Определение № 3899 от 05.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1632/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 14217/30.12.2022 г., подадена от „Байо Ърт“ ЕООД срещу решение № 356 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 20225500500617/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 68 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 875/2021 г. на Районен съд – Раднево за отхвърляне на предявения от „Байо Ърт“ ЕООД срещу П. Г. Т., действащ в качеството си на ЕТ „Радомир - ПТ - П. Т.“, осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата от 18 000 лв., представляваща частична претенция от обща сума в размер на 27 231.40 лв., за претърпяна вреда от пропуснати добиви от отглеждан ориз сорт „Камео“ в засегнати площи от пръскане с препарат „Листего 40“ на 17.07.2020 г. чрез хеликоптер, осъществено от „КМК“ ООД, по поръчка на ЕТ „Радомир - ПТ - П. Т.“, чрез засягане на площ от 22 дка в парцел № 17960-67-2-1 с обща площ от 115.9 дка и засягане на площ от 28 дка в парцел № 17960-80-1-1 с обща площ от 109 дка. Въззивният съд е приел, че напълно мотивирано, обосновано и правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, за които липсват конкретни данни всеки един от тях да е пряко или косвено заинтересован от изхода на делото, и чиито показания се потвърждават от събраните по делото многобройни писмени доказателства, както и от приетото без оспорване от никоя от страните заключение на комплексна съдебна експертиза. Посочил е, че пред Районен съд – Раднево не е доказано наличието на вреда, изразяваща се в значително по-нисък добив от ориз от засегнатите райони, обработвани от ищеца. Съгласно безспорното заключение на комплексната съдебно-икономическа и агротехническа експертиза, в счетоводството на „Байо Ърт“ ЕООД не се обработват данни по отделни масиви, засети с ориз, а е завеждан добивът от ориз като цяло, поради което официалните данни от счетоводството не доказват по несъмнен и категоричен начин дали в посочените за засегнати масиви добивът от засетия ориз е бил по-нисък от останалите такива. От представените протоколи от времето на извършената жътва на ориза се установява, че на жътвата на процесните масиви с ориз не е присъствал представител на ЕТ „Радомир - ПТ - П. Т.“; тези протоколи са съставени от свидетелката В. К., работеща на длъжността главен счетоводител на „Донев“ ЕООД и „Стара Загора - Проект“, като тя заявява, че „Донев“ ЕООД извършвало селскостопанска обработка на „Байо Ърт“ ЕООД. От своя страна, едноличен собственик на капитала на „Донев“ ЕООД е свидетелят А. Д., присъствал на жътвата, който се явява баща на управителя на „Байо Ърт“ ЕООД. Останалите лица от комисията също заявяват в показанията си, че имат някаква лична или служебна връзка с ищцовото дружество, което води до извода, че достоверността на изложеното в процесните протоколи следва да бъде внимателно анализирано и да бъде комплексно съпоставено с останалия доказателствен материал по делото. Според въззивния съд напълно мотивирано, законосъобразно и правилно първата съдебна инстанция е обсъдила и е стигнала до заключение, че тези протоколи представляват сами по себе си частни свидетелстващи документи, които не са съставени по съответния законов ред, поради което се явяват и непротивопоставими на ответника по исковата молба. Визирал е, че в тази връзка напълно обективно и точно Районен съд – Раднево е обсъдил заключението на първоначалната експертиза, посочваща какъв е средният добив от процесните масиви с ориз, а именно, че средният добив от незасегнатите имоти, засети с ориз и ожънати от ищеца, е в рамките от 813 кг/дка до 835 кг/дка; за разлика от това, средният добив от засегнатите имоти - парцел № 17960-67-2-1 с площ от 11.59 ха и парцел № 17960-80-1-1 с площ от 10.9 ха, е бил, съответно, 764 кг/дка и 1082 кг/дка, като от това заключение следва, че липсва чувствителна разлика в добива между сочените за засегнати площи и останалите незасегнати площи - всички те обработвани и ожънати от „Байо Ърт“ ЕООД. В този смисъл са и показанията на свидетеля Л. К., извършил жътвата на ориза при ответника, съгласно които през 2020 г. добивите били ниски, като той ожънал по 700 - 800 кг/дка и максималният бил към 900 кг/дка, а агрономът, работещ при ответника, изрично заявява, че добив над 1000 кг/дка е нереално висок и той никога не е виждал такъв от ориза в този регион. Наред с това, съгласно заключението на допълнителната комплексна съдебно-икономическа и агротехническа експертиза, през първите 2 г. след усвояване на площите се получавали високи добиви от ориз, но на следващата, трета година добивът от ориз падал двойно, а през четвъртата година се получавал още по-нисък добив от ориз. В допълнителното заключение изрично е посочено и че единият от процесните парцели - № 17960-80-1-1, през 2020 г. е бил засят с ориз от „Байо Ърт“ ЕООД, като предходните години този парцел бил ползван от ЕТ „Бобиком - Б. Д.“ и засят с други зърнени култури. Това, според въззивния съд, води до извода, че през 2020 г. посоченият земеделски имот е бил засят за първи път с ориз, което оправдава високия добив през тази селскостопанска година. Съответно, другият процесен парцел - № 17960-67-2-1, е бил използван от 2016 г. до 2019 г., вкл. от „Евротранс“ ЕООД, като през 2016 г. е бил оставен незасят (наричан „угар“), а от 2017 г. до 2019 г. е бил засят е ориз, от което следва, че от 2017 г. до 2020 г. тази площ ежегодно е била засаждана единствено и само със селскостопанската култура ориз, като през 2020 г. това е направил и ищецът, поради което през 2020 г. в тази площ оризът е бил засят за трета поредна година. Ето защо и предвид устните пояснения от вещото лице, нормално е през третата година добивът да падне двойно, поради което средният добив от 764 кг/дка не е нисък за този парцел. Окръжен съд – Стара Загора е изложил и че от събраните писмени и гласни доказателства пред първата съдебна инстанция се установява, че претендираните от ищеца имуществени вреди са установени на око, без други замервания, като всички разпитани свидетели на „Байо Ърт“ ЕООД заявяват, че при обхождане на процесните масиви с ориз те установили на око и забелязали пожълтяване на някои от насажденията с ориз, но нито един от тези свидетели не твърди тогава да са били правени проби за евентуалното наличие на непозволени химични вещества. По делото липсват каквито и да е писмени доказателства в тази насока; макар че за евентуалното установяване на твърдените нарушения съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗОСИ е следвало да бъде сформирана специална комисия, която да състави надлежен акт, такава не е искана и не е сформирана. Следователно, липсват убедителни писмени и гласни доказателства за наличието на сочената от ищеца вреда: представените частни писмени протоколи не са годни да докажат претенцията; самите свидетелски показания само сочат, че е забелязано нетипично пожълтяване в оризовите масиви на дружеството, което обаче не е било надлежно констатирано от компетентно лице или комисия, не е извършен химически анализ на претендираните за засегнати масиви с ориз; за липса на твърдените вреди безспорно сочи доказаният среден добив от ориз от процесните площи, който не се различава видимо от добива от незасегнатите масиви с ориз, като в единия процесен масив този добив дори е малко по-висок. Според въззивното решение, неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за наличието на причинно-следствена връзка между твърдения нисък добив на ориз и извършеното пръскане с вертолет на 17.07.2020 г. Съдът е посочил, че представените от ищеца частни протоколи не доказват кога евентуално е възникнала вредата, а единствено съдържат в писмен вид претенциите му за съществуването на евентуална имуществена вреда. Единствено от твърдяната промяна в цвета на част от оризовите насаждения не е безспорно доказано кога са възникнали сочените нетипични промени и кога обективно са могли да възникнат, с оглед действието на третиращия ориза препарат „Листего 40“. В случая не се касае за липса на посочена конкретна дата, а че посочените от страните дати са по-ранни от тази, на която евентуално биха се проявили белези на засягане на посевите, само ако са били напръскани от въздуха с вертолет, тъй като според изричното становище на вещото лице-агроном вредата се проявява минимум 10 календарни дни след датата на извършеното пръскане. Пред РС е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че пръскането с вертолет е било единствено и само на 17.07.2020 г. - следователно вредата е могла да се прояви едва в края на м. юли или дори в началото на м. август 2020 г. Това е в разрез с показанията на посочените от ищеца свидетели, съгласно които евентуалната вреда е от периода м. юни - м. юли 2020 г., което очевидно е значително по-рано от момента, в който е могло тя да се прояви, като евентуална последица от самото пръскане, като според показанията на С. Т. това е станало в средата на м. юли 2020 г., когато е било констатирано, че има проблем с две от клетките, засадени с ориз. Съдът е визирал, че законовата норма на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумира само вината, но не и причинно-следствената връзка при непозволеното увреждане, като последната трябва да бъде доказана. В процесния случай се твърди, че при безспорно извършеното пръскане с вертолет на 17.07.2020 г. неправомерно са засегнати оризови насаждения на ищеца, но по делото не са събрани никакви преки и безспорни доказателства за това, няма данни за извършен химически анализ, който да доказва, че върху посевите с ориз на „Байо Ърт“ ЕООД е попаднал препаратът „Листего 40“, с който е извършено пръскането с вертолет, няма и показания на свидетели-очевидци, че е било извършено пръскане и над масивите с ориз, обработвани от дружеството. Ето защо, според Окръжен съд – Стара Загора не е установена и доказана причинно-следствената връзка - че претендираното пожълтяване на посевите с ориз е настъпило след самото пръскане и в резултат на него. Дори нетипичното пожълтяване на ориза остава спорен факт, като дори свидетелят К. заявява, че не е забелязал видимо да има нещо по посевите с ориз на „Байо Ърт“ ЕООД. Според въззивния съд, противно на твърденията на „Байо Ърт“ ЕООД за засягане на съседни на неговите обработвани масиви с ориз, по делото са събрани множество доказателства, че процедурата по пръскане на насажденията с ориз на ответника е била извършена по „протокол“, като са спазени всички необходими изисквания, което изключва наличието на виновно поведение от страна на пръскащия с вертолет „КМК“ ООД, във връзка с което да бъде ангажирана отговорността на ЕТ „Радомир - ПТ - П. Т.”, като възложител на извършеното с вертолет пръскане на ориза. Не е установено, при осъществяване на мероприятията по пръскане с авиационна техника, да са били нарушени техническите и агрономическите изисквания за това. Разпитаните по делото двама свидетели - служители на „КМК“ ООД, и двамата с летателен стаж над 40 г., са категорични, че метеорологичните условия са били благоприятни за извършване на действията по пръскането с вертолет, имало е предварително издадено разрешение от БАБХ; свидетелят-агроном сочи, че преди пръскането са обходени терените, същият е дал предварително начертана карта с масивите от ориз на възложителя и кои са масивите на „Байо Ърт“ ЕООД, като в края на масивите били поставяни чували, за да обозначат допълнително къде свършват масивите, които трябва да бъдат пръскани от въздуха. Окръжен съд – Стара Загора е приел, че „Байо Ърт“ ЕООД не е доказало по несъмнен и безспорен начин каква е конкретната причина за установените негови по-ниски добиви от ориз в процесните земеделски земи - дали се дължат на твърдяното от него пръскане с вертолет от насрещната страна или на нарушеното сеитбообращение в тези полета - три и повече поредни години отглеждане в тях единствено и само на една и съща култура (ориз). По така изложените съображения искът е счетен за изцяло недоказан и неоснователен. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. трето ГПК. На първо място, в изложението е посочено, че по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора, въззивното решение влиза в противоречие с приетото в: решение № 175/15.07.2014 г. по гр. д. № 426/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на ВКС, IV г. о. и др., които кореспондират и със задължителната съдебна практика на ВКС – т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК. Жалбоподателят сочи, че в случая във въззивното решение липсват фактически и правни изводи по съществото на спора, не е налице и препращане към тези на първоинстанционния съд, а в мотивите му е даден единствено отговор на направените във въззивната жалба оплаквания. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК. Липсата на собствени мотиви по съществото на спора води до невъзможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция. Решението на Окръжен съд - Стара Загора не отговаря на нито едно от изискванията по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Към решението са изложени схематични и бланкетни мотиви, които не отразяват самостоятелната правораздавателна дейност на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Мотивите се изчерпват с възпроизвеждане на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и с препращане към тях на основание чл. 272 ГПК. В тях не се съдържат изводи, основани на преценка на фактите и доказателствата, и няма произнасяне по същество на възраженията и доводите, с които ищецът е обосновал претенцията на иска си. Въззивният съд не се е произнесъл по цитираната от „Байо Ърт“ ЕООД съдебна практика относно производството по ЗОСИ; същият не е анализирал самостоятелно и задълбочено свидетелските показания, както и СТЕ, и не е направил свои изводи от тях. Въззивният съд, без задълбочено обсъждане на всички доказателства по делото, е приел, че не е налице увреждане за „Байо Ърт“ ЕООД, като изцяло е пренебрегнал показанията на свидетелите на тази страна и част от тези на свидетелите на насрещната страна, както и приетата по делото СТЕ. На второ място, в изложението се визира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на решението Твърди се наличие на явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството, както и неяснота в съображенията, изложени в съдебния акт, която на практика се приравнява на липса на мотиви. На трето място, жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1. Допустимо ли е доказване на непозволено увреждане на земеделски стопанин, водещо до цялостно намаляване на добивите чрез влошаване на качеството на продукцията, без извършена съдебна експертиза, която да извърши химически анализ, а само въз основа на доказателства (свидетелски показания, СТЕ, СИЕ и други), доказващи намаляване на добивите, чрез пръскане с несъвместими препарати (химикали); 2. Необходимо ли е при предявен иск за непозволено увреждане, фактите и обстоятелствата досежно наличие на претърпени от пострадалия ищец вреди, наличието на причинно-следствена връзка между противоправното действие на ответника и настъпването на вредите да бъдат установени чрез пълно и главно доказване, или наличието на същите може да бъда изведено въз основа на факти, които косвено водят до извод за наличието им. Счита, че горните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото няма относима съдебна практика, която да е задължителна за съдилищата. От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос от изложението. Действително, съгласно задължителната практика на ВКС и практиката по чл. 290 ГПК, въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея. В конкретния казус Окръжен съд – Стара Загора е действал съобразно разпоредбите на ГПК и посочената съдебна практика. Същият е отговорил на доводите във въззивната жалба, като същевременно е обсъдил всички събрани доказателства във връзка едни с други, като е сторил това не формално, а задълбочено, аргументирал се е кои доказателства кредитира и защо, и какви правни изводи прави от тях. Първият от двата въпроса, относно които се визира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е ирелевантен, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност на заявената претенция. Окръжен съд – Стара Загора не е заключил, че искът е неоснователен, само защото по делото липсва съдебна експертиза, извършила химически анализ, а е формирал изводите си въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства. Вторият въпрос също не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Такъв въпрос не е разглеждан от въззивния съд; с него жалбоподателят в действителност изразява несъгласието си с направените крайни изводи въз основа преценката на събраните по делото доказателства, т. е. налице е оплакване за необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Ето защо вторият въпрос не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационната инстанция не може да вземе отношение по него, без да разгледа спора по същество и да анализира конкретните доказателства по делото, а това е извън правомощията й в производството по чл. 288 ГПК по допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба има право на направените разноски за адвокат пред ВКС, възлизащи на 1500 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,