Определение № 1544 от 10.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1488/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Обединена Българска Банка“ АД, правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предходно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против решение № 282 от 10.03.2023 г. по в. гр. д. № 1620/2022 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 20 от 25.02.2022 г. по т. д. № 79/2021 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от банката срещу А. Димитров Б. от [населено място] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430 ТЗ. Касаторът поддържа, че в атакуваната му част въззивното решение е неправилно на всички основания в чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода за нищожност на клаузата на чл. 4.4. от процесния договор за студентски кредит от 03.02.2015 г., предвиждаща капитализиране на лихвата, като твърди, че не е налице противоречие нито с чл. 24 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), нито с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като не съществува нормативна забрана, вкл. и в Наредба № 9/1998 г. на БНБ, за капитализиране на неплатени /с отложен падеж/ договорни лихви. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС (каквато не е посочена) и на практиката на съдилищата (решение № 48 от 23.11.2021г. по в. гр. д. № 249/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд). Като значими за изхода на делото, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са поставени въпросите: „ 1. Представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД извършване на капитализиране на неплатени /с отложен падеж/ договорни лихви към главницата - капитализиране на лихви; 2. След като няма забрана, вкл. и в Наредба № 9/1998 г. на БНБ, за извършване на капитализиране на неплатени /с отложен падеж/ договорни лихви към главницата, налице ли е противоречие с чл. 10, ал. 3 ЗЗД“. Ответникът по касация – А. Д. Б. от [населено място] – не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част, въззивният съд е приел, че клаузата на чл. 4.4. от процесния договор за студентски кредит, в която е предвидено лихвата, начислена върху усвоената част на кредита по време на уговорения в чл. 4.8. гратисен период, да се капитализира годишно, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречието й с императивната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. С оглед на това, е счел за дължими сумите за главница и лихва, посочени в допълнителното заключение на допуснатата по делото счетоводна експертиза, в което същите са изчислени без капитализиране на възнаградителната лихва за гратисния период на договора. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. I от изложението се съдържа твърдение за противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС. Касаторът обаче не е поставил нито конкретен правен въпрос, нито е посочил практика на касационната инстанция, което прави невъзможна преценката за наличие на заявеното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се отнася до противоречивата практика на съдилищата, същата не може да бъде обсъждана, тъй като такова основание за допускане на касационно обжалване не съществува след изменението на Гражданския процесуален кодекс от 2017г. Касационният контрол не може да бъде допуснат и по формулираните от касатора въпроси. От една страна, въпросите нямат характеристиката на правни въпроси, доколкото отговорът им предпоставя проверка на правилността на обжалвания акт (дали правилно е приложена разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД), която проверка, съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на производството по разглеждане на касационната жалба, а не на производството по чл.288 ГПК. От друга страна, напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване е бланкетното заявяване на поддържаното за тези въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – чрез цитиране на законовата разпоредба, без да е аргументирано наличието на формиращите я две кумулативни предпоставки съгласно указанията в т.4 от цитирания тълкувателен акт. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК