Определение № 636 от 30.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2649/2021 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 предл.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Мини Марица-изток“ ЕАД срещу определение № 179 /05.05.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 959 /2021 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 265601 /22.12.2021 г. на „Мини Марица-изток“ ЕАД, подадена против определение № 260308 /07.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1472 /2020 г. на Окръжен съдСтара Загора, и производството по ч. гр. дело № 959 /2021 г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о. е прекратено. В частната жалба се поддържа, че определението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, евентуално, че е неправилно и се иска неговата отмяна. Ответникът по жалбата И. Г. Т. не е подал писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК. Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и е редовна, поради което е процесуално допустима. По основателността на частната жалба: За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че частната жалба е подадена от легитимирано лице, но против съдебен акт, изключен от касационен контрол. С обжалваното определение окръжният съд отказал да допълни свое въззивно 1 решение в частта му за разноските, по реда на чл.248,ал.1 ГПК. С въззивното решение е уважен предявеният от дружеството – жалбоподател срещу И. Т. иск по чл.207,ал.1 КТ и е ангажирана имуществената отговорност на последния за вреди от отчетническа дейност, претендиран в размер на 1 141.50 лева (с вкл. ДДС, а за разликата до предявените с исковата молба 1 290.90 лева производството е прекратено с влязло в сила определение). По силата на изричната разпоредба на чл.248,ал.3 ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и решението, чието допълване или изменение (в частта му за разноските) се иска. А съгласно правилото на чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. В случая въззивното решение на окръжния съд е постановено по гражданско дело с цена на предявения осъдителен иск 1 141.50 лева и е окончателно на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК (тъй като цената на иска е до 5 000 лева). Затова и определението за разноските по чл.248 ГПК (актът, с който решението се допълва или изменя в частта му за разноските), също не подлежи на последващ инстанционен контрол. Подадената срещу него частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. Към частното производство са приложени първоинстанционното и въззивното дело, от които е видно, че въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.207,ал.1,т.2 КТ и чл.86 ЗЗД с цена под 5 000 лева всеки. От това и съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК следва да се приеме, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както законосъобразно е посочено в него. Настоящият състав намира, че обжалваното определение на ВКС е законосъобразно по изложените в него съображения, към които настоящият състав може да препрати на основание чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК, тъй като към тях няма какво да се добави. Доводът на частния жалбоподател, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като частната жалба, по която е постановено, е била подадена до Пловдивския апелативен съд и ВКС не е имал право да се произнесе по нея, е неоснователен. Дали определен съдебен акт подлежи на обжалване и пред кой съд се определя от процесуалния закон, а не от волята на жалбоподателя. Доводът е за нарушение на правилото на чл.274,ал.2,предл.2 ГПК, но той е неоснователен, защото визираната алинея (2-ра на чл.274 ГПК) се отнася само до определения по ал.1 на чл.274 ГПК (за които е предвидено, че подлежат на обжалване), а не за определения, които не подлежат на обжалване (съгласно чл.248,ал.3 ГПК вр. чл..280,ал.3,т.1 ГПК и чл.274,ал.4 ГПК). В случая ВКС е бил компетентен да се произнесе по частната жалба, съгласно обсъденото по-горе правило на чл.248,ал.3 ГПК, тъй като тя е подадена срещу определение на въззивния съд по чл.248 ГПК, постановено по искане за допълване или 2 изменение на въззивно решение. Доводът на частния жалбоподател, че обжалваното определение на ВКС е неправилно, тъй като обжалваемостта на определението по чл.248 ГПК на въззивния съд следва от приетото с т.24 на ТР № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, е неоснователен по изложените в обжалваното определение съображения, основани на разпоредбите на чл.248,ал.3 ГПК вр. чл..280,ал.3,т.1 ГПК и чл.274,ал.4 ГПК. Поради изложеното настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение на ВКС е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е представила списък на разноски, нито доказателства за разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът