Определение № 1037 от 01.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2656/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Петрокелтик България“ ЕООД, чрез процесуалните му пълномощници – адв. Т. Т. и адв. Т. Г., срещу въззивното решение № 492/24.07.2024г. по в.т.д. №400/2024г. на САС, 15-ти търговски състав, с което е отменено решение № 358 от 11.03.2024г. по т.д. № 1385/2022год., СГС, ТО, IV -12 състав за отхвърляне на иска, и вместо това касаторът е осъден да заплати на „Мост енерджи“ АД, на основание чл. 82 от ЗЗД сумата от 1 000 000 лв. по частичен иск от пълния предявен размер от 4 482 354,66лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 01.01.2022г. - 18.07.2022г. от неизпълнение на допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021г. към договора за доставка на природен газ от 27.12.2019г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е вероятно недопустимо, очевидно неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд е постановил решението си при недопустимо предприето изменение както на основанието, така и на петитума на иска от страна на ищцовото дружество, направено с допълнителната искова молба. Поддържа, че в първоначалната искова молба ищецът бил посочил, че разликата между обявената от КЕВР и договорената цена в споразумението, бил принуден да заплати, за да изпълни задълженията си към трети лица, с които имал сключени договори и от които търпял финансови загуби в размер на 4 482 354,66 лв., а в допълнителната искова молба се сочела различна сума / 3 376 681,33 лв. / и се изтъквали други факти от основанието на иска – пропуснати ползи. Счита, че решението е очевидно неправилно като постановено в нарушение на законоустановените критерии по чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, както и при грубо противоречие с императивна законова разпоредба – параграф 17 от ПЗРЗИДЗЕ, предвиждаща необходимост от лицензия по чл. 39, ал. 1, т.5 ЗЕ за извършване на търговия с природен газ. Твърди, че от дефиницията на понятието „концесия за добив“ в раздел първи на договора, следвало, че се има предвид само такава за добив от находища, на които добивното предприятие е концесионер, в случая само находище Г., но не и находище К., в концесията на което няма участие. Счита, че е противоречиво и тълкуването от съда на клаузата за уговореното авансово плащане като несъответно на чл. 4.2 и чл. 6 от допълнителното споразумение. Подобни доводи излага и за тълкуването на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал.2 от допълнителното споразумение относно компенсационния механизъм. Касаторът поддържа, че решението е постановено в грубо противоречие с чл. 83 ЗЗД и практиката на ВКС по прилагането му, като безспорно било установено по делото, че ищцовото дружество е неизправна страна по договора. Сочи, че решението е постановено и в противоречие с практиката по чл. 82 ЗЗД относно характера на пропуснатите ползи и начина на установяването им, тъй като не са доказани обективните факти за настъпване на сигурно увеличаване на имуществото на кредитора. С оглед подробно изложените мотиви претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. 2 и предл. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „За приложение на законовите критерии по чл. 20 ЗЗД и задължението на въззивния съд при тълкуване на договорни клаузи, по които има спор между страните относно действителното съдържание, да установи действителната воля на страните при сключването му, без да я подменя, като отчете обстоятелствата при сключването му и поведението на страните“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 60079/19.01.2022г. по т.д.№105/2020г. на ВКС, 1 т.о., решение №12/10.02.2022г. по гр.д. №2032/2021г., 4 г.о., решение №149/30.11.2017г. по т.д. № 268/2017г., 1 т.о. и др.;

2. „Дали подлежат на доказване със сигурност при предявен иск по чл. 82 ЗЗД претендираните за обезщетяване вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи разликата между цената, на която ищецът би закупил договореното, но недоставено количество газ, и цената, на която би продал това количество на регулирания пазар, както и свързаният с него въпрос може ли дружество, което не притежава валидна лицензия за търговия с природен газ през процесния период, да търпи пропуснати ползи от нереализирани продажби и печалба на природен газ?“, по който се твърди противоречие с ТР 3/12.12.2012г. по т.д.№3/2012г. на ОСГТК на ВКС, решение № 129/12.07.2013г. по т.д.№558/2012г., 2 т.о., решение № 228/12.04.2019г. по т.д. №596/2018г., 1 т.о., решение №34/24.08.2015г. по т.д. №3042/2013г., 1 т.о., решение № 67/25.02.2013г. по гр.д. №170/2012г. на ВКС, 4 г.о., решение № 50138/07.03.2024г. по т.д.№1402/2022г., 1 т.о. и др.;

3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към предмета на правния спор доводи, твърдения, възражения и защитни тези на страните, съобразно оплакванията в жалбата и отговора на въззивната жалба? Длъжен ли е въззивният съд като съд по същество на правния спор да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и възраженията на страните, излагайки съображения защо възприема едни, а други отхвърля? Длъжен ли е въззивният съд да посочи в мотивите на решението си кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства?, по които процесуални въпроси касаторът поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие с т. 2 на ТР № 1/2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 139/27.08.2024г. по т.д. № 2767/2022г., 2 т.о., решение № 468/10.07.2024г. по гр.д. №3263/2023г., 3 г.о., решение № 124/24.07.2024г. по т.д. №342/2023г., 1 т.о., решение № 51/25.04.2024г. по т.д.№2602/2022г., 1 т.о. и др.

Ответникът по касационната жалба – „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, оспорва същата чрез процесуалния си представител – адв. Й., по съображения, подробно изложени в отговора от 21.11.2024г. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение и при условията на евентуалност, оставянето му в сила.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения от чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че между страните е сключен договор за доставка на природен газ от 27.12.2019г., изменен с допълнителни споразумения № 1, 2 и 3, съгласно който „Петрокелтик България“ ЕООД като „добивно предприятие“ доставя и продава на ищеца – клиент, количества природен газ съобразно спецификация по чл.2.1. Въззивният съд е посочил, че в допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021г., е признато, че от началото на 2021г. добивното предприятие доставя на купувача занижени количества природен газ, които не отговарят на утвърдената годишна програма, и е уговорено обезщетение за месец януари 2021г. Приел е, че със споразумението е удължен срокът на договора и е постигнато съгласие за изменение на количеството природен газ, което ще бъде доставяно от добивното предприятие за периода от 01.03.2021г. до 31.12.2022г. по описания начин. Счел е, че в чл. 5.1 от споразумението е предвидено изменение в цената, като за периода 01.03.2021г. до 31.12.2021г., тя ще е равна на утвърдената по съответния ред и обявена от КЕВР пределна цена, намалена с 25%. Приел е, че в чл. 5, ал. 2 от споразумението е уговорено, че недоставените количества природен газ за периода 01.02.2021г. - 30.11.2021г. съгласно първоначално договорената годишна програма, ще бъдат предоставени (компенсирани), като същите бъдат разпределени по равно на месечна база през периода 01.01.2022г. - до края на 2022г., а цената им - определена по реда на чл. 5, ал. 1. Въззивният съд е счел, че по силата на договор между „Мост енерджи“ АД и „Мост Енерджи Газ“ ООД от 23.09.2021г. е уговорена доставка на цялото количество природен газ, което „Мост енерджи“ АД ще получи компенсаторно от доставчика си съгласно споразумение № 3 от 08.03.2021г. по цена, равна на нормативно установената от КЕВР.

Съдът е приел за неоснователно възражението за недопустимо изменение на иска, като е посочил, че съгласно чл. 372, изр. 2 ГПК в срока за подаване на допълнителна искова молба, ищецът може да измени предявения иск, а в случая са изменени фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията, но самият петитум – за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 000 000лв., претендирана като частичен иск, не е изменен. Посочил е, че обстоятелствата, в какво точно се изразява вредата, са част от фактическите твърдения, които обуславят основанието на иска, поради което не е налице предявяване на нов иск, а изменението е в рамките на допустимото.

Въззивният съд е приел, че е установено, че ответникът не е доставил природен газ от уговорените компенсаторни доставки, и е налице виновно неизпълнение на задълженията му. Приел е за неоснователно възражението, че това се дължи на обективна невъзможност, като е посочил, че липсват доказателства за наличие на обективни причини, освен занижения добив, а именно недоказани са доводите за влошено качество на добитото количество газ, чести аварии и/или проблеми с налягането по газопреносната мрежа. Апелативният съд е счел за неоснователно възражението, че не е налице неизпълнение, тъй като ответникът е доставил на клиента си тези количества газ, които са били заплатени авансово, и че ищецът е неизправна страна по договора. Посочил е, че би противоречало на икономическата логика и установения между страните механизъм на осъществяване на доставките, да се иска от ищеца да бъдат заплащани авансово количествата, които са уговорени, при изрично заявяване, че няма да бъдат доставени в съответния месец, и без да е ясно кога и дали въобще ще могат да бъдат доставени.

Въззивният съд е приел, че след като ищецът има сключен договор за изкупуване на количеството природен газ по цена, равна на нормативно определената, то липсата на доставена газ при уговорената отстъпка от 25% по допълнителното споразумение представлява пропусната полза за него. Посочил е, че тя възлиза на сумата от 3 773 259,46лв., поради което приел, че размерът на вредата е доказан. САС е счел, че са неоснователни доводите на ответника за недействителност на договора, сключен между ищеца „Мост енерджи“ АД и „Мост Енерджи Газ“ ООД, както и възражението относно липсата на представителна власт на лицето, което го е подписало за „Мост Енерджи Газ“ ООД, което не можело да бъде направено от друго лице, освен от представлявания, тъй като последният винаги можел да потвърди договор, подписан от негово име. За неоснователно е прието и възражението, че договорът е недействителен като сключен между свързани лица, с мотив, че това дали съконтрагентите са свързани лица не се отразява на действителността на сделката, тъй като няма законова пречка да договарят помежду си и една от тях да реализира печалба.

Апелативният съд е приел, че е налице и предвидимост на вредата, тъй като към момента на сключване на договора „Мост енерджи“ АД е търговец на природен газ, което обстоятелство е било известно на съконтрахента му, т.е. страната е знаела или е можела да знае, че покупката на природен газ се извършва с цел препродажба и съответно - печалба. Въззивният съд е приел, че не следва да обсъжда възражението на ответника, че ищецът не притежава лицензия за търговия с природен газ съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за енергетиката, тъй като същото не било въведено своевременно в процеса /с отговора на исковата молба/ и е преклудирано. Посочил е, че е и неоснователно, тъй като на практика през този период ищецът е получавал доставки на природен газ, които е реализирал, т.е не имало фактическа пречка същият да изпълни договора си с „Мост Енерджи Газ“ ООД. По изложените съображения, въззивният съд е счел, че са налице всички предпоставки за уважаване на частичния иск, поради което е отменил първоинстанционното решение и присъдил претендираната сума от 1 000 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи по частично предявения иск.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Доводите на касатора за недопустимост на изменението на иска с допълнителната искова молба не могат да бъдат споделени, тъй като същата представлява уточнение на конкретните фактически обстоятелства, които формират търсените вреди от ищеца, и в този смисъл не е налице едновременно изменение на искането и на основанието на претенцията.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото, а основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е налице, когато същият е разрешен в противоречие с трайната и задължителна практика на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че вторият поставен от касатора въпрос относно установяването на пропуснатите ползи е обуславящ за делото, тъй като е свързан с решаващите изводи на въззивния съд и отговаря на общото основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. По въпроса е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателните решения по т.д. №3/2012г. и т.д № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС, както и множество други актове. С Тълкувателното решение по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която не се предполага. В разясненията към тълкувателното решение се посочи, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Прието е също, че само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. С Тълкувателно решение № 3/2021г. от 13.01.2023г. по т.д. № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС, се прие, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. С оглед горното и изложените от касатора доводи, постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали при присъждане на обезщетението за пропуснати ползи е съобразена задължителната съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. Налице е допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване по уточнения въз основа на поставения от касатора въпрос в следния смисъл: „Подлежат ли на доказване със сигурност при предявен иск по чл. 82 ЗЗД претендираните за обезщетяване вреди под формата на пропуснати ползи?“.

По останалите въпроси от изложението на касатора, които представляват доводи за необоснованост на въззивния акт, настоящата инстанция ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да представи документ за внесена държавна такса в размер на 20 000 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок, като му се съобщят и последиците от неизпълнение на указанието. След евентуално внасяне на държавната такса, делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение