Определение № 6029 от 20.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5380/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца И. М. П. срещу решение № 261138 от 13.09.2023 г. по в. гр. д. № 1758/2021 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, ІІІ – „в“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 20270737 от 08.12.2020 г. по гр. д. № 78321/2018 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу С. И. Я. искове с правни основания чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 21 002.50 лв., представляваща стойност, необходима за поправка на некачествено извършени от ответника строително-монтажни работи (СМР) и за извършване на неизпълнени такива на обект в [населено място], [улица]. Ищецът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: „Установяването на фактическа власт от възложителя върху работа, без присъствието на изпълнителя и без формален акт на предаване на тази работа чрез действия или изявления на изпълнителя, включително при липса на приемо-предавателен протокол, може ли да се приеме за надлежно предаване на работата, съответно за приемане на работата (в количествено и качествено отношение) в контекста на чл. 264, ал. 1 – ал. 3 ЗЗД?“ и „Липсата на приемо-предавателни протоколи, текущите възражения в устна форма за недостатъци на работата, докато трае изпълнението й, и устните възражения за недостатъци на работата в срок до един месец след установяването на фактическа власт върху нея от възложителя, без да е било налице формално предаване на работата, може ли да се приеме за неприемане на тази работа в контекста на чл. 264, ал. 1 – ал. 3 ЗЗД?“, които въпроси поддържа, че са разрешени в противоречие с решение № 84 от 30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г. на I г.о. на ВКС, решение № 9 от 05.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на II т.о. на ВКС и решение № 186 от 30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС. Навежда и основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Какъв е разумният срок, в който възложителят трябва да направи своите възражения за недостатъци на СМР (явни и скрити) на обект, на който е било възложено изпълнението на комплексни СМР?“, за който счита, че отговорът му ще е от значение за точното и еднакво прилагане на чл. 264, ал. 1 – ал. 3 ЗЗД, без да излага каквито и да било конкретни обстоятелства за това. Релевира и основанието на чл. 280, а. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност в контекста на поставените горепосочени въпроси. Ответникът по касационната жалба – С. И. Я. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени сторените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Въззивният съд е приел, че е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД. По спорния въпрос дали между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, е намерил, че от приетото заключение на графологичната експертиза се установява, че приетите договор за текущ ремонт от 08.01.2018 г. и разписка за окончателно плащане към договор за ремонт от 08.01.2018 г. не са подписани от ответника, поради което не ги е ценил. Счел е, че от останалите приети писмени доказателства, първоначално изпратената оферта е от фирма "Си Ремонт Строй" ЕООД, чрез личния имейл на ответника, като в нея е посочено, че изпълнител за обект „вила Рударци“ е именно това дружество, без положен подпис за представител на същото или печат. Приел е, че не е спорно и се установява от трудов договор № 2/11.04.2013 г. и от допълнително споразумение към него от 01.01.2019 г., че ответникът е работил в посоченото дружество като технически организатор. Съобразявайки обстоятелството, че ответникът не е оспорил, че е извършвал лично СМР в имота на ищцата, както и че част от договореното възнаграждение е заплащано авансово с приетите и неоспорени разходни касови ордери (РКО), получени от ответника, носещи неговия подпис, въззивният съд е намерил, че ищецът е доказал наличие на валидно правоотношение с ответника по договор за изработка. Посочил е, че видно от приетите доказателства, размяната на оферти, координацията на ремонта и плащанията за извършените СМР, комуникацията с ищцата и техния пълномощник – архитект Л. е осъществявана само с ответника. Счел е, че изпращането на имейл кореспонденция от ответника, липсата на данни същият да е действал като представител на "Си Ремонт Строй" ЕООД (данните, че ответникът работи като технически организатор по трудов договор в посоченото дружество не водят до несъмнен извод, че при кореспонденцията си с възложителите ответникът е действал от името на дружеството), получаването на сумите за извършените СМР преимуществено авансово в брой лично от ответника, за което са съставени РКО, в които не фигурират данни, че сумите са в полза на дружеството, кредитираните показания на свидетеля Х., че е бил нает от ответника, навеждат на извод, че договорът за изработка е възникнал именно с ответника, а не с търговското дружество. Относно съдържанието на договора за изработка, решаващият съд е приел, че страните са постигнали съгласие за извършване именно на посочените в офертата СМР, при посочени в същата количество и цена, доколкото те са възпроизведени и в таблицата с допълнителни СМР преди финал, представена от ответника с отговора на исковата молба и изпратена от него на пълномощника на ищцата – факт, по който страните не спорят. В таблицата с допълнителни СМР преди финал са включени и допълнителни СМР, които страните не спорят, че са били уговаряни и за които е заплащано възнаграждение, поради което съдът е намерил, че между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка – чиято регламентация се съдържа в чл. 258 – чл. 269 ЗЗД, със съдържанието и при условията, посочени в офертата, изпратена от ответника на ищцата на 02.10.2017 г. – л. 18 и 19 от първоинстанционното дело (която само носи името на дружеството "Си Ремонт Строй" ЕООД, но не се установява, че изхожда действително от него), както и посочени във файл "Допълн СМР преди final. xlsx" – л. 105 – 106 от делото. Въззивният съд е посочил, че частните свидетелстващи документи, включително неподписаните, са годни доказателствени средства, които обаче следва да бъдат преценявани от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото, като за проверката им може да се допускат доказателства и пълно доказване може да бъде извършено не само с преки, но и с косвени доказателства. Заключил е, че от неподписан текст може да бъде извлечена относима към предмета на спора информация, в случай, че се установи от кого изхожда документът. По настоящото дело е приел за установено, че офертата, включително таблицата с допълнителни СМР, са изпратени именно от ответника, а от заключението на тройната техническа експертиза е намерил за установено, че видовете ремонтни дейности, включени в офертата на л. 18 и 19 от делото са изпълнявани на място, възложени са и допълнителни видове СМР, които също са изпълнявани, т. е. изпълняваните от ответника на място работи отговарят на тези, за които свидетелстват неподписаните писмени доказателства, в които се съдържа достатъчна конкретизация на предложените за изпълнение видове и количества СМР и на дължимото за извършването им възнаграждение. Поради това е заключил, че страните са сключили валиден договор за изработка за ремонт на вила в [населено място], по който за ответника в качеството му на физическо лице е възникнало задължение да извърши договорените СМР срещу заплащане на договореното възнаграждение. Решаващият съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловена от приемане на работата от възложителя (чл. 264, ал. 1 ЗЗД), като приемането включва фактическо получаване на конкретно изработеното от поръчващия и признание, че изработеното съответства на поръчаното. Подчертал е, че приемането може да се извърши както изрично, така и с конклудентни действия, като законът не съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването му може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката пораждат права на възложителя – да направи възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД или да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265 ЗЗД възможности: 1. да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; 2. да иска заплащане на разходите, необходими за поправката; 3. съответно намаление на възнаграждението или 4. да развали договора, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Въззивният съд е заключил, че за да може да търси някоя от горепосочените възможности, възложителят трябва да запази правата си по чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване на видими недостатъци или появили се впоследствие скрити недостатъци води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД. При липсата на възражения за недостатъци, работата се счита приета, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, като законът не изисква конкретна форма, в която да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поради което е допустимо те да са направени и само устно. В конкретния случай, СГС е намерил за безспорно установено между страните, че не са съставяни и подписвани приемо – предавателни протоколи за извършената работа. Анализирайки показанията на свидетелите Л. и Я., възприети като непротиворечиви и неопровергани от другите доказателства по делото, е приел, че на 18.05.2018 г. ищцата, заедно с нейния съпруг са се настанили в къщата в [населено място], в която са извършени СМР, установили са контакт с ответника и са се срещнали с него през м. юни 2018 г. – средата и около 24 - 25.06.2018 г., като архитект Л. е заявила, че "уговорката била да поживеят една седмица и след това да се направи среща със строителя, за да се установи всъщност какво има недовършено, какво трябва да се поправя, какво трябва да се коригира и довърши". Заключил е, че предаването на работата е направено на 18.05.2018 г. и от този момент е възникнало задължението на ищеца по чл. 264, ал. 1 ЗЗД да приеме работата, както и правото му по чл. 264, ал. 2 ЗЗД – да я прегледа и да направи възражения за недостатъци. Установяването на фактическата власт върху изпълнената работа и непредявяването на възражения срещу същата в разумен срок предпоставят приложението на необоримата презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД и работата се счита за одобрена и приета. Счел е, че по делото не са ангажирани доказателства, че в разумен срок, т. е. до няколко дни след предаването на работата, считано от горепосочената дата ищцата е направила възражения пред ответника за некачествено изпълнена работа. В уточнителна молба от 10.06.2019 г. ищцата е посочила некачествено изпълнените СМР - облепване, шлайфане и лакиране на дървена дограма – лошо боядисване на дървена дограма; заглаждане с шпакловъчна паста по стени и тавани – лоша фина шпакловка по стени, лошо изпълнени и назавършени облицовки по стълби; гипсова мазилка по стена кухня – некачествено изпълнена; некачествено боядисани вътрешни врати; грундиране с дълбоко проникващ грунд за основа на латекс, латексово боядисване; некачествено монтиране на тоалетна чиния на първи и на трети етаж; обличане с камък по цокли, шапки и бордове – незавършена настилка по тераси; доставка и монтаж на нови бордове за монтаж на душкабина и накривяване и монтаж на бордове за душ кабина, които са установени като некачествено изпълнени, но според въззивния съд нямат характеристиката на скрити недостатъци, а са явни такива, установими при обикновен преглед на работата още при предаването й, при което възложителите е следвало незабавно (най – късно в срок до няколко дни) да уведомят ответника за тях. СГС е посочил, че никой от свидетелите не твърди, че среща с ответника или поне разговор с него, на който да са му били съобщени констатираните некачествено изпълнени СМР, е бил проведен/а преди средата на м. юни 2018 г., както и не е доказано по безспорен начин знание за посочените недостатъци от страна на ответника. Подчертал е, че никой от свидетелите не е установил с категоричност, и че възражения са били правени именно за процесните СМР, които се твърди от ищцата да са неизпълнени или некачествено изпълнени. От показанията на свидетеля С. е намерил за установено, че свидетелят е имал среща с ищцата в края на м. май 2018 г., на която са коментирани недостатъци във връзка с шпакловка, шкурене, грундиране и боядисване, но същите са били поправени от свидетеля. Освен това е посочил, че видно от част от процесните РКО, сумите по тях са заплатени за окончателно свършени работи (не е посочено, че сумата представлява аванс), с което работата, за която са били заплатени сумите, следва да се счита за приета. Заключил е, че липсата на незабавно известяване на изпълнителя за процесните недостатъци е преклудирала възможността на ищеца да реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265 ЗЗД за некачествено изпълнени СМР. Допълнил е, че за да възникне отговорността на изпълнителя за заплащане на разходите за неизпълнени дейности и за поправка на некачествено извършена работа, е необходимо да е категорично доказано, че тези именно действия по вид, качество и количество са възложени, което е счел, че не е сторено в процеса (за част от тях не е безспорно доказано възлагането им, респективно заплащане на възнаграждение на ответника, а за друга част – не е доказано неизпълнение). Намерил е за необходимо, че следва да се отчете, че техническата експертиза е изготвена значително време след процесния ремонт, през който възложителите са живели в имота, при което при липсата на приемо-предавателни протоколи, не може с категоричност да се заключи кои конкретни СМР са били некачествено изпълнени, респективно кои договорени такива не са изпълнени. При тези горепосочени решаващи правни изводи, предявените искове са отхвърлени като неоснователни. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Поставените от касатора два въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не отговарят на изискването за общо основание за допускане на искания касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 1 TP № 1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като за да им бъде отговорено следва да бъде извършен конкретен анализ на приетите по делото доказателства и въз основа на същия да бъдат направени правни изводи дали предметът на процесния договор за изработка, освен като фактическо действие (чрез реалното му получаване от възложителя), е приет и като правно действие (признание, че съответства на възложеното, съставляващо израз на одобряването му). Следователно въпросите съставляват оплаквания за неправилност на атакуваното решение, които не могат да бъдат обсъждани в настоящата предварителната фаза по селекция на касационните жалби. Отделно от това следва да бъде посочено, че те не са обуславящи за крайния изход на конкретния спор. Въззивният съд е приел в своя акт, че приемането на процесните СМР е извършено от ищцата и като фактическо, и като правно действие в момента на фактическото заживяване на възложителите в ремонтирания обект, предполагащо предаване на работата от ответника, като този извод е изведен въз основа на съвкупен анализ на доказателствата в процеса, вкл. на гласните доказателства, установяващи, че устно предаване и приемане на изпълнени СМР на процесната къща е имало през целия период на договора за изработка, като възложителите са представлявани от пълномощника си – свидетелката Л.. Като аргумент за това е посочено и пълното плащане на договореното възнаграждение по процесния договор с процесните РКО за авансово или окончателно плащане, което също е израз на правно действие по приемане на изработката. Освен това, в решаващите си правни мотиви, СГС е намерил, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване за отправяне на възражения за процесните явни недостатъци дори през м. юни 2018 г., доколкото възраженията за недостатъци не са достатъчно индивидуализирани досежно вида и количеството на некачествено изпълнените СМР, за да може да се приеме, че са идентични с процесните. Извод за последния факт не може да бъде направен от заключението на тройната техническа експертиза, доколкото ако въобще експертите от нея са извършвали оглед на място, то той установява некачествено изпълнени и неизпълнени СМР за период от повече от година след извършения процесен ремонт от ответника, през който възложителите са живели в къщата и са я експлоатирали и амортизирали. При изведения генерален решаващ извод на въззивния съд в атакуваното решение за недоказаност, че въобще са предявени на ответника възражения за процесните недостатъци на приетите СМР, вкл. на двустранната среща през м. юни 2018 г., въпрос за липса на приемане на изработката като правно действие би се явил без обуславящо значение за крайния извод за неоснователност на предявените искове. Неосъществяването на общо основание за допускане на касационното обжалване е достатъчно, за да не бъде последното допуснато, без да е необходимо изследване на кумулативно изискуемото от законодателя наведено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Гореизложеното по първите два въпроса се отнася и до поставения въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В допълнение, следва да се посочи, че разумността на срока за предявяване на възражения за недостатъци след приемането на работата по договор за изработка е въпрос на конкретна преценка на конкретните правнозначими обстоятелства по конкретния казус, поради което оплакване за неспазването му касае касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос не се установява и наличието на посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последното не е обосновано така, както е предвидено в т. 4 TP № 1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: не е посочено кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване; нито са обосновани настъпили изменения в законодателството или обществените условия. Касаторът релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, която се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. В настоящия случай, не се установяват такива квалифицирани състави на неправилност на обжалвания акт, поради което не е осъществена и наведената очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване. Съобразно гореизложеното не са налице основания за допускане на касационен контрол на атакуваното въззивно решение. С оглед изхода на касационното производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 2 000 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение