Определение № 1108 от 22.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2797/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Й. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №245 /29.09.2022 г, постановено от Окръжен съд-Сливен по т.д. № 295/22 по описа на същия, с което последният е обезсилил изцяло първоинстанционното решение №14/ 21.04.2022 г.по гр.д. № 455/2021 на РС-Котел и е оставил без разглеждане като недопустим иска на касатора срещу ответната „Потребителска кооперация „Сакар”-в ликвидация-с. Тича, [община] ЕИК[ЕИК] за отмяна на решения на ОС на кооперацията, проведено на 26.08.2021 г. за прекратяване на дейността на кооперацията, за назначаване на ликвидатор и определяне на срок за ликвидация. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на ищеца разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон –чл.58 ал.3 ЗК относно началната дата, от която започва да тече срокът за предявяване на иска по чл.58 ал.1 ЗК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора, са решени в противоречие с практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, както и на очевидна неправилност относно началната дата, от която започва да тече срокът за предявяване на иска по чл.58 ал.1 ЗК, когато обстоятелствата –предмет на взетите решения на ОС на член-кооператорите се вписват в ТРР ЮЛНЦ на решенията за. Ответникът по касационната жалба „Потребителска кооперация „Сакар”-в ликвидация-с. Тича, [община] ЕИК[ЕИК] в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е неоценяем намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.58, ал.1 от ЗКооп за отмяна на решения на Общото събрание на кооперацията, проведено на 26.08.2021г. Исковата молба е подадена на 08.10.2021г. Не се спори между страните, че ищецът С. Д. не е присъствал на проведеното на 26.08.2021г. Общо събрание на ПК „Сакар”. Съгласно разпоредбите на чл.58, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗКооп., решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й, като искът може да се предяви от всеки член на кооперацията, от контролния съвет, от кооперативния съюз, в който членува кооперацията, или от прокурора. Членът на кооперацията може да предяви иск в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му. Съгласно чл.58, ал.5 от ЗКооп, във всеки отделен случай искът може да се предяви не по-късно от три месеца от приемане на решението или извършване на действието. В случая се иска отмяна на решение на Общото събрание на кооперацията от член на кооперацията, който не е присъствал при приемане на решението. В този случай преклузивният двуседмичен срок тече от деня на узнаването му или уведомяването му. Въпросните решения, предмет на иска, са за прекратяване дейността и ликвидация на кооперацията, избор на ликвидатор и определяне срок за ликвидацията. Съгласно разпоредбите на чл.42, ал.1 и ал.2 от Закона за кооперациите, решението за прекратяване на кооперацията и за обявяването й в ликвидация се вписва в търговския регистър. Прекратяването и обявяването в ликвидация на кооперацията имат действие от момента на вписване на решението. Съгласно чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. Вписването в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел има оповестително и защитно действие, а в определени от закона случаи - и конститутивно действие. Разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ въвежда необорима презумпция за знание относно вписаните обстоятелства - вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Според съдът в търговския регистър са вписани обстоятелствата съгласно взетите от съответния орган на кооперацията решения, то презумпцията за знание на тези обстоятелства е налице. Въззивният състав е посочил, в подкрепа на този извод, решение № 162 от 15.03.2016г. на ВКС по т. д. № 1855/2014 г., II т. о. Съдът се е позовал на извършена от негова страна справка в Търговския регистър по партидата на ПК „Сакар” – в ликвидация, обстоятелствата относно атакуваните решения, взети от ОС са вписани в актуалното състояние на кооперацията в основните данни, като изрично е посочено, че кооперацията е в ликвидация, в т.26 е посочено прекратяването на търговската й дейност, в т.11, вр. с т.502 е посочено представляването й от ликвидатора, а в т. 501 е посочен срока на ликвидацията, определен от ОС – 1 година. Към всяко обстоятелство е посочен деня на вписването – 17.09.2021г. Решенията на ОС на кооперацията, предмет на настоящия иск, са именно такива, подлежащи на задължително вписване в Търговския регистър, като изрично и императивно законодателят е предвидил и действието им от момента на вписването /чл.42, ал.2 от ЗК/. Приетите с решенията обстоятелства са вписани по партидата на ответната кооперация. В случая не е налице хипотезата на чл.7, ал.1, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо съдът е приел, че ищецът е узнал за приетите и атакувани от него решения на 17.09.2021г., т.е. от деня на вписването на обстоятелствата по тези решения в Търговския регистър. Ето защо е счел, че преклузивният срок за предявяване на иска за отмяната им е започнал да тече на 17.09.2021г. и е изтекъл 01.10.2021г. Исковата молба е подадена на 08.10.2021г., т.е. след изтичане на този срок. Следователно, с подаване на исковата молба на 08.10.2021г., след като двуседмичният срок по чл.58, ал.3 от ЗКооп. е изтекъл на 01.10.2021г., предявеният иск за отмяна се явява недопустим, като просрочен и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по него да се прекрати, като недопустимо. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора въпроси, от които уточнени първите два се свеждат до значението на вписването, съгласно чл. 42 от ЗКооп в ТРРЮЛНЦ на решенията на ОС на кооперацията относно деня на узнаването за тях от страна на член-кооператор, който не е присъствал при провеждането му и който обжалва тези решения.Третият въпрос касае законосъобразността на самите взети решения и е неотносим към конкретната преценка за допустимост на иска. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По отношение на обусловеността на изхода по конкретния правен спор така формулираният от касатора въпрос се явява обуславящ, доколкото въззивният съд се е позовал на негов отговор, за да приеме, че ищецът е узнал за приетите и атакувани от него решения на 17.09.2021г., т.е. от деня на вписването на обстоятелствата по тези решения в Търговския регистър и че преклузивният срок за предявяване на иска за отмяната им е започнал да тече на тази дата и е бил изтекъл още на 01.10.2021г. поради което към датата на подаване на ИМ - 08.10.2021г., е бил изтекъл и искът се явява недопустим. Въпреки установяване на общата предпоставка за достъп до касация, не се явява наличен допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК-противоречие в отговора на въззивния съд с практика на ВКС. В цитираното в мотивите на въззивния съд решение № 162 от 15.03.2016г. на ВКС по т. д. № 1855/2014 г., II т. о., ВКС изрично е приел аналогичен отговор: „ Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 ЗК регламентира потестативното право на всеки член на кооперацията, контролния съвет, кооперативния съюз, в който членува кооперацията, и прокурора да предявят иск за отмяна на решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава. Искът има конститутивен характер и се предявява в сроковете, посочени в ал. 3, 4 и 5 на чл. 58 ЗК, които са преклузивни. Членът на кооперацията може да предяви иска за отмяна на решение на орган на кооперацията в двуседмичен срок от деня на решението, а ако не е присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му, като срокът следва да изтича най-късно до изтичането на общия тримесечен преклузивен срок. Съгласно чл. 4 ЗТР в търговския регистър се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, както и други лица и структури и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон/ в случая –чл.42 ЗКооп-доб. от докл. по настоящото дело/, че подлежат на вписване, а съгласно чл. 5 ЗТР в търговския регистър се обявяват актове, които се отнасят до търговците и клоновете на чуждестранни търговци, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗТР/ сега ТРРЮЛНЦ/ въвежда необорима презумпция за знание относно вписаните обстоятелства - вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването”. За настоящия състав на ВКС, Първо т.о. е ясно, че това разрешение важи за всички лица, които няма друг начин да узнаят за така взетите решения на ОС на кооперацията, съотв. за обстоятелствата, подлежащи на вписване в ТРРЮЛНЦ, поради което в случая това се следва да се отнесе и за неучаствалото в самото проведено ОС лице член-кооператор при положение, че последното се приеме за добросъвестно, т.е. такова, което не е могло да узнае за взетите решения преди датата на вписването им. С оглед изложеното не е налице нито твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение, нито неговото противоречие с практиката на ВКС като основания за допускане до касационно обжалване. В полза на ответника по КЖ „Потребителска кооперация „Сакар”-в ликвидация-с. Тича, [община] ЕИК[ЕИК] следва да се присъдят разноски под формата на платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 600 лева, съобразно представените към отговора на КЖ договор и пълномощно. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.