Определение № 3357 от 03.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 960/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, чрез юрк. Д. З., и от „ФИР” ЕООД, чрез адв. Ал. В., против въззивно решение № 662/21.10.2022 г., постановено по в. т. д. № 506/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 337/30.03.2022 г. по т. д. № 1893/2021 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е уважен предявеният от „ФИР” ЕООД срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 405 КЗ за сумата 74 800 лв. - застрахователно обезщетение за настъпил риск увреждане на застраховано имущество - лек автомобил марка „Инфинити”, модел „Q 60“, рег. [рег.номер на МПС], вследствие на пожар на 16.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2021 г. до окончателното изплащане, и е отхвърлен искът за горницата над сумата 74 800 лв. до сумата 89 760 лв. Ищецът „ФИР” ЕООД обжалва въззивното решение в частта, в която е отхвърлен искът за разликата от присъдените 74 800 лв. до 89 760 лв., а ответникът по исковата молба „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД в частта, с която е осъден да заплати обезщетение на ищеца. В касационната жалба на „ФИР” ЕООД се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допустимост на касационното обжалване сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. „Длъжен ли е въззивният съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения па страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи но отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?“ и 2. „Необсъждането на всички доводи, възражения и доказателства по делото /дори при формалното изброяване на част от тях/ представлява ли нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК?“ 3. „Застрахователна стойност, определената по реда на чл. 400 от Кодекса за застраховането, която се дължи от застрахователя при възникване на застрахователно събитие, включва ли в себе си и всички данъци, вкл. ДДС, които биха се дължали от застрахованото лице при покупката на имущество от същия вид и качество като застрахованото имущество, което с погинало?“ и 4. „Следва ли към установеното от съда застрахователно обезщетение да се добавя и дължимият се но закон ДДС, в случай, че такъв би се дължал от застрахованото лице при покупката на имущество от същия вид и качество като застрахованото имущество, което е погинало?“. Поддържа, че първите два въпроси са решени в противоречие с приетото в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 390/26.06.2015 г. по гр. д. № 7568/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 527/15.03.2012 г. по гр. д. № 943/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г. на ВКС, III г. о. и решение № 796/02.02.2010 г. по гр. д. № 1660/2009 г. на ВКС, I г. о., а третият и четвъртият са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради липсата на практика на ВКС. Ответникът по жалбата „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не е подал отговор и не е изразил становище по жалбата. В касационната жалба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка .,Каско“ и при положение, че застрахованият не е изпълнил клаузи в Общите условия, който дават право на ответното дружество да постанови отказ по процесната щета /т. 9.1.9 от Раздел I от ОУ/?“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „ФИР” ЕООД, в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД част. Претендира разноски. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради отсъствието на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото и твърденията на страните във въззивните жалби е приела, че между ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД и ищеца „ФИР“ ЕООД е сключен договор за застраховка на имущество с полица № 440120215017876/26.11.2020 г., по силата на който страните са се съгласили ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ да носи риска от загуба и увреждане на застрахованото имущество - лек автомобил марка „Инфинити”, модел „Q 60“, рег. [рег.номер на МПС], собственост на „ФИР“ ЕООД, при договорен размер на застрахователната сума от 100 000 лв. и период на покритие от 03.12.2020 г. до 02.12.2021 г. Покритите по договора рискове, предвид изрично отразената воля на страните по договора, са съобразно общите условия на застрахователя по клауза „Каско+”. Съгласно приложимите към процесния договор общи условия застраховката обхваща рисковете пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинена от рисковете по Раздел II, чл. 2, включително чл. 2.1.2. пожар вследствие на техническа неизправност, възникнала по време на движение, покой, включване на двигателя и т. н. Установено е от представеното по делото, неоспорено от ответника, писмо от регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението Радомир“, че на 16.06.2021 г. е възникнал пожар в лек автомобил марка „Инфинити”, модел „Q 60“, рег. [рег.номер на МПС], в резултат на който автомобилът е изцяло унищожен. Вещите лица по неоспорената от страните комплексната СПТЕ с оглед вида, размерите на вредите, мястото, където е възникнал пожара и др., са категорични, че пожарът не е възникнал в резултат на палеж, а напротив, вземайки предвид извършвания дни преди инцидента ремонт на автомобила от официалния сервиз за този вид автомобили, приемат, че всеки пропуск при монтажа в процеса на ремонта на всеки един агрегат или елемент от оборудването на двигателя на автомобила е възможно да доведе до възникване на пожар. Стъпвайки на известните факти, изготвен снимков материал и нанесените изменения на остатъците от процесния автомобил, вещите лица обосноват извода си,че пожарът е в резултат от техническа неизправност на автомобила, възникнала в двигателния отсек и разпространил се в останалата част на автомобила. Стойността по средни пазарни цени,определена по метода на „пазарните аналози“, на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие съобразно приетата САТЕ е 74 800 лв. Експертът сочи, че не са налице запазени части, които да могат да бъдат използвани. Размерът на възстановителната стойност на процесния автомобил е по-голяма от стойността на самия автомобил по средни пазарни - 84 755,25 лв./само за части/, което определя процесната щета като тотална по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. В случай на тотална щета застрахователят изплаща застрахователно обезщетение, равно на действителната стойност на автомобила, поради което съдът е приел, че искът е основателен за сумата 74 800 лв. Посочил е, че взетите предвид от вещото лице цени са крайни такива, за които автомобилите ще бъдат продадени, като при липса на друг запис следва да бъде прието, че или обявените на пазара цени са с вкл. ДДС, или ДДС не се дължи, тъй като предлаганата с офертата продажба не е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. Във връзка с правоизключващите възражения на ответника, съдът е изложил, че за твърденията му, че застрахованият е декларирал неверни обстоятелства във връзка с настъпването на злополуката не са ангажирани никакви доказателства. Обстоятелствата в подаденото от застрахования заявление за щета се покриват напълно и се доказва да са се осъществили в този им деклариран вид и обем от представения удостоверителен документ от РСПБЗН - Радомир и от заключенията по събраните по делото СПТЕ и САТЕ. Възражението за необявяване от застрахования на обстоятелства от съществено значение за риска и в частност, че е превозвал силно запалими вещи освен, че е преклудирано /заявено е за пръв път във въззивната жалба/ и не е конкретизирано,поради което е останало недоказано. По касационната жалба на „ФИР“ ЕООД Първите два процесуални въпроси са идентични по съдържание и се отнасят до задълженията на въззивния съд. Действията на въззивния съд са в съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС /включително и цитираните от касатора съдебни решения по чл. 290 ГПК/ относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е обсъдил в мотивите на решението си събраните доказателства, както и тяхната доказателствена стойност относно подлежащите на доказване факти, съобразно дадената правна квалификация на претендираните права. Въззивната инстанция е посочила защо част от твърдените обстоятелства не са относими към предмета на спора, не подлежат на обсъждане и доказване в процеса. Така зададени процесуалноправните въпроси, преценени и във връзка с наведените в изложението съображения, се отнасят към правилността на направената от въззивния съд преценка на събраните доказателства и относимите към предмета на доказване факти, и по същество представляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт при формулиране на процесуалноправния въпрос. Касационните основания подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не представляват основание за допускане до касационно обжалване. Поставените трети и четвърти въпроси не са решени в сочения от касатора смисъл.Въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК по въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погиване на застрахованото имущество/ решение № 79 от 2.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/,според която застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Следователно независимо, че застрахователната сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната стойност на имуществото към момента на сключване на договора, тази сума съставлява една максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване на МПС този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Доказването на размера на вредата е в тежест на застрахования по застраховка "Каско на МПС".В настоящия случай присъденото обезщетение е с включено ДДС и е в съответствие с посочената практика. Въззивният съд се е аргументирал, че вещото лице е използвало метода на пазарните аналози, или изследвало е цени, на които се предлагат автомобили от същия вид и със същите качества - година на първа регистрация, пробег и т. н., на пазара. Взетите предвид от вещото лице цени са крайни такива, за които автомобилите ще бъдат продадени, като при липса на друг запис следва да бъде прието, че обявените на пазара цени са с вкл. ДДС. Няма основание да се приеме, че определената от вещото лице цена за закупуване на автомобил от същия вид е отразена в експертизата без ДДС. В обобщение формулираните въпроси не са обусловили правните изводи на съда и не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване. По касационната жалба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставеният въпрос е фактически и обуславя правилността на решението, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване. За пълнота на мотивите следва да бъде посочено, че според основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал макар и бланкетно касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т. е. какво е значението на "поставения" материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.