Определение № 60691 от 25.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2025/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 10.03.2021г. по гр.д.№1014/2021г- на ОС Стара Загора, с което са уважени частично искове с правно основание чл.49 и 86 ЗЗД. Жалбоподателят – Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение в частта му, с която са уважени исковете съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът – В. С. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Община - гр. Стара Загора да заплати на ищеца В. Д. сумата от 11 000 лв. парично обезщетение за неимуществени вреди, резултат на травматично увреждане, получено на 24.01.2020г. при падане на ищцата на пътно платно при слизане от тротоар в [населено място], ведно със законна лихва върху нея, считано от 24.01.2020г. до окончателното плащане както й сумата от 2321 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата от 2172 лв., считано от 28.01.2020г. до окончателното плащане, и законна лихва върху сумите, считано от 31.01.2020г. до окончателното плащане, както и сумата 2332, 76 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица и държавна такса. Сумите представляват парични обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане, получено на 24.01.2020г. при падане на ищцата на пътно платно при слизане от тротоар в [населено място] Установено е по делото, че на 24.01.2020г. ищцата е пострадала при стъпване в дупка на бордюра на тротоара, и именно поради падането е получила фрактура на раменната кост на дясната ръка, като безспорно е налице причинно- следствена връзка между отговорността на лицата, които отговарят от името на Общината за поддържането на тротоарите, и претърпяната травма от пострадалата. При слизане от тротоара се спънала в неравност, причинена от счупване и разместване на бордюра, като била образувана вдлъбнатина /дупка/ с овална форма с дълбочина около 3 см. и диаметър около 10 см. и паднала на земята, на уличното платно на [улица]. Установено е, че ищцата е постъпила по спешност в УМБАЛ” СОФИЯ МЕД на 26.01.2020 г. и била изписана на 31.01.2020г. Констатирано е ,че са били идвършени манипулации и изследвания, от които е установено счупване на раменната кост /фрактура на проксимален хумерус/, извършена е оперативна интервенция и е монтиран метален имплант - плака, фиксиран с винтове. Установено е, че за лечението ищцата е заплатила сумата от общо 2 321,00 лв., както следва: сума в р-р на 2 172,00 лв., за поставяне на металния имплант-плака по фактура № [ЕГН]/28.01.2020г., 120,00 лв. от 31.01.2020г. за закупуване на медикамент Ксарелто за лечение и предотвратяване на кръвни съсиреци и сума в размер на 29 лева, представляваща потребителска такса по фактура № [ЕГН]/31.01.2020г. Прието е за установено, че в резултат на настъпилото произшествие на 24.01.2020 г. ищцата получила физически и психически травми, поради непрестанни и силни болки в дясната ръка и рамото и необходимостта да се придвижва с бастун, както и поради факта, че от приемането в болницата в [населено място] е носила ортопедична ортеза, за да бъде обездвижена ръката и рамото, в продължение на била 40 дена. Установено е, че поради пълното обездвижване била неспособна да се грижи сама за себе си, като за ежедневните си нужди била принудена да ползва чужда помощ, а именно помощта на дъщеря й за къпане, хранене, обличане и др. ежедневни дейности. Прието е, че в конкретния случай Община Стара Загора отговаря за опазването и поддържането на уличните, пътните и тротоарните настилки, мостове и други съоръжения за общо ползване, и наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на тротоара представлява неизпълнение от страна на общината на законово регламентираните й задължения и предпоставка за репариране на вредите, настъпили поради неозпълнение на тези задължения. Прието е, че общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действията, респ. бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на населеното място и отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. Прието е за установено, че преди настъпването на травмата, ищцата е била в добро здравословно състояние и е имала динамичен живот, като същата е работила като нотариус и се е грижила сама за себе си. Освен това от приетата по делото СМЕ се вижда, че счупването при пострадалата е причинено от падане от собствен ръст с подпиране върху крайника, което напълно отговаря на описаното в исковата молба- именно при спъване и падане върху терен от собствен ръст, което се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. Съдът при определяне размера на дължимото се обзщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди е отчел степента на телесното увреждане, периодът на възстановяване, физическата болка, необходимостта от оперативна намеса, свързани с причиняване на допълнителна болка, неудобствата в нормалната й деятелност водеща до негативна промяна в начина й на живот, както и възрастта на ищцата и при анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане, възрастта на пострадалата, продължителността и степента на претърпените болки и страдания около 4 месеца, причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване, нарушения житейски ритъм, е приел, че справедливият размер на заместващото обезщетение е 11 000,00 лв. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на превни въпроси от значение за спора: за необсъждането на доказателства приети в съдебно заседание и дали същото съставлява съществено процесуално нарушение съгласно чл.12 и 235 ГПК и следва ли съдът да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелна преценка на доказателствения материал. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да допуска касацинно обжалване на сочените основания по поставените от жалбоподателя въпроси. В трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в т. 19 на ТР№1/2001г ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл.290 ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010г. по гр.д.№1413/2009г. на IV-то г. о., от 24.03.2020г. по гр.д.№47/2009г, и от 08.11.2011г. по гр.д.№82382010г.. на II т. о. и др., касационната инстанция е подържала, че въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи. В мотивите на обжалваното решение са намерили подробно обсъждане относимите фактически данни, които обосновават основателността на иска, като съдът е посочил и значението, което имат те за определянето на размера на дължимото обезщетение. В практиката се приема, че понятието "справедливост" е изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 и при преценката следва да се вземат предвид всички обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Съдът е съобразил решението си с тези постановки на практиката, като е изложил в мотивите си релевантните фактически обстоятелства и е мотивирал размера на присъденото обезщетение. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в съдебна практика. Налице е и многобройна и безпротиворечива практика и по приложението на понятието „справедливост”, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази задължителна практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Преценката на доказателствата въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това доказани ли са или не вреди от непозволено увреждане и какъв е техния размер може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следвада заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски за процесуално представителство в размер на 740лева. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV - г. о.,