Определение № 8 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4467/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. И. И., чрез адв. З., срещу определение № 582/06.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 335/2021 г. на Пернишкия окръжен съд за потвърждаване на определение от 09.04.2021 г. по гр. д. № 6115/2020 г. на Пернишкия районен съд, с което производството по делото за делба на недвижим имот е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 538/2021 г. по описа на същия съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт при бланкетно посочени допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост, като се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, като първи въпрос, при позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но без да се сочи съдебна практика, се поставя въпросът за това длъжен ли е съдът да обсъди всички факти и обстоятелства, въведени в процеса, както и всички доводи на страните, или може да се ограничи само с някои от тях. Като втори въпрос, при поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, се поставя питането дали нормата на чл. 213 ГПК в случаите на делбено производство е диспозитивна или императивна, съответно дали преценката на делбения съд да съедини или да не съедини в едно общо производство делата с връзка помежду им, подлежи на съдебен контрол. От ответницата Д. И. С., чрез адв. С., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивно определение, подлежащо на триинстанционно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК, следователно е допустима. Относно наличието на предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол съставът на ВКС, I-во г. о., намира следното: С въззивното определение е потвърдено определение за спиране на производството по иск за делба на недвижим жилищен имот с идентификатор ..............по КККР на [населено място] между ищеца А. И. И. и ответницата Д. И. С., съсобствеността върху който е възникнала между двете сестри от наследствено правоприемство и частно правоприемство по договор за прехвърляне на 4/6 ид. ч. от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. С отговора на исковата молба съделителката С. е поискала спиране на делбеното производство поради депозирана от нея искова молба с вх. № 263040/08.02.2021 г., с която се оспорват валидността на упълномощителната сделка и на договора за издръжка и гледане, заявява се искане по чл. 30, ал. 1 ЗНсл в случай, че е налице валидно дарение като прикрита сделка /оспорена е и нейната валидност/, евентуално се иска развалянето на договора поради неизпълнение. С този договор ищцата е придобила от майка си, като преживяла съпруга на общия наследодател И. Й. И., баща на двете сестри, 4/6 ид. ч. от процесния имот. Установено е служебно по делото, че по исковата молба на Д. И. С. е образувано гр. д. № 538/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд. За да потвърди определението за спиране на делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, Пернишкият окръжен съд се е позовал на практика на ВКС, съгласно която спорове относно обуславящи съдебната делба правоотношения могат да се разрешават и вън от делбеното производство, в отделно исково производство. Приел е, че ако исковете не са предявени след изтичане на срока по чл. 342 ГПК /първото открито съдебно заседание по делото за делба/, то не е налице заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията, настъпваща с изтичане на първото открито съдебно заседание, и същите са допустими. Приел е, че в случая подобно заобикаляне не е налице, доколкото още с отговора на исковата молба ответницата по иска за делба е оспорила сделката, с която сестра ѝ се легитимира като собственица на 4/6 ид. ч., както и упълномощителната за сключване на оспорената сделка, съответно е направила искане за възстановяване на запазената си част от наследството на прехвърлителката. На следващо място е приел, че връзка на обусловеност между делбеното дело и това по оспорване на сделката, от която ищцата черпи права в съсобствеността, е налице, като преценката за действителност на договора за издръжка и гледане и дали същият прикрива дарение, съответно основателно ли е искането по чл. 30, ал. 1 ЗНсл за намаляване на дарението, е от значение за квотите на съделителите в съсобствеността, в този смисъл решението по гр. д. № 538/2021 г. по описа на Пернишкия районен съд се явява преюдициално спрямо делбата и последната следва да се спре. Допълнително е прието, че преценката по чл. 213 ГПК да съедини в едно производство намиращите се във връзка помежду си висящи дела по описа на един и същи съд е изцяло в дискрецията на решаващия съд и не подлежи на инстанционен контрол. Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК. Касаторът следва сам да формулира въпроса, за който счита, че е обусловил решаващия извод на въззивния съд, като заради принципа на диспозитивното начало не е в правомощията на ВКС да го извежда сам. Касаторът следва да обоснове и специалните предпоставки, на които се позовава. Първият поставен в изложението въпрос е негоден като обща предпоставка да обуслови допускане на касационното обжалване. Касаторът не посочва връзката му с мотивите на съда в обжалваното определение, т. е. кои факти и кои доводи, наведени от страните, не са съобразени от въззивния съд. И ако това е без значение при проверката по същество за законосъобразност на обжалваното определение, то това не е така при фазата по допускане на касационното обжалване, защото непосочването на връзката с делото прави невъзможно да се извърши преценката обуславящ ли е въпросът или не. Негодността като обща предпоставка на поставения първи въпрос е достатъчно основание по него да не се допусне касационно обжалване и прави безпредметно изследването за наличието на наведената специална предпоставка, а и самият касатор не цитира съдебна практика, с която мотивите на въззивния съд да влизат в противоречие и която във фазата по допускането на касационното обжалване да бъде съобразена от ВКС. Не разкрива характеристиката на обуславящ и вторият поставен в изложението въпрос. Въпросът за приложението на чл. 213 ГПК и дали отказът на делбения съд да съедини за общо разглеждане делбата с висящите искове относно преюдициални правоотношения между съделителите не е част от предмета на делото пред въззивния съд предвид факта, че се обжалва определение за спиране на производството, а не отказ да се съединят делата или определение за съединяването им. Приетото от въззивния съд по приложението на чл. 213 ГПК не е главен мотив за потвърждаване спирането на делото за делба, постановено от първоинстанционния съд. Въззивният съд е изразил становище по този въпрос, доколкото в жалбата до него са наведени оплаквания за неправилно приложение на посочената разпоредба. В този смисъл въпросът изначално не покрива критерия за обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, за които ВКС следи служебно. Не е налице вероятност определението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Определението не е и очевидно неправилно /квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт/: не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. В обобщение - не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответницата по частната касационна жалба следва да се присъдят разноските по водене на делото Във Върховния касационен съд в размер на 200 лева по договор за правна защита и съдействие серия А, № .........../№ 18/ от 25.10.2021 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.