 31.12.1997г., този е моментът, релевантен за личните и имуществените права и задължения на лицата ,встъпили с брак и за правоотношенията им с трети лица по действащото право .Ясни и ненуждаещи се от тълкуване са нормите относно материалната доказателствена сила на официалните свидетестващи документи,когато касаят гражданското състояние на съпрузите. В обобщение ,не е отговорено на изискването за обосновка по специалните критерии за допускане до касационно обжалване на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК в указана с приемането на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК насока. Депозиралата отговор отвеница по жалбата не е установила разноски. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд