Определение № 1 от 03.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 693/2011 г.

Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпили са касационни жалби от Д. И. Г. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Т. Т. от АК-Г., против въззивно решение № 371 от 16.11.2010 г. и определение № 111 от 22.02.2011 г. в производство по чл. 248 ГПК, постановени по в.гр.д. № 440 по описа за 2010 г. на Великотърновския окръжен съд, в частите им, с които е отменено решение № 318 от 23.07.2009 г. по гр.д. № 510/2009 г. на Горнооряховския районен съд относно предоставяне на родителските права, режима на лични контакти и месечната издръжка, както и предоставяне ползването на семейното жилище и е постановено друго, с което упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете С., ЕГН [ЕГН], са предоставени на бащата Г. Т. Г. като на майката Д. И. Г. е определен режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. сутринта в събота до 14 ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, майката е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от влизане на решението в сила, като е предоставено ползването на семейното жилище на страните – апартамент в Горна О. на Г. Т. Г., а с обжалваното определение Д. И. Г. е осъдена да заплати на Г. Т. Г. направените разноски по делото за първата инстанция в размер на 562,90 лв. В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и сочи като задължителна съдебна практика разрешенията, дадени в т. 1, 4 и 5 на ППВС № 12/1971 г. по отношение ползването на семейното жилище, а по отношение на присъдените разноски представя две определения на отделни състави на ВКС/ВС. Изведен е материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в обжалваното решение и е от значение за изхода на спора, конкретизиран от настоящата инстанция при условията на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – длъжен ли е съдът с оглед обема на семейното жилище и отношенията между съпрузите да изследва възможността за разпределение ползването му между тях. По отношение на присъдените разноски на въззивника за първоинстанционното производство в обжалваното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК е поставен въпросът може ли съдът да се произнася по направените разноски от страната в първоинстанционното производство, ако такива не са поискани. Ответникът по касационната жалба Г. Т. Г. от [населено място] дял, [община], чрез пълномощника си адв. Ж. Д. от АК-В.Т. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, неоценяем иск по чл. 107 СК/отм./ и е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поставеният материалноправен въпрос от касаторката - длъжен ли е съдът с оглед обема на семейното жилище и отношенията между съпрузите да изследва възможността за разпределение ползването му между тях е обусловил изхода на делото по този иск с правно основание чл. 107 СК/отм./ и е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 12/1971 г., поради което по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на правния въпрос, поставен в частната касационна жалба относно това, може ли съдът да се произнася по направените разноски от страната в първоинстанционното производство, ако такива не са поискани, въззивното определение не е поставено в противоречие с приетото в представените определения на ВС/ВКС, тъй като искане за присъждане на разноски е направено с въззивната жалба от въззивника и съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК с обжалваното определение, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускането му до касационен контрол. Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. На касаторката следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв., съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г., като в противен случай производството по жалбата ще бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,